Идеята на Чудовит Фул, че „съвременният художник рисува не само това, което вижда, но и това, което знае за нещата“ се превърна в лайтмотив на вдъхновяващата публикация на Катарина Косанова и Андреа Грегушова и илюстратора Наташ Щефункова Как художниците виждат света с подзаглавието се запознавам с картини на известни словашки живописци. Галерия за малки и големи. Започвам с него, защото ми се струва от съществено значение за концепцията, която авторите са избрали много подходящо, за да въведат езика на художественото представяне в частност на децата от по-младата училищна възраст. В същото време, както добавят самите автори, не бива да забравяме въображението. В края на краищата тя играе важна роля и от двете страни - използва се от художника и адресата на неговото творчество. Той е чудодейният „приказен татко“, който позволява и на двамата да проникнат в света на живописните „улики“ или герои.

децата

Книгата запознава децата със символичен език в картини на няколко словашки автори. Авторите на публикацията създават представителна селекция от поколението на несторите на словашкото съвременно изкуство (Мартин Бенка, Милош Александър Базовски, Чудовит Фула, Микулаш Галанда) до съвременни представители (Ерик Биндер, Мартин Кнут). Има и важни съвременни автори, чиято артистична кариера е блестяла през 60-те или 70-те години (например Мирослав Cipár, Милан Laluha, Ondrej Zimka).

Авторите ловко си играят с темите на картините в по-широк план. Ако приятелството е споменато в картината на децата на Фул, авторите също така поставят този мотив в контекста на личния живот на художника и се позовават на приятелството на Фул с Микулаш Галанд. В същото време със сигурност не е случайно, че картината на Фул в книгата е предшествана от картината на Галанд за майка с дете, в която децата могат да изучават връзката на отношенията в художествената обработка на този автор.

Книгата е експериментално пространство. Илюстративни коментарни текстове подходящо насочват детето към разбиране на езика на картините. Важно е обаче също той да може сам да изпробва изразните средства на отделни автори. Той се ръководи от стимулиращи творчески задачи, при които художествените изразни средства могат да бъдат използвани за собственото им изразяване, но в живописния и семантичния контекст на отделни произведения. Например, в случай на Full's Children on the Beach, адресатът може да се потопи в процеса на създаване на автора и да опита възможността да напише форми на линии в цветните области. И обратно. Благодарение на изчертаването на цветни повърхности за завършени линии е възможно също така да се възприемат по-добре цветните повърхности и тяхната връзка с линията на фигурите.

Авторите променят техниките и променят композиционния план. Четенето на изображение може да инициира думи, истории у адресата и това може да бъде друго изразно средство. Например в идеята за песен, изсвирена от овчаря на неговата любима по свирка в картината на Микулаш Галанда. По този начин адресатът може да възприеме по-добре слоевете на смисъла, които съставляват отделните елементи на изображението. Картината на художник не е просто недосегаема канонична творба. Те се научават да го възприемат творчески и въз основа на процесите и собствения си опит да възприемат и обмислят как се променя атмосферата, когато се променят елементите на изразяване.

По този начин изявлението на Фул, цитирано във въведението, значително определя пространството на тази книга. Дава възможност на детето да мисли през собствения си свят и как го познава чрез картини.