Как възприема новороденото? Какво вижда и как възприема? Здравото бебе е способно да възприема визуално света около себе си веднага след раждането, макар и все още не напълно. Той е най-способен да възприема предмети и хора, които се срещат на разстояние около 25-30 см от очите му.
Какво вижда новороденото?
Смята се, че зрителната острота на новороденото е около половината от тази на възрастен, а зрителното му поле е ограничено само на около двадесет градуса от наблюдавания обект или човек. Ограниченият страничен изглед се дължи отчасти на незрялостта на системата. Бебето не е в състояние да контролира точните движения на главата и очите. Той обаче визуално възприема непосредственото си обкръжение. На фигура 1 виждаме колко хубаво новороденото е насочило погледа си към баба си, докато го е държала на оптималното разстояние от лицето си и му се усмихва.
Той възприема с други сетива
Новороденото възприема околния свят и с други сетива, т.е. слух, допир, обоняние и вкус. Ако той има възможност да възприеме дадено нещо с няколко сетива едновременно, особено със зрение и слух, какъвто е случаят, например с дрънкалка, такова нещо ще го заинтересува по-скоро. Интересно е, че когато възприема околната среда, новороденото предпочита човешките стимули, особено лицето на възрастния, неговия глас и допир. При хранене на бебето възприемането на лицето на майката се свързва с възприемането на вкуса на смученето на мляко, докосването на майката, нейната телесна миризма и глас. Ето защо през първите дни от живота майката е предпочитана пред другите възрастни.
Физически възможности на гърба
След раждането и през първия месец от живота бебето най-често лежи по гръб и не може да се обърне настрани или по корем. Понякога се обръща малко настрани, но такова въртене не е умишлено. Това е незабавно движение, причинено от факта, че дори позицията на гърба все още не е много зряла и бебето не е стабилно, твърдо.
Когато лежи по гръб, все още не задържа главата в средно положение и е обърната на една страна. Детето не трябва да харесва само едната страна, така че главата да не е едностранно сплескана и да няма асиметрично развитие на тялото и задържането на крайниците, свързани с него. Най-малките деца обичат да гледат зад светлината или в посоката, където нещо се случва, нещо се движи. Трябва да се внимава, че „интересните“ стимули не винаги идват при детето от едната страна, а постепенно от двете страни, така че детето да се опитва да обърне заглавката на едната и другата страна.
Набирането на главата на една страна се нарича пристрастие и понякога може да бъде свързано със смачкване на мускулите на врата по време на раждане. По време на профилактичните прегледи лекарят ще прецени дали детето ще трябва да бъде прегледано от невролог и дали е необходимо да започне целенасочено упражнение. Ранните упражнения и рехабилитация са много важни за по-нататъшното развитие на детето.
Опции за упражнения върху корема
Най-малките деца обикновено се свиват по корем и отново поставят главата си от едната или от другата страна. Краката са приведени под корема, а ръцете под гърдите. Ако опънем краката им, те се опитват да изпълняват пълзящи движения и леко повдигат главата. Но скоро те се уморяват. Добре е, ако бебето от самото начало свикне с позицията на корема. Винаги обаче трябва да е по време на събуждане, когато сме с бебето.
Най-добре използвайте времето, за да го смените, когато бебето е голо и има свободни крака. Децата, които не свикнат с коремната позиция от раждането си, по-късно могат да имат затруднения с преобръщане над корема, защото тази позиция може да не им хареса. Те могат да се забавят и при последващото катерене, което е голяма жалка, защото катеренето е много важно за здравословното развитие на детето. Следователно родителите не трябва да забравят тази първа „игра на движение“, която трябва да се направи само ако детето е будно и не плаче. За първите опити за движение в позицията на корема, ние хвалим детето и му показваме радостта от представянето му.
Комуникация и емоционални реакции на най-малките деца
Основното средство за комуникация за най-малките деца е плачът, който ни дава да разберем, че те не се чувстват добре, че имат нужда от нещо. Когато плачат, не трябва да означава, че нещо боли. Те могат да плачат, защото им е студено или топло, или биха искали да променят позицията си и да не могат да го направят сами. Те също могат да плачат, защото се чувстват самотни или уморени, при условие че обкръжението им не ги оставя сами за миг. С течение на времето родителите със сигурност ще се научат да бъдат добри наблюдатели на поведението на детето и ще могат да разпознаят това, което техните малки искат да кажат, като плачат.
Плачът изразява недоволство. Но как той ни съобщава, че е доволен? Предполага се, че е щастлив в съня си, ако не го прекъсват твърде често. Доволен е и когато е буден, когато лежи неподвижно и очите му са широко отворени. Такова настроение директно кара детето да говори с него щастливо. Още не може да ни се усмихне. Засега той ще ни възнагради, като внимателно следи лицата ни, за което ще говорим след малко.
Прочетете също:
Игра - можем да играем с деца от раждането?
Светът, в който се ражда бебе, е много различен от средата, в която е живяло преди раждането, и затова е доста трудно за новородено да се адаптира към нова и много различна среда. В резултат на това някои смятат, че в началото на неонаталния период детето е изцяло ангажирано с управлението на физиологичните процеси на адаптация към новата среда, т.е. дишане, контрол на температурата и задоволяване на телесните си нужди, т.е. нуждата от храна, сън и т.н. Следователно той не проявява интерес към играта. Тук обаче е възможно да се повдигне възражение.
Ако новороденото е в състояние да възприеме непосредственото си обкръжение, предпочита човешкото лице и глас и се фокусира върху тях, то не е изцяло загрижено за задоволяване на биологичните си нужди. В първите дни от живота обаче той реагира малко на опитите на родителите си да привлекат вниманието му. Въпреки това тези опити на родителите са важни. Различни проучвания показват, че колкото повече възможности има детето да наблюдава лицето на възрастен, толкова повече ще нараства интересът му към света около него.
Ако разбираме играта като дейност, която има значителни ефекти върху развитието, можем да приемем, че играта се появява при бебето от раждането. Необходимо е обаче да използваме подходящите моменти за играта, когато детето е спокойно, будно, с широко отворени очи.
Лицето на възрастен като първата „играчка“
Изследванията показват, че новороденото не само предпочита да наблюдава човешкото лице пред други неща, но също така е в състояние да имитира някои от своите мимически реакции. Когато възрастен се наведе над дете и направи някои имитиращи движения, като отваряне на уста или търкаляне на устни, той може да изпита детето да се опитва да направи същото движение, което вижда при възрастен. Това е специален вид имитация, която се появява в най-ранна възраст.