24.10. 2010 Има книги, които четете, оставяте настрана и вече няма да ги помните. И има книги, които могат да променят живота ви.

според

Profimedia.sk

Популярно от мрежата

Честно признавайки се на Златица Пушкарова: Не знам как го правят другите майки, но аз го правя. добре!

Ценни съвети за НЕПЛАЩАНЕ: Застояло масло или твърди разфасовки? Никога повече с този трик!

От харизмата на този известен мъж жените стават на колене: С какво той трябва да се бори през целия си живот? Май не е!

Ерика Барколова публикува снимка на лицето си, хората бяха шокирани: Какво по дяволите й се случи?!

Фризьорите винаги я разочароваха, затова тя опита обменния бюро: УАУ, новият образ я направи съвсем различна жена!

Свързани статии

Шефката на списание Vogue Анна Уинтур пожертва емоциите на модата

Ако сте чели „Яжте, молете се и обичайте“ от Елизабет Гилбърт, може би знаете за какво говорим.

Преди осем години Елизабет Гилбърт беше в дъното. Всяка вечер тя изчезваше от двойното си легло в банята, където плачеше, преодолявайки тръпката, която бе обзела, и се опитваше да разбере къде точно е допуснала грешка. Тя имаше съпруг, хубава къща в предградията и нямаше причина да бъде нещастна. Тя имаше прилична писателска кариера, участваше в различни списания и пътуваше много.

Когато беше на тридесет години, тя някак автоматично се очакваше от нея и наистина очакваше, че най-накрая ще се установи и ще създаде семейство със съпруга си, с когото живееше шест години. Друга жена би убила за подобно идеално развитие на живота, освен ако Лиз, ако можем да я наречем толкова позната, не се чувстваше като в капан на животно. За да поеме дълбоко въздух отново, тя остави всичко, което беше построила досега, и отиде в Италия, Индия и Индонезия, за да намери отново това, което отдавна беше загубила. Удоволствие, вътрешен мир и любов. Точно в този ред.

Напълно неочакван бестселър

Така започва автобиографичната книга на Елизабет Гилбърт „Яж, моли се и обичай“, в която досега относително неизвестна писателка описва трудния кръстопът на живота, в който е попаднала. Вероятно не беше лесно да се оголи до костите и да признае пред целия свят, че всъщност изобщо не иска деца (въпреки че много би я харесала) и изобщо не е доволна от собствените си съпруг (въпреки че би го направила много). Искреността не остана незабелязана и книгата привлече сърцата на милиони (най-вече) жени по света, които като Лиз веднъж изчезват от двойните легла в банята, за да не събудят никого с виковете си. И може би въз основа на тази книга те разбраха, че имат друг избор.

Голяма част от снимките се проведоха в Рим.

Такъв феноменален успех не е очаквал никой и поне самата авторка. Досега са продадени около седем милиона екземпляра, книгата е преведена на четиридесет езика и е в списъка на бестселърите на New York Times в продължение на 57 последователни седмици. Триумфът беше абсолютна автентичност и добре разказана история за жена, която искаше да живее по собствените си правила. Автентичността изобщо е работният инструмент на Елизабет Гилбърт. Тя не пише художествена литература, тя винаги говори за това, което е преживяла от първа ръка. Както когато на двадесет и три годишна възраст тя работи като пастушка (!) В ранчо в щата Уайоминг, откъснато от Дивия Запад. Резултатът е разказът Pilgrims (1997), публикуван от списание Esquire, който на практика започва кариерата ѝ. Статия в списание GQ за нощния клуб на Coyote Ugly в Ню Йорк, въз основа на която е направен много успешен филм, е създадена по времето, когато освен писане, тя се препитава като барман и се интересува много от всички онези пияни бизнесмени, лигавещи при вида на красиви танцуващи момичета., тя се забавляваше. Като момиче от свободно мислещо семейство, където въображението никога не е било ограничено, тя никога не е имала проблем да върви по своя път.

Гилбърт се смее, че ако някой се роди в отдалечена ферма за коледни елхи, където няма телевизор или радио, токът е само от време на време, дрехите за цялото семейство се правят от хипи майка, а най-близките деца, освен собствената й сестра, са на тридесет километра, нищо не му остава друго, освен да стане писател. (Вероятно наистина ще има нещо в това, защото единствената й братя и сестра, сестра Катрин, се препитава, като пише детски книги за промяна.)

Джулия Робъртс като Елизабет буквално се радваше на снимките.

И така Елизабет пише, пътува, пише и пътува отново, докато успява да се ожени, но така и не успява да се успокои. Тя се запознава със съпруга на Майкъл по време на подготовката на театрална адаптация на разказа „Поклонници“ и макар да се оказа с тях, както се оказа, тя никога не говореше лошо за него. Тя прие, че той просто не е мъж за нея и ако остане с него, това ще съсипе живота им и за двамата. Отне му малко повече време да разбере, но днес той е щастливо женен, има деца и по примера на бившата си съпруга подготвя свои мемоари. Може би да върне назаем, кой знае.

Джулия и Елизабет

След като една книга е толкова успешна, увлекателно написана и поставена във фотогенични екстериори, въпрос на време е Холивуд да я грабне. След Яжте, молете се и обичайте, логично беше просто прашно и днес в света също има филм със същото име. Елизабет е изобразена в него (за голяма радост на Елизабет) от Джулия Робъртс, която отдавна не е проветрявала мегаватната си усмивка. За да задоволи холивудския идеал, любовта на живота й към Фелипе е изиграна от супер красивия Хавиер Бардем. Премиерата на филма е в САЩ в средата на август (у нас в края на септември) и въпреки че някои критици бяха смутени, харизматичните главни герои и магическата среда най-накрая спасиха честта му. Джулия Робъртс, иначе голяма почитателка на книгата и самата Елизабет (и освен Хилари Клинтън и Опра Уинфри, които я поканиха на два пъти в известното си токшоу), толкова се наслаждаваха на снимките, че напълняха по време на италианските гурме удоволствия с лед сметана и пица.5 килограма. И ако това не означава абсолютно свикване със задачата, тогава наистина не знаем какво друго.

Брак и други бедствия

Как се стигна до Елизабет? По принцип доста изненадващо. Най-накрая тя откри тази голяма любов в Бали, Индонезия. Бразилецът Фелипе, в реалния живот, Хосе беше разведен, седемнадесет години по-възрастен и не приличаше на Хавиер Бардем, дори когато се гледаше от бързото, но животът им и Лиз щракнаха като две парчета. Те живееха известно време в Бразилия, известно време в Бали, известно време в Австралия, където Хосе имаше възрастни деца. Когато искаха да бъдат заедно, те можеха да се връщат в Съединените щати само по три месеца, тъй като Хосе, като бразилски гражданин, просто нямаше по-дълга виза. След времето на честите му посещения обаче американските имиграционни власти престават да го харесват и отказват да му издадат друго разрешение за пребиваване. А служителите Елизабет и Хосе, двама разведени, твърди противници на брака, които се заклеха един на друг, че никога не искат да повтарят института, горещо препоръчаха да се оженят и че Хосе се ожени за законното право да пребивава в Съединените щати.

И така Елизабет пише, пътува, пише и пътува отново, докато тя успява да се ожени, но така и не успява да се установи.

И така Елизабет Гилбърт се омъжи повторно. Тя нямаше избор. Отначало тя се чувстваше като заредено оръжие, прикрепено към съня й, но днес се казва, че иска да изпрати на имиграционните служители благодарствена телеграма за красив брак и велик мъж, който всеки ден готви вечеря и бразилският чар не го е напуснал. Живеейки заедно във викторианска къща в Ню Джърси, Елизабет все още пътува много, за да популяризира работата си, докато Фелипе поддържа семейна камина и се грижи за магазина Two Buttons, където продават екзотични сувенири. Те нямат деца, защото освен че има вазектомия, Лиз е убедена, че никога не би била добра майка. По-скоро добър баща, да.

Тя е променила възгледа си за брака до такава степен, че е посветила на тази тема новата си книга „Убеждения“ (излиза у нас в края на септември). Със заглавието „Скептикът сключва мир с брака“, освен че живее с Фелипе/Хосе, той говори и за историческия контекст, свързан с тази ситуация. След големия успех на Яжте, молете се и обичайте, тя, разбира се, имаше доста голямо уважение и затова Убеждението е резултат от втория ръкопис (тя напълно пренаписа първия).

Яжте, молете се и обичайте, но вероятно това ще остане ненадминато дълго време. Тази книга с леко жалък подтекст показа пътя на много жени, които искаха повече. Въпреки това, за да постигнете лично удовлетворение, наистина няма нужда да пътувате до индийския ашрам, за да се потърсите, както правят хилядите нейни предани читатели по примера на Лиза. Може би всичко, което трябва да направите, е да помислите какво не работи в живота ни и да спечелите смелостта да го промените. Обичаят понякога е дори повече от желязна риза и страхът от предразсъдъците на околността вече е вързал ръцете и на най-смелите. Никой обаче няма да върне годините ви, прекарани в мъртва връзка или в скучна, побеждаваща работа. Тук става въпрос за живота ви. И ако не нараните никого, от вас зависи как ще оцелеете.

Сигурно толкова искахме да кажем всичко. И така: яжте, молете се, обичайте, четете - но най-вече живейте, а не просто преживявайте.