I. Понятието за умствено увреждане
Терминът психично увреждане се отнася до състояние на спряно, забавено или непълно развитие на интелекта, което се характеризира с интелигентност под средното ниво. Психичното увреждане възниква в резултат на наследствеността и околната среда, които влияят върху развитието на централната нервна система, в резултат на което общият умствен капацитет - от първите години от живота - очевидно изостава от средното за населението и следователно има значителни пречки пред независимия живот. В този термин аспектът на развитието на разстройството е хармонизиран, както и фактът, че умственото увреждане е състояние, което не е окончателно прекратено и определено не е неизменно.
Умствената изостаналост може да бъде обусловена органично или социално. При органично обусловена умствена изостаналост говорим за олигофрения и деменция според етапа на развитие, при който централната нервна система е била увредена. Ако детето няма органично увреждане на мозъка и има непокътната нервна система, може да се изключи умствено увреждане. Невронните му процеси са нормални, така че той бързо разширява обхвата на своите идеи, знания и интереси в нормално училище; умственото му развитие бързо се нормализира.

психични

II. Класификация на умствената изостаналост
Класификация според етиологията
Критерият за класификация е причината за умствена изостаналост.
· След инфекции и интоксикации
· След наранявания или други физически агенти/напр. пренатални увреждания /
· При метаболитни, нарушения на растежа и височината/напр. фенилкетонурия
· За макроскопични мозъчни лезии/новообразувания, дегенерация и др. /
· За болести и състояния, причинени от други и неспецифични пренатални наводнения/напр. вродена хидроцефалия /
· При хромозомни аномалии/напр. Синдром на зората /
· При незрялост/без споменаване на други болестни състояния /
· След сериозно психично разстройство
· При психо-социална депривация/влияние на неблагоприятните социално-икономически, културни, психологически, образователни условия върху психическото развитие /
· Други условия/такива, които не попадат в предишните категории /
По отношение на причините умствената изостаналост е разделена на три основни типа
(Bajo, 1994):
а) Олигофрения
б) Деменция
в) Социално обусловена умствена изостаналост

III. Психични особености на умствено затруднените
Има две концепции:
Първо: Дете с умствени увреждания малко или много придобива всичко просто, елементарно, но не може да постигне напр. по-високо ниво на обобщение, абстракция или висока морална култура.
Второ: Дори едно умствено увредено дете в процеса на своето развитие е в състояние да постигне относително високо ниво на развитие на висши когнитивни процеси, морално поведение и т.н., само че този процес е много по-сложен, отнема повече време и усилията за по-високо образование трябва да бъдат направени (разбира се, съображение и тежест на увреждането).

1. Възприятие
1.1 Зрително възприятие
Специални функции:
· Забавено темпо на зрително възприятие - те се нуждаят от по-дълго време, за да наблюдават стимула, за да създадат адекватно възприятие
· Намален обхват на зрителното възприятие - поради недостатъчно наказание на отношенията и контекста при наблюдение на реалността
· Недостатъчна диференциация на подобни обекти - в резултат на невнимание към по-фини детайли се идентифицират различни субекти, напр. компас-часовник
· Нарушение на диференциацията на фигури и фон
· Ригидност на възприятието/невъзможност за промяна на практикувания стереотип; гъвкавост /
· Разстройство на елементарно-синтетичната функция - неспособност за структуриране на форми
· Разстройство на интеграцията - проявява се в променения обхват и целостта на възприятието
· Селективно възприятие - в резултат на това те често спонтанно се фокусират върху значими, изключителни субекти, които се различават значително от околната среда

1. 2 Тактилно възприятие
Тази област е най-малко засегната при умствено изостанали, изпълненията са най-близо до нормалните изпълнения. Разликата между учениците с увреждания и нормалните студенти е главно във времевите характеристики, при които хората с увреждания се нуждаят от по-дълго време, за да представят стимула, необходим за идентифицирането му.
Какъв предмет също е важен.
Учениците с умствени увреждания имат по-голям проблем с именуването на обект, отколкото с идентифицирането му.

2. Въображение
Специални функции:
· Намалена способност за производство на идеи, намален брой идеи
· Загуба на оригиналност, имитация на идеи. Умствено изостанал, той създава идеи, като комбинира характеристиките на различни предмети, така че обектите губят своята оригиналност, те стават подобни.
· Раздробеност/фрагментация/въображение
· Идеите могат да бъдат характеризирани като „безцветни“
· Нарушен фантастичен процес

3. Мислене
Детето с умствени увреждания е в основата си способно да развива своите висши психични функции.
Специални функции:
· Конкретно мислене
· Слабости в мисловните операции, особено при анализ и синтез, абстракция, сравнение
· Разстройство в организацията на мисловната дейност - те не определят процедурата, стратегията за решаване на задачата, а веднага започват да решават задачата
· Склонност към стереотипно мислене - повторение на вече използвани решения
· Непоследователност на мисленето - не действайте системно, последователно
· Некритично мислене - характерно е за умствено увредените да не се съмняват в правилността на своите непосредствени предположения. Те често приписват факта, че не са разрешили проблема на външни обстоятелства.
· Процесът на създаване на концепции е по-бавен

Ефективността на умствено затруднените ученици при умишлено запаметяване не е по-висока, отколкото при неволеви. Дори в процеса на умишлено запаметяване те използват неадекватни и неефективни методи, не съставят предварително план за действие по отношение на задачата, която трябва да бъде решена.
Процесът на присаждане в паметта също е обусловен от вида на стимулационния материал, по-нататък от това дали има взаимни връзки между отделните членове, дали стимулният материал е подреден или не. Ефективността на паметта на хората с умствени увреждания е по-добра, ако материалът е подреден.
Посочените специфики на процеса на присаждане се отразяват и във фазите на съхранение и обработка. Знанията са дезорганизирани, често се съхраняват без връзка или интеграция в съществуващи системи. Отделните факти се присвояват само един на друг, образуват се клъстери, взаимно изолирани „бучки“ от знания. Често е проблем за хората с умствени увреждания да си припомнят самия факт, знанията, от които се нуждаят в даден момент.
Нивото на изземване също влияе върху вида на стимулационния материал от паметта. Най-добрите изпълнения се постигат от умствено затруднените в изпита, където се използват конкретни снимки.

6. Учене за хора с умствени увреждания
Специални функции:
· Невъзможност за прилагане на общи инструкции за същността и целта на задачата, често игнориране на изискването, съдържащо се в инструкцията и по този начин отклонение от самата цел на обучението.
· Неправилен избор на стратегия
· По-малко възможност за използване на вторични ключове, съдържащи се в задачата
· По-малко способност за използване на информация за мястото на грешката в учебния процес
· Значително удължена първа фаза на учебния процес (ориентировъчна)
· Повишена тенденция за създаване на стереотипни грешни реакции
Причини за намалено учебно представяне при хора с умствени увреждания:
а. Неуспешно проследяване на паметта
б. Разстройство за насочване на паметта
в. Грешка във връзката между първата и втората сигнална система
г. Недостатъци в мотивацията за учене

7. Внимание
По-специално се нарушава стабилността на вниманието, което, както при нормалните деца, се обуславя от възрастта. Срокът за умствено затруднени лица е от 15 до 20 минути.
Свойството на разделяне и предаване на вниманието също е нарушено. Под разделяне имаме предвид способността да участвате в две или повече дейности едновременно, под трансфер разбираме способността бързо да прекъснете един фокус и да се включите в друг, който по-добре отговаря на променените условия.
При умствено затруднените обхватът на вниманието е стеснен (броят на елементите, които можем да забележим).

8. Емоционално преживяване
Специални функции:
· Забавено и трудно формиране на емоции
· Доминиране на емоциите, свързани със задоволяването на биологичните нужди
· Недостатъчно развитие на висши емоции/естетически, интелектуални, етични, социални /
· Слаба диференциация на емоционалните изрази. Степента на емоционално преживяване е малка.
· Неадекватност на емоционалните реакции по отношение на стимула, който ги предизвиква (дори незначителен стимул може да предизвика много силни емоционални реакции у тях)
· Недостатъчен рационален контрол на емоциите
· Значителна импулсивност на емоционалните реакции и намалена способност да не се изразява настоящото емоционално състояние

9. Изборно производство
Особености по отношение на отделните фази:
а) Фаза 1: поставяне на цели
- те често избират цел, която не е реалистична и съответства на техните възможности
б) Фаза 2: изпълнение на взетото решение
- за тях е характерно често да се отказват от целта, причината е и нейната нереалност
-има слабо развито постоянство, особено по отношение на по-отдалечени цели
-той не е в състояние да анализира и изведе последствията от своето действие и да го коригира

IV. Соматични особености на умствено затруднените
1) Външен вид
Външният вид на умствено затруднените не разкрива непременно дефекта му. Впечатлението, създадено от външния вид, може да е напълно нормално. Рядко, но все пак се сблъскваме с умствено увредени с хармонична физическа конституция, с добър външен вид, чийто външен вид не разкрива нищо за психичното увреждане.
Нарушеният характер често се изразява в общ външен вид, изражение на лицето, тъп поглед и т.н.
Степента на умствено увреждане и отклонението във външния вид не са непременно пряко пропорционални.
Психични увреждания с относително хармоничен външен вид се срещат по-често сред леките случаи и колкото по-тежко е увреждането, толкова по-чести са соматичните аномалии.
От етиологична гледна точка ранните вътрематочни увреждания причиняват забележими соматични отклонения, конститутивни аномалии и увреденият характер изтласква уплътнението навсякъде.

Измервания на тялото
-Психически затруднени изоставания във височината, телесното тегло или и двете.
-Забавянето често не е много забележимо.
-Физическото развитие на умствено затруднените се характеризира със средно една година по-късно настъпване на пубертета.
-Според изследванията хората с увреждания изостават в това съотношение: на 8-та година от живота те изостават с една година, на 11-та година на две - три години назад и 10% от 14-годишните инвалиди са отбелязани като деца с забележимо малка височина.
-Нарушенията могат да включват и телесна конституция, която е твърде развита по отношение на възрастта, което често се свързва с патологично затлъстяване.
-Самите размери на тялото показват аномалия, диспропорция.

Сила на тялото/респ. способност да се противопоставя на болестта /
- умствено увредено дете много често е физически по-слабо, по-малко устойчиво на външни влияния, инфекции, физически обикновено понася по-малко тежестта.

РЕЗЮМЕ:
По отношение на външния вид на умствено затруднените, можем да заявим, че констатациите, получени от различни области, които се отнасят до телесни размери, отклонения в конституцията на тялото, респ. състояние на физическа сила, особености на здравето, разграничават умствено затруднените от нормалния човек дори по външни черти.

2) Моторни умения
Сред външните характеристики на особеностите на умствено затруднените особена роля на двигателните умения обикновено играе характерна роля. Моторната непохватност на умствено затруднените е точно такова доказуемо явление като тъпота, празен вид на лицето им, върху който дори по-късното развитие не променя нищо или малко.
а) Двигателен инфантилизъм
- изостава от развитието на двигателните умения
- всички целенасочени движения са забавени
- всяко движение/независимо дали първите движения, опити за изкачване, седене, ходене и накрая самата реч/се характеризира с непохватност, липса на чар
б) Двигателни умения на ръцете
-неговото развитие е изключително бавно, тъй като при глобалното използване на ръката „като цяло“ свободната игра на пръстите не достига необходимата диференциация
-двигателното разстройство се характеризира с нарушение на статиката, ритъма, темпото и динамиката
в) Поза
-тя е отпусната, хлабава, прегърбена или, обратно, измерима, конвулсивна
г) Разходка
-често несръчни, гризащи, жилещи или колебаещи се, или са склонни да правят движения на краката, подобни на рязане с ножица, или то се люлее, несигурно
-координацията на ръцете е дисхармонична или изобщо липсва, торсът е наклонен напред
-основните движения са мотивирани, мрънкащи, липса на красота, преживяване на хармония, придружаващо нормалното движение

д) Прекомерна мобилност
-най-често се проявява в обикновена хипермоторика, или. промяна на мястото при двигателни вълнения, което понякога приема формата на клоун
-хипермоториката се характеризира с често неизчерпаеми неритмични движения
е) Движещи стереотипи
-движения на салам, люлеене на двата крака, различни тикове, ръкостискане, гримаси
ж) Физическа бедност
-липсва постоянно изразяване на адекватни изражения на лицето, изражението на лицето е твърдо, понякога почти неподвижно; жестовете са лоши, ограничени
-цялата картина на двигателните умения се характеризира с определена мярка, ъгловост

РЕЗЮМЕ:
На умствено затруднените често липсва това хармонично единство на изразяване на движение. Позата не отговаря на други движения, взаимната координация на отделните движения е недостатъчна или липсва, движенията често са преувеличени. Ако патологичен фактор уврежда и двигателните пътища на нервната система, истински дефект на движението също е свързан със слабост.