Вегетарианството става все по-популярно или поради рисковете от ядене на месо, или защото за мнозина месото е трудно смилаемо или отвратително. Някои са против да ядат животни, други са алергични към определени видове месо. Други се отдават на вегетарианството, когато научат, че то може да излекува различните им заболявания. Най-важното обаче е, че месото вече е буквално напоено със синтетични хормони, антибиотици, успокоителни и остатъци от пестициди, които се хранят с днешните животни за клане, да не говорим за микробно замърсяване като салмонела, трихина и стафилококи.
В допълнение, консервираните меса се обработват с химикали, нитрити и нитрати, които добавят привлекателен червен цвят и предотвратяват ботулизма.
Вегетарианството обаче е безопасно?
Съвременното вегетарианство се основава повече на научни знания, отколкото на философия. Не живее само от зеленчуци. Има вегетарианци, които ядат яйца и млечни продукти. И дори хората, които ядат риба, се считат за вегетарианци. Обединява ги, че не ядат месото на топлокръвни животни.
Няма обедняване, само малък брой хора на земята ядат месо. Стотици милиони индийци, китайци, не го ядат. Американците от своя страна ядат 30 пъти повече месо от японците и 60 пъти повече от средния азиатски. Това пряко съответства на честотата на рака.
Да си вегетарианец означава да се наслаждаваш на по-разнообразна диета от хората, които ядат месо. Разполагаме с 40-50 вида използваеми зеленчуци, 24 вида бобови растения, 9 вида зърнени култури, 20 вида плодове, 12 вида ядки. Имаме само 5-6 вида месо и птици.
Много сравнителни проучвания показват, че правилната вегетарианска диета може да достави повече енергия и протеини от месото. Балансираната консумация на зърнени храни, бобови растения и ядки ще даде на тялото цялата необходима сила.
Във вегетарианството също трябва да се погрижим за достатъчно витамин В12, но когато понякога консумираме яйца, мляко и млечни продукти, не е нужно да се притесняваме. Недостигът му причинява мегалобластна анемия. Тази анемия води до различни неврологични симптоми, тъй като може да причини увреждане на нервите.
Някои макробиотични служители обаче твърдят, че не е вярно, че единственият му източник е храна за животни, защото има много хора, които живеят чисто вегетариански и не страдат от този дефицит. Как е възможно? Витамин В12 е продукт на бактериите и затова има достатъчно от него, където и да се намират. Тоест, във всеки ферментирал зеленчук, естествено ферментирали соеви продукти, като паста Miso, соев сос, но също така в соп сирене темпе и натто. Намираме го в морски водорасли (до 150 микрограма/100 грама, което е повече, отколкото в телешкия черен дроб). Твърди се, че тези храни имат повече от достатъчно от него, тъй като дневната му нужда е 2,4 микрограма, което е много малко количество, което лесно можем да заменим. В случай на съмнение обаче се препоръчва да приемате по една таблетка качествена хранителна добавка с витамин В12 на всеки 10 дни. Това обаче се противопоставя и на някои, тъй като едностранното използване на по-голямо количество едностранно, извлечен и небалансиран витамин или минерал може да доведе до изчерпване на някои други витамини или елементи в организма. Ето защо изглежда добра алтернатива да се използва нещо естествено и в същото време сложно като прашец, водорасли Спирулина, зелен ечемик и си струва да се обмисли предимно бирена мая, като Пангамин, където производителят предлага и Vitalita B12.
Много хора смятат, че ако пропуснем месото от диетата, ще ни липсва протеин, който е по-малко в растителната диета. Малко хора обаче знаят, че някои комбинации от растителни храни са източник на още по-добри протеини от месото.
За да бъдат полезни за организма протеините, те трябва да се разградят до най-малките частици, наречени аминокиселини. Има общо 22 от тях, 8 от които трябва да бъдат доставени на тялото, защото тялото ни не може да ги направи. Те са т.нар основни аминокиселини: левцин, валин, изолевцин, треонин, метионин, лизин, фенилиланин и триптофан.
Не е толкова просто обаче: всички тези незаменими аминокиселини трябва да бъдат в диетата присъства в същото време в правилните пропорции, в противен случай протеинът ще се консумира само дотолкова, доколкото аминокиселината, която се среща в най-малко количество, е достатъчна.
Например, когато ядете зърнени храни, които съдържат всички аминокиселини в идеални пропорции, но лизинът е само 50% от правилното съотношение, това означава, че тялото може да използва само 50% от останалите аминокиселини. останалото остава неизползвано. В този случай лизинът действа като ограничаващ фактор, защото ограничава усвояването на всички останали аминокиселини.
Следователно не е толкова важно колко протеини ядем, а какво е тяхното качество. Срок "Използваеми протеини" се използва за обозначаване на дела на протеина в различните храни, които тялото може да използва. Ако аминокиселините се допълват добре и отговарят на нуждите на организма, ние казваме, че храната съдържа "Цялостен протеин". Ако случаят не е такъв, както при повечето диети на растителна основа, ние казваме, че протеинът е „непълноценен“.