ОСНОВИ НА АВТОРСКИТЕ ПРАВА И ЛИЦЕНЗИЯТА
Въведение
От гледна точка на правната защита на творческата интелектуална дейност, авторското право е важна част от словашката правна система, която предоставя на автори, работодатели, клиенти и други заинтересовани страни правно основание за разрешеното използване на произведения и средства за защита срещу нежелана намеса в техните права.
Тази статия предоставя основна информация по този въпрос съгласно законодателството, валидно и ефективно в Словашката република [1].
1) Произход на авторските права
Защитата на авторските права започва, когато произведението е създадено и не изисква регистрация, разрешение за създаване на произведението и създаване на авторски права. Моментът на възникване на авторското право е един и същ, независимо дали произведението е създадено във връзка с бизнес, заетост, училищен проект или в свободното време на автора, без създаването на произведението да е изпълнение на договорното задължение на автора. Причините за създаването на произведението обаче могат значително да засегнат правата на автора и да позволят използването му от трети страни.
Законът определя произведението като уникален резултат от творческата интелектуална дейност на автора, който обективно се изразява във форма, доловима за сетивата. Формата на продукцията или степента на завършеност на произведението не е от съществено значение за произхода на правото, тъй като само изразът във формата, доловима от сетивата, е от значение за произхода на авторското право. Авторското право може да се отнася и за част от произведението, ако отговаря на законовото определение на произведението. Следователно правната защита може да се приложи, например, не само към пълен многостраничен документ, но и към едно изречение или името на герой, споменат в такова литературно произведение.
Ако обаче самата информация, концепцията дали идеята сама по себе си не отговаря на легалната дефиниция на произведението, не е защитена от закона за авторското право, независимо дали е пряка част от произведението или не.
Също така би било възможно да се разглежда като произведение резултатът от дейност, когато определен субект използва работата на друг автор и я модифицира със собствената си уникална творческа умствена дейност. По този начин се създава ново произведение чрез обработка на друго произведение или чрез използване на друго произведение. Субектът, създал ново произведение от оригиналното произведение чрез обработка, е авторът на това ново произведение и има всички права, произтичащи от него по закон. Авторът на оригиналното произведение обаче има същите права върху оригиналното си произведение и ако употребата е извършена без съгласието на автора, авторът може да се защити срещу такова използване на произведението, което може да доведе до заповед за унищожаване на новата създадена творба. Ето защо е много важно да получите съгласието на автора на чуждестранно произведение, преди да го използвате.
2) Какви права възникват за автора директно от закона?
Съдържанието на авторските права е две категории права:
а) Изключителни лични права
б) Изключителни права на собственост
И двете категории права принадлежат директно на автора, не могат да се прехвърлят и авторът не може да се откаже от тях. Този факт обаче не изключва ситуация, при която или въз основа на решението на автора, или пряко въз основа на закона, трети лица имат право да използват произведението на автора, респ. пречат му.
Личните права включват правата на автора върху авторството на произведението, публикуването на произведението, обозначаването на произведението с името или псевдонима на автора и неприкосновеността на произведението. Всички лични права продължават само през живота на автора и изтичат след смъртта му. По принцип авторът е по собствена преценка да упражни личните си права, така че авторът да може да публикува произведението си по всяко време или изобщо да го маркира по какъвто и да е начин и е единственото лице, имащо право да се намеси в работата, освен ако законът не предвижда други случаи. Тези случаи са или съгласието на автора, или съществуването на обстоятелства, прехвърлящи упражняването на тези права на друго лице, по-специално чрез модификация на работата на служителя, което е описано по-подробно в точка 3) по-долу.
Изключителното право на собственост на автора е правото да използва произведението и да даде съгласие на трето лице да го използва. Общоизвестният термин лиценз се използва както в закона, така и в обичайната практика за съгласие за използването на произведение. Допълнителни подробности за лиценза са дадени в точка 4) от този член.
3) Специални режими на създаване - правото да се използва произведението без специално съгласие на автора
Законът винаги счита за автор само физическото лице, създало произведението. Това физическо лице има всички имуществени и лични права върху произведението. Въпреки това, в определени ситуации, предвидени от закона, трети страни могат да имат право да използват произведението по определен начин, дори без да определят лицензионни условия между автора и трета страна.
Законът за авторското право предвижда специфични права за трети лица в рамките на т.нар специални производствени режими, които включват следните категории произведения:
а) работа на персонала;
б) работа по поръчка;
в) съвместна работа;
г) училищна работа.
Реклама а) - Работа на служителите
Работа на служител е всяка работа, създадена от служител при изпълнение на неговите задължения, както и всяка работа, създадена в друга подобна връзка и работа, създадена от закон или друго длъжностно лице в рамките на юридическо лице във връзка с изпълнението на задълженията на лицето . При този вид работа работодателят има право да упражнява всички имуществени права и по същество всички лични права на автора, без да се налага да сключва специално споразумение със служителя. Би било несъразмерно да се позволи на автора на произведение - служител да взема неограничени решения относно създадено от него произведение, ако създаването на произведението е негова работа, за която той вече получава заплата или друго възнаграждение. По този начин работодателят би попаднал в ситуация, при която, въпреки осигуряването на работника на работната среда и необходимите ресурси, това не засяга резултатите от дейността на служителя, което би причинило значителен дисбаланс в трудовите (или подобни) отношения.
Промяна в правната уредба е възможна само въз основа на специално споразумение на договарящите се страни, посочено в трудовия или друг договор. Освен ако страните по договорните отношения не са коригирали правата си по различен начин по отношение на защитеното с авторски права произведение, служителят няма право да използва произведението, което е създал, или да предостави това право на трета страна. Всички въпросни права се упражняват от работодателя, който може да предостави лиценз на трета страна или да прехвърли всичките си права върху упражняването на имуществени права на тази трета страна. Работодателят също има право да публикува произведението, да маркира произведението с неговото търговско наименование и да промени всяко произведение.
Реклама б) - Работа по поръчка
Произведение, създадено от автора въз основа на договор за работа [2], се счита за произведение по поръчка. Правната уредба позволява на клиента да използва произведението за целите, произтичащи от договора за произведението и друго използване на произведението е възможно само със съгласието на автора. Тъй като определянето на целта на използване на произведението не е задължително договорно изискване на договора за произведението, на практика може да възникне ситуация, при която страните не могат да определят как точно може да се използва произведението. В такава ситуация клиентът рискува неразрешено използване на произведението и всички последствия, свързани с него, които разглеждаме в раздел 5) от тази статия. Едно от решенията на тази ситуация е да се посочи в договора конкретна спецификация на използването на произведението, например под формата на ръководство.
В сравнение с правната уредба на работа по поръчка и работа на служител, позицията на клиента е относително по-слаба (само за цели, произтичащи от трудовия договор) от позицията на работодателя (неограничено използване на работата), въпреки че в крайна сметка и двете субектите могат да имат същите намерения да се разпореждат с произведението. Поради тази причина позицията на клиента следователно в идеалния случай трябва да бъде допълнена с изрична декларация за лицензионните условия в трудовия договор.
В същото време е важно да се отбележи, че изпълнителят има право сам да използва произведението и да позволи на други хора да го използват. Така например, ако фотографът създаде декор за клиента на изображението според поръчката, той има право да продължи да използва това изображение сам или да го продаде на друго лице, освен ако авторските права в отношенията между клиента и фотографа се урежда по различен начин от закона.
Изключение от разпоредбите за работа по поръчка е редът на компютърна работа, база данни или картографска работа. При този вид работа разпоредбите относно работата на служителя се прилагат към отношенията между клиента и изпълнителя, което значително подобрява позицията на клиента. Например, в случай на персонализиран софтуер, всички права на собственост се упражняват директно от закона от клиента.
Ad c) - Съвместна работа
Така нареченият съвместно произведение, което означава произведение, създадено от няколко автори под ръководството на човек, който ръководи и осигурява процеса на създаване на произведението. Законът предоставя статут на работодател на този мениджър по отношение на авторските права. Важно е обаче да се отбележи, че процесът на насочване и осигуряване трябва да протича в реални условия и не е достатъчен за прилагането на съвместните разпоредби, ако страните се споразумеят за такава процедура в договора и всъщност не я спазват. В случай на оспорване на авторски права този факт много затруднява доказването на съответствие с изискванията на закона, като по този начин влошава позицията на управителя.
Ad d) - Училищна работа
Модификацията на училищна работа се прилага само за работа, създадена от дете, ученик или ученик за изпълнение на училищни или учебни задължения. Според закона това лице е длъжно да предостави на училището неизключителен и безплатен лиценз за нетърговска употреба на произведението. Детето, ученикът или студентът е свободен да използва произведението дори след издаване на лиценза и да предостави това право на трета страна.
4) Договорна защита на авторските права - лиценз
Правните условия за предоставяне на правото за използване на произведение могат да бъдат много неясни на практика, произтичащи от понятия като "цел по договора" или "до степента, в която е необходимо". Следователно, за използването на произведение, защитено с авторско право, винаги е най-подходящата процедура да се формализира споразумението за използването на произведението чрез писмен лиценз, или като част от друг договор, или като отделен документ.
Чрез лицензиране авторът на произведението се съгласява с използването на произведението по определен начин, за определено време, на определена територия, до определена материална степен и срещу определена награда. Единственият факт, който е от съществено значение за валидността на лиценза, е даването на съгласието на автора за използването на произведението на определена трета страна. Ако някое от другите изисквания на лиценза липсва в договора, ще се използва правната уредба, която определя алтернативното съдържание на отделните изисквания. Тези алтернативи обаче винаги са свързани с постигането на целта на договора, което, както бе споменато по-горе, може да предизвика значителна несигурност в правните отношения между страните.
Страните по лиценза могат да се споразумеят за всяко използване на произведението, известно към момента на сключване на лицензионното споразумение, като например обработка на произведението, изброяване на произведението, разпространение на произведението пред публика или публикуване на произведението на обществеността [3 ].
Териториалният обхват на лиценза определя територията, в която лицензополучателят има право да използва произведението. Ако територията не е определена и ако не е възможно да се определи според целта на договора, лицензът се дава на територията на Словашката република.
Материалният обхват определя например кръга от лица, на които лицензополучателят може допълнително да предложи произведението, или броя копия на произведението, което лицензополучателят има право да направи. Ако материалният обхват не е определен, той се счита за ограничен до степента, обичайна за дадено използване на произведението и дадения вид работа.
Законът предвижда даване на лиценз за разглеждане, освен ако страните не се споразумеят да го предоставят безплатно. Когато възнаграждение или безвъзмездно споразумение не е част от лиценза, възнаграждението трябва да зависи или от приходите и приходите от лиценза, или от обхвата, целта и продължителността на работата.
Продължителността на лиценза може да бъде договорена от страните за най-дългата продължителност на самите права на собственост, които продължават по време на живота на автора на произведението и 70 години след смъртта му [4]. Използването на произведението след изтичане на правата на собственост не изисква лицензионно споразумение, тъй като правата на автора са изтекли и произведението може да се използва свободно. Ако продължителността не е определена по договор и не може да бъде определена в съответствие с целта на договора, лицензът се предоставя за период от една година.
Лицензът също така трябва да отчита въпроса за изключителността и неизключването. Що се отнася до изключителния лиценз, никое лице освен лицензополучателя не е упълномощено да използва произведението, включително автора. При предоставяне на неизключителен лиценз, авторът има право да продължи да използва произведението сам и в същото време да даде същото разрешение на трета страна. Важно е да се отбележи, че изключителността се отнася само за специфични употреби на произведението, така че авторът има право да използва произведението по какъвто и да е начин, за който не е предоставен изключителен лиценз, респ. позволяват такова използване от трета страна. Ако лицензът не разглежда въпроса за изключителността, той се счита за неизключителен.
5) Неразрешено използване на произведението и неговите правни последици
В случай на неразрешено използване на произведението, авторът или носителят на авторските права (напр. Работодател) има няколко възможности за защита. Съдът може да наложи забрана за неразрешено нарушаване на правата на автора чрез неразрешена намеса в правата на автора, както и задължението да предостави допълнителна информация за произведенията (или имитациите), засегнати първоначално, както и да премахне или унищожи всички неоторизирани репродукции и възстанови на автора парични резултати, състоящи се от (i) неоснователно обогатяване на нарушителя, (ii) щети и (iii) неимуществени вреди. Следователно законът предоставя на автора относително широк набор от средства за правна защита, които могат да имат сериозни последици за нарушителя.
Нарушавайки договорните споразумения за лиценза, авторът има същите права като в нарушение на закона, но авторът придобива и правата, посочени в лицензионния договор, като напр. право на плащане на договорна неустойка и право на отказ от лицензионното споразумение.
Заключение
Законът за авторското право предоставя относително стабилна основа за защита на автора и неговото произведение в положението, когато авторът, като физическо лице, създава произведение, без създаването на произведението да е обвързано с изпълнението на задълженията му към трети страни. Създавайки произведение, авторът придобива широк кръг от права, които му помагат да защити собствеността си от неразрешено използване от друго лице.
Позицията на автора обаче е сложна, ако произведението може да се комбинира с договорните задължения на автора като заетост, проучване, създаване на произведението по поръчка на друго лице или други задължения на автора. Тези отношения между различни лица могат значително да променят правата и задълженията на автора и да прехвърлят различни права на трети страни без изричното съгласие на автора.
Целта на тази статия беше да предостави основен поглед върху авторските права, автора, правата на трети страни върху произведението и последиците от неразрешено използване на произведението. Поради факта, че законът за авторското право съдържа много други специфики, подобно на практическото използване на произведенията, може да бъде обвързано от няколко договорни отношения, при които се пресичат различни права, задължения и интереси на различни субекти, важно е да се оцени правилната настройка на защитата на авторското право според към индивидуалните нужди на определен автор.и потребителя на произведението.
Правилното създаване на лицензионни и други свързани отношения е още по-важно в бизнеса, където използването на произведения на трети страни често формира важна част от бизнеса на предприемача и неразрешеното използване може да има значителни отрицателни последици за активите и репутацията на предприемача. Недостатъчната защита на произведения, създадени от предприемач в хода на неговата бизнес дейност, също може да има отрицателен ефект. Поради това определянето на лицензионни условия често е един от стълбовете на успешния бизнес, което не бива да се подценява.
[1] По-специално Закон №. 185/2015 Coll., Закон за авторското право, изменен (наричан по-долу "Закон за авторското право“).
[2] Съгласно разпоредбите на § 631 и сл. Акт № 40/1964 Coll. Граждански кодекс, изменен или съгласно разпоредбите на § 536 и сл. Акт № 513/1991 Coll. Търговски закон, изменен.
[3] § 19 ал. 4 от Закона за авторското право.
[4] В конкретни случаи, посочени в § 32 от Закона за авторското право, продължителността на правата на собственост може да има различна продължителност.