Нашите потомци не трябва да наследяват от нас само цвета на очите, косата и плешивостта си. Няколко проучвания показват, че не само гените ни, но и диетата, стресът, пушенето или излагането на токсини влияят върху гените на нашите деца.

гените

Няколко научни изследвания показват, че гените на нашите деца не са засегнати само от наследяването на генетични признаци, кодирани по реда на азотните бази в ДНК. Изглежда така - въпреки че по този въпрос има страстни научни дебати - че можем да предадем на потомството си някои признаци, свързани с диетата, пушенето, оцелелите травми или излагането на токсични вещества в нашата среда.

Това се дължи на предаването на така наречените епигенетични черти, т.е. малки промени в структурата на ДНК, които обаче не променят реда на азотните основи в генома.

Ако ДНК представлява генетичната азбука на нашите клетки, епигенетичните черти са тирета, меки линии, точки и дължини. На клетките се казва къде и как да четат генетичния код.

Тези епигенетични промени могат да включат или изключат някои от гените и да контролират, например, ролята на клетките. Ако обаче включат или изключат грешния ген, производството на един от протеините ще се провали. Това може да доведе до заболяване, рак или дори клетъчна смърт.

Не се стресирайте, става въпрос за здраве. Вашите клетки ще стареят след 10 години

Епигенетика изследва възможностите за предаване и появата на свойства, които не са кодирани в нашата ДНК, но произтичат от действието на околната среда. По този начин той изучава промени в генната експресия (реализация на генетична информация), които не са причинени от промени в реда на ДНК основите. Освен това той изследва взаимодействията между ДНК и протеини. Епигенетиката не е толкова наследствена, колкото гените, защото може да бъде създадена или загубена в продължение на няколко поколения.

Например, ако метилиране на определен ген мравки, размерът им се удвоява. По същия начин децата на пушачите имат определени епигенетични характеристики, които непушачите не носят. По подобен начин промените в гените също са белязани от опитни травми като злоупотреба или смърт на близък човек.

Те откриха нова ДНК база, 5-формилцитозин

Наследствена травма от Холокоста?

Едно от най-новите изследвания по тази тема се фокусира върху предаването на травма от оцеляването на Холокоста на потомство от преди две поколения. Екип от учени, водени от Рейчъл Йехуд, публикува резултатите си в списанието Biophysical Psychiatry.

Те са изследвали 32 мъже и жени от еврейски произход, които са преживели голямата травма и са прекарали известно време в концентрационен лагер, където са преживели или видели мъчения, или са се скрили от преследване по време на Втората световна война. Авторите не уточняват колко от респондентите всъщност са били в концентрационния лагер и колко трябва да се "скрият".

Контролната група беше съставена от хора, останали извън Европа по време на Втората световна война. Те бяха подложени на психологически тест, за да установят, че не са били травмирани.

Авторите са анализирали гените както на родителите, така и на децата, засегнати от травма от Холокоста, и са установили, че те имат повишен риск от стресови разстройства. Те са причинени от промени в гените, които не са в генома на деца, израснали извън Европа. Това бяха промени в метилирането на азотни основи, които контролират функцията на гена, отговорен за контрола на системата за реакция на стрес.

Изследването обаче има няколко недостатъка, пише еволюционният биолог Джери Койн от Чикагския университет. Те се отнасят до интерпретацията на резултатите, особено сравнението на генетичните последователности между изследваните и контролните групи.

В допълнение, изследването включва много малка извадка от респонденти и авторите не могат напълно да изключат въздействието на социалната среда или източниците на други травми.

От животински модели до хора

Въпреки много релевантни съмнения, има редица други изследвания, които подкрепят съществуването на феномена на ненаследствен трансфер на информация.

При животни, като гризачи, изследователите наблюдават предаването на болести на околната среда на техните потомци. Те включват затлъстяване, синдром на поликистозните яйчници, нарушения на бременността и производството на сперматозоиди и яйцеклетки.

Има и много примери при хората. Например, синовете на бащи, които са пушили преди пубертета, са имали по-висок процент телесни мазнини, отколкото синовете на бащи, които не са започнали да пушат до пубертета.

Друго проучване показа, че холандските дъщери, оцелели от глада по време на Втората световна война, са изложени на повишен риск от развитие на шизофрения.

Miklos Toth от Медицинския университет Weil Cornell в САЩ също показа други примери за така нареченото негенетично наследяване на психологически разстройства в списание Nature. „Негенетичното наследяване не се ограничава до първото поколение потомство, то може да включва и внуци или дори бъдещи поколения“, обяснява той в статията си.

Колко влияе околната среда върху гените ни? Въпреки че учените се различават, изследванията показват, че промените, причинени от травма, се предават на правнуците ФОТО - TASR/Jane Ades/NHGRI

Не е класическо „наследство“ - предаване най-много на правнуците

Съвременните възгледи на учените относно наследяването на епигенетичните черти са различни. Терминът "наследственост" вероятно не трябва да се използва тук, тъй като епигенетичните промени в ДНК, причинени от околната среда, не са постоянни и се предават само в продължение на няколко поколения, най-много на внуци и правнуци. С течение на времето те се губят, така че това не е често срещана форма на наследяване, при която характеристиките в ДНК се запазват.

Не бива обаче да приемаме с лекота знанията за епигенетика. Всеки ден сме изложени на редица негативни влияния, които засягат нашата ДНК чрез епигенетични промени. Те включват стрес на работното място, смърт на близък човек, наличие на фунгициди и пестициди в района или изгорели газове.

Ситуацията със сигурност не се подпомага от глобалното затопляне, нарастващата индустриализация и глобализацията. Те помагат за транспортирането на замърсители по целия свят и постепенно заразяват околностите ни. Нашите деца и внуци ще плащат за това, травмите и токсините от живота ни също могат да бъдат пренесени в тяхната ДНК и да причинят заболяване.

Ако разберем по-добре механизмите на предаване на епигенетични черти, може да разработим метод, който може да обърне това предаване.