Непоносимостта към лактоза може да се определи като неспособност за усвояване на лактоза (млечна захар) поради липсата или намаляването на активността на ензима лактаза в тънките черва.
Древният лекар Хипократ е първите 400 години преди п. л. описва непоносимост към лактоза и отбелязва лошо храносмилане при хора, които пият мляко. Клиничните признаци на непоносимост към лактоза са изследвани по-подробно само през последните 50 години. Смята се, че до 75% от населението на света е намалило лактазната активност и е загубило способността да усвоява лактозата. Толерантността към лактоза се влияе главно от генетични и диетични фактори.
Лактоза - уникална млечна захар
Лактозата е уникална млечна захар, естествено срещаща се изключително в млякото на всички бозайници. Той е лесно смилаем и за младите е отличен източник на енергия, необходима за растежа и нормалните функции на тялото - осигурява почти половината от енергийните нужди на бебето. Тя е по-малко сладка от захар от цвекло (захароза), но има висока хранителна стойност. От химическа гледна точка това е дизахарид, t. j. захар, съставена от два монозахарида - молекула глюкоза и галактоза. Самата глюкоза е важна и стабилна част от кръвта и служи като градивен елемент на складираните въглехидрати - гликоген. Галактозата е незаменима при производството на полезни за мозъка мазнини (галактолипиди), т.е. j. в образуването и развитието на нервната тъкан, което се извършва през първите седмици и месеци от живота, и в биосинтеза на сложни въглехидрати и гликопротеини. Освен това има положителен ефект върху усвояването и усвояването на калция в организма, което е важно за развитието и растежа на костната тъкан и насърчава образуването и размножаването на чревната микрофлора, особено бифидобактериите.
Много важна е способността на лактозата да се превръща в млечна киселина чрез действието на кисело-млечни бактерии, която се използва при производството на кисело-млечни продукти, извара и сирена. Тази трансформация засяга не само вкуса, но и срока на годност, хранителните и диетичните свойства на кисело млечните продукти и подобрява усвояемостта на лактозата дори за хора с непоносимост към лактоза.
Лактозата е от съществено значение при храненето на младите бозайници. В млякото на отделни видове бозайници съдържанието му е различно и относително постоянно: напр. в кърмата има приблизително 7 g лактоза в 100 ml мляко, в кравето мляко 4,7 g лактоза в 100 ml мляко, в овчето мляко 5,5 g лактоза/100 ml мляко и в млякото на морски бозайници количеството на лактоза е незначително. Точно както млечната захар е най-важният източник на енергия през първите седмици и месеци от живота на човека, положението на този специален въглехидрат в диетата за възрастни не е напълно ясно и, според проучванията към днешна дата, няма особено значение при възрастни хранене.
Лактоза и лактаза
Лактозата като сложна захар не може да се абсорбира директно в червата, първо трябва да се разгради на отделни монозахариди. Ензимът лактаза, който се образува в клетки, облицоващи стената на тънките черва, е необходим за разграждането на молекула лактоза.
Активността на лактазата зависи от възрастта и расата. Той е най-висок след раждането и в кърмаческа възраст (пикова активност около 34 седмици след раждането), тъй като кърмата е единствената храна за кърмачето по това време и е богата на лактоза. С преминаването към смесена диета, активността на ензима започва да намалява и се стабилизира между петата и десетата година от живота. Половината активност на ензима е достатъчна за ефективна обработка на лактоза без признаци на непоносимост. Активността му намалява с възрастта и при юношите тя е само 10% от активността в сравнение с активността при кърмачетата. Дейността също е пропорционална на количеството мляко, което се консумира редовно.
Как се развива толерантността към лактоза
Ако човек не консумира мляко след края на периода на кърмачетата, няма да е необходим активен ензим за разграждане на лактозата. В древното минало човек първоначално е бил ловец, не е консумирал мляко, различно от кърмата, не е пил млякото на други животни. Следователно, активността на лактазния ензим при хората намалява естествено, което може да се разглежда като естествено физиологично развитие. Но опитомявайки животни, човекът се научи преди около 10 000 години да използва животинско мляко като източник на поминък. Първите опитомени животни са говеда, овце и кози в Месопотамия, по-късно водни биволи и яки в Китай, Индия и Тибет. Този факт, в хода на човешкото развитие, е помогнал да се запази способността за смилане на лактозата през целия живот. По този начин дефицитът на лактазен ензим може да се счита за генетично обусловен. При повечето бозайници е обичайно малките да губят способността си да усвояват лактозата след отбиването, така че непоносимостта към лактоза не може да се счита за болест.
Лактозата, подобно на витамин D, увеличава абсорбцията на калций в червата. В случай на недостатъчна слънчева светлина (и следователно ниско производство на витамин D в кожата), тя може да предпази тялото от рахит и остеомалация. Смята се, че някои популации са претърпели мутация в гена, отговорен за генетично обусловеното намаляване на ензима лактаза, и че хората с толерантност към лактоза са еволюирали в райони с по-ниска UV интензивност, тъй като имат по-голям шанс за оцеляване. Това води и до неравномерно географско разпределение на хората със запазена способност да усвояват лактозата.
Непоносимостта към лактоза се среща главно в южните страни с много слънчева светлина. Това засяга главно черната раса, където броят на нетолерантните хора се изчислява на 75-95%. За разлика от тях, активността на лактазата в зряла възраст и по-малък процент от хората с непоносимост към лактоза се поддържат най-вече при хората, живеещи в скандинавските страни, където има малко слънчева светлина или малко витамин D, който също се получава от млякото. Липсата на слънчева светлина се компенсира от по-добрата способност за смилане на млякото. В Европа честотата на непоносимост към лактоза варира от 2% в скандинавските страни до 70% в страните от Южна Европа. По-високата активност на лактазата в зряла възраст се поддържа и при популации с дългогодишни традиции в производството и консумацията на мляко и млечни продукти, въпреки че консумацията само на лактоза не гарантира по-висока ензимна активност.
Непоносимостта към лактоза обикновено се проявява в няколко различни форми:
Първична (физиологична) непоносимост към лактоза
Това е най-често срещаният тип, чиято честота се увеличава с увеличаване на възрастта и е резултат от физиологично намаляване на лактазната активност в чревните клетки. Недостатъчната активност на лактазата обикновено се проявява около 6-7-тата година от живота, но може да се появи и след 65-ата година от живота. Засяга приблизително всяко шесто дете и възрастен у нас. Първичният лактазен дефицит може да се счита за най-често срещаното генетично "разстройство" в света, въпреки че всъщност загубата на лактазна активност в зряла възраст представлява нормално развитие и постоянството на производството на лактаза до зряла възраст може да се счита за ненормално състояние поради генетична мутация .
Вторична непоносимост към лактоза
Особено често се среща в кърмаческа възраст. Възниква като преходно усложнение при няколко инфекциозни диарийни заболявания. Типичен пример при малки деца е диарията, причинена от ротавируси, която може да продължи дори след преминаване на болестта и няма да отшуми, докато млякото бъде премахнато от менюто. Това явление обаче е временно, след като чревната лигавица е излекувана, детето може да пие отново мляко без никакви проблеми. Подобно е след вируси, свързани с диария при възрастни. Непоносимостта може да възникне и при увреждане на лигавицата от лекарства (напр. Антибиотици), но също и при някои хронични заболявания, напр. цьолиакия, улцерозен колит, болест на Crohn и може да продължи няколко седмици след възстановяване. Обикновено се решава спонтанно след пропускане на лактоза от диетата и отстраняване на основната причина за увреждане на чревните клетки.
Вроден дефицит на лактаза
Това е най-редкият тип. Проявите на вроден дефицит на лактаза могат да се срещнат веднага след раждането, след първото поглъщане на мляко. В екстремни случаи това се превръща в голям проблем, тъй като кърмата е изключително полезна за кърмачетата и такива деца не могат да бъдат кърмени. В резултат на тежка диария след кърмата децата не процъфтяват и след като открият причината за проблемите, те трябва да получават специални формули без лактоза и трябва да следват диета без лактоза през целия си живот.
Непоносимост към лактоза при недоносени бебета е резултат от незрялостта на храносмилателната им система. Тези деца също се нуждаят от специално формулирани млечни формули с намалено съдържание на лактоза, но непоносимостта обикновено е само временна.
Симптоми на непоносимост към лактоза
Всеки индивид има различен праг на непоносимост към млечна захар и поради това степента на непоносимост също влияе върху интензивността на симптомите. Повечето хора с непоносимост към лактоза понасят определено количество лактоза в диетата си и не трябва да избягват напълно млякото и млечните продукти. Експертите се съгласиха, че възрастните и юношите могат да консумират 12 g лактоза (което е около една чаша мляко) на ден без симптоми или само с незначителни признаци на непоносимост. Те могат да понасят дори по-големи количества лактоза, когато се консумират с друго хранене или се разделят на няколко по-малки дози през целия ден.
Неразградената и неабсорбирана лактоза преминава през тънките черва, свързва водата със себе си, като по този начин увеличава съдържанието на червата и ускорява чревното преминаване. След това в дебелото черво лактозата (и други дизахариди) се разграждат от чревни бактерии, които разграждат лактозата до органични киселини (особено млечна киселина), метан, хидроксиди и отделят газообразен водород и въглероден диоксид от лактозата. Водородът се абсорбира и издишва от белите дробове, органичните киселини дразнят чревната стена, причиняват спазми и коремни болки и ускоряват чревното преминаване.
Следователно диарията с воднисти, кисели миризливи изпражнения е характерна проява на непоносимост към лактоза. Това е т.нар ферментирала диария, дължаща се на неусвоена и неусвоена лактоза. Те се появяват 30 минути до 12 часа след поглъщане на мляко или млечни продукти, съдържащи лактоза. Жертвата има надут корем, усещане за пълнота в корема, коремна болка и дори колики.
Непоносимостта към лактоза може да се диагностицира напр. тест за толерантност към лактоза и особено т.нар тест за толерантност към издишване на лактоза с определяне на съдържанието на водород в издишания въздух.
Как да предотвратим трудностите
Трудностите, причинени от това заболяване, могат да бъдат повлияни от проста диетична мярка - елиминиране или намаляване на съдържанието на лактоза в диетата. По-специално млякото и меките сирена трябва да бъдат изключени от диетата. Друг вариант е да премахнете лактозата от млякото, като добавите ензим, който разгражда млечната захар и консумира т.нар мляко без лактоза, което по отношение на калция и други минерали е не по-малко ценно.
Твърдите сирена, маслото, киселото мляко, кефирното мляко и други кисело млечни продукти обикновено се понасят добре и се препоръчват за консумация. Въпреки че киселите млека и кисело-млечните продукти съдържат по-малко лактоза, те също така са живи култури, които намаляват съдържанието на лактоза и помагат за нейното разграждане в червата. Ферментацията намалява съдържанието на лактоза в продукта с 25 до 50%. Децата обикновено понасят млечни продукти със съдържание на лактоза под 2%. За да се избегне рискът от развитие на рахит или остеопороза след изключването на млякото от диетата, е необходимо да се осигури достатъчно количество калций от други източници, тъй като млякото и млечните продукти са най-важният източник в храненето на човека.
Друг вариант е да замените липсващия ензим с хранителна добавка, съдържаща лактаза, под формата на таблетки или капки.
Лактозата не е само в млякото
Лактозата е често срещана търговска хранителна добавка, която редовно се използва от хранителната промишленост поради ниската си цена, структура, вкус и физически свойства. Лактозата може да се намери в някои месни продукти (колбаси, кайма, пастети), маргарини, някои видове хляб, зърнени закуски, картофен чипс, млечен шоколад, сладолед, незабавни супи, хлебни изделия, смеси от подправки и други подобни. Лактозата може да се намери и в някои сосове за барбекю и горещи сирена, използвани в заведения за бързо хранене. Също така често се използва като добавка при производството на няколко вида лекарства или хранителни добавки. По този начин свръхчувствителните хора могат да имат проблем с надуването дори след прием на такива храни или лекарства, особено ако съчетават няколко вида и често нямат представа за съдържанието на лактоза. Следователно от производителите на храни следва да се изисква да посочат, заедно с информацията за хранителните вещества, съдържанието на лактоза в своите продукти.
Ако имате непоносимост към млякото, трябва да помислите и за алергии
В допълнение към непоносимостта към лактоза, тя също може да бъде алергия към протеин от краве мляко. Тези две разстройства много често се бъркат, въпреки факта, че техният характер и лечение са значително различни. Непоносимостта към лактоза е нарушение на храносмилането на млечната захар, в алергията е неблагоприятна реакция на имунната система към млечния протеин. И в двата случая изключването на мляко от диетата помага, но докато при непоносимост към лактоза се разрешава консумацията на мляко и млечни продукти с намалено съдържание на лактоза, в зависимост от индивидуалната поносимост, в в случай на алергия е забранена консумацията на всякакви продукти, съдържащи млечен протеин.