Алтернативни източници на ω3 LC-PUFA
Рибеното масло е оскъдна суровина, която става все по-скъпа и с по-лошо качество. Лененото масло, което е богато на алфа-линоленова киселина, също може да бъде заместващ източник за ежедневна консумация. Също така можем сами да преобразуваме тази мастна киселина в достатъчно EPA и няколко други ω3 LC-PUFA, ако използваме поне 3-4 g ленено масло на ден. Подобен ефект е постигнат дори след редовна триседмична консумация на 4 ореха на ден. Въпреки това, след консумация на растителни масла, нивото на критичната DHA за нашето здраве няма да се подобри, тъй като тялото ни е силно зависимо от диетичния си прием и естествените растителни масла не го съдържат. През последните години австралийски учени успяха да произведат генетично модифицирана (ГМО) маслодайна рапица, която те въоръжиха с необходимите ензими от водорасли, като по този начин я "принудиха" да произвежда масло, богато на ω3 LC-PUFA, съдържащо до невероятните 12% DHA. Един хектар такава рапица ще замени 10 000 риби. Съмнително е обаче как ще можем да смиламе това масло и дали то ще има очакваните ползи за здравето, подобни на рибеното масло.
Препоръчителни дози ω3 LC-PUFA
Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) провежда редица научни оценки на здравни претенции, свързани с ползите от приемането на дълговерижни полиненаситени омега-3 мастни киселини (ω3 LC-PUFA). Експертна група (Панел за диетични продукти, хранене и алергии) стигна до заключението, че приемът на EPA и DHA между 2 g и 4 g на ден е необходим за постигане на ефекти като поддържане на правилно кръвно налягане и нива на триглицериди, прием от 250 mg на ден е достатъчно за поддържане на нормална сърдечна функция. В допълнение, в своята работа по препоръчителните диетични стойности, панелът стигна до заключението, че 250 mg на ден е достатъчен прием за поддържане на цялостното сърдечно-съдово здраве на възрастни и деца.
За автора- Док. RNDr. Милош Микус, CSc. (1964)
Той е роден в Брезно и почти 30 години живее в Братислава. Завършва Факултета по природни науки в Братислава (1982 - 1987). Завършва следдипломна квалификация в Братислава и САЩ в Държавния университет в Колорадо. Изследвал е главно ултраструктурни и физиологични промени в хранителните и антинутриционните вещества в покълващите семена. През 1996 г. той става доцент в PRIF UK в Братислава и работи в маркетинга през последните 15 години. Публикувал е професионални и научно-популярни статии за храните и виното в списанията Vinič a víno, Quark, Cestovateľ, Dobré jedlo, Trend, Sommelier, HoReCa и SME. Миналата година Словашкото медицинско дружество му присъди бронзов медал за развитието на медицината в Словакия. Автор е на книгата O víne (с проф. Петър Пружинец, 2007 г., бонус), Kuchárka v gatiach (2011, Природа) и Kuchárka v gatiach за цялата година (2012, Príroda).