въпроса донорството

Тридесет и седем годишната Лиза с неизлечим мозъчен тумор избира пред телевизионните камери кой от тримата сервитьори за бъбреците дарява своя, преди тя да умре. Зрителите гласуват.

1,2 милиона зрители включват телевизионната станция на BNN в 16 милиона Холандия. Модераторът Патрик Лодиърс представя подаръка. Тримата състезатели, техните семейства и приятели говорят за това какво е да живееш с болни бъбреци и да чакаш благороден донор, който не само ще подобри качеството и продължителността на живота им, но и ще предотврати опасността от смърт. Те говорят за мечтите и плановете си, за това, което биха искали да направят, ако имат шанс да живеят с нов бъбрек. Зрителите у дома на екраните късат и изпращат гласове на любимия си. Резултатът е балансиран, 36-годишната Естер-Клер и 19-годишният Винсент имат по 31 процента, най-симпатичната - 38 процента - има 29-годишната Шарлот, чиято мечта е да може да пие повече от 1,5 литра течности на ден.

Решението идва. Дарки първо изключва Естер-Клер, която е убедена, че животът й е най-малко застрашен от тримата кандидати. Напрежението в студиото може буквално да се намали. Лиза обявява, че определено е решена. Преди да каже името на късметлия победител в бъбреците, модераторът ще спре играта. Той обявява, че цялото това шоу е само мистификация. Лиза е актриса, която се радва на отлично здраве. Тримата състезатели обаче са наистина болни, те не са лъгали за нищо, въпреки че са знаели, че няма да получат бъбрек от Лиза. Според телевизията те били загрижени за възбуждането на общественото мнение и интереса към въпроса за донорството на органи, което може да спаси не само живота им, но и още 1400 души, чакащи в Холандия. Поради отчаян недостиг на донори, годишно умират 200 холандци, включително основателят на BNN Барт де Граф.

Шоуто се излъчи на 1 юни 2007 г. Година по-късно спечели „Еми“ в своята категория, а шефът на BNN Лорънс Дрилих беше повече от доволен от наградата, която холандските депутати обещаха да променят системата за регистрация на донори.

Предполагам, че читателите на това списание са ориентирани към въпроса за донорството на органи, така че просто с цел реда заявявам, че в Холандия регистърът е работил по различен начин, отколкото в Словакия. У нас, както в Австрия или Чехия, всеки гражданин автоматично се счита за донор на органи за трансплантация в случай на смърт, освен ако не попълни декларация, че не желае да го направи. В Холандия, както и в Германия, САЩ или Япония, законодателството изисква човек да се регистрира активно в донорския регистър. Ако той не е регистриран там, в случай на смърт, властите не могат да му го отнемат. Мнозина не го правят поради незнание или незаинтересованост, други се страхуват, че след регистрацията някой може да нареди смъртта им.

Ако словаците бяха по-съзнателни от холандците, сред хората има общо нежелание изобщо да мислят за собствената си смърт и смъртност, камо ли активно да попълват формуляр - няма значение дали е дарение или отказ за дари. Ето защо е доста прагматично по-добре сервитьорите да възприемат този отпуснат подход и автоматично да считат всички граждани за донори, с изключение на тези, които активно и писмено се противопоставят.

И така, има ли смисъл суровата телевизионна мистификация освен високите рейтинги? Няколко часа след излъчването на предаването 12 000 зрители изпратиха съобщение, че биха желали да попълнят формуляр за дарител. На ден 30 000 души поискаха формуляр, за два дни беше 50 000. Колко формуляра също бяха попълнени и изпратени обратно, никъде не се споменава.

Много по-фундаментално за подобряване на ситуацията беше гореспоменатото обещание на политиците, че те ще се заемат активно със законодателната промяна. Резултатът? Девет години (!) По-късно, през септември 2016 г., предложението най-накрая стигна до гласуване в парламента. 75 депутати бяха за, 74 против. Промяната в закона беше приета само защото един депутат, който публично заяви, че няма да го подкрепи, не дойде на гласуване, защото влакът й беше закъснял. Подозирам малко народния представител, че тя е просто оправдание, за да не се налага да признае публично, че е променила решението си. Но като се има предвид, че всичко започна с една голяма телевизионна мистификация, нищо по-ефективно и вълнуващо от такъв филмов щастлив край дори не можеше да има.