- Главна страница
- Каталог на части
- За проекта
- Често задавани въпроси
- Наръчник за дигитайзер
- присъедини се към нас
- Блог на проекта
- Дискусия по проекта
Златният фонд за МСП е създаден в сътрудничество с Института по словашка литература към Словашката академия на науките
RSS изход на произведения на Златния фонд (Повече информация)
Ян Ондруш:
В състояние на жлъчка
| Харесвате ли тази работа? Гласувайте за него, както вече гласува | 103 | читатели |
НА МОЕ МЯСТО
ЖЪЧКАТА ДОСТИГА,
ЩЕ СЕ ВЪРНА
И ТОВА Е Жлъчка,
в ярост на глухота,
в болестта избледнява,
ЖЪЧКАТА ДОСТИГА
МЕЖДУ ДВЕ НАС,
МЕТЪРЪТ Е ДОСТЪПЕН
МЕЖДУ ДВЕ НАС,
СТЪКЛЕНОТО ОКО Е БИЛО,
концентриран, кондензиран
да се спазят в прасеца,
Аз, всеки ден,
скована гримаса, изкривена уста,
когато крещя, от тъпченето на огъня,
като псува и удря главата си в стената,
в състоянието на жлъчката,
аз, нощ,
повдигната бръчка на челото му, покриваща очите му,
когато погледна, кръстосвайки ръце на гърдите си,
търси място за гримаса,
до степента на упоритост,
ЖЪЧКАТА ДОСТИГА
МЕЖДУ МЕН И МЕН,
КЪМ ЛИЦЕТО НА ЛИЦЕТО,
ДА БЪДЕТЕ,
ПЪТАТА СЕ НАСТИГНА,
УСТА Е СЪСТАВИЛ
МЕЖДУ МЕН И МЕН,
по преценка от шевната машина, по благодат
мъртва вода, по преценка
разлагащи се ръце, запомнящи се,
в благодат чрез въздишка, в съд
чрез заекване, близане, улавяне на тежестта,
в преценка чрез избърсване на лицето, в благодат
възмущение на паяк и червей,
в преценка чрез принуда,
МЕЖДУ СОБСТВЕНИТЕ ПАДЕНИЯ,
НА МОЕТО МЕСТО, ОТПЕЧАТАНО ОТ СЕНКАТА,
ИЗГОРЯХ НА МЕСТОТО СИ,
ТЕ ОТИДАХА НА МОЕТО МЕСТО, ето,
МЕЖДУ ДВЕ ЛОПА, НО,
тук лежи недоносеният спящ, тук има дланта
под бузата му му е трудно и ето го
лицето и луната излизат изпод дланта,
той застава над дланта си, спира и отново се побира зад нея
и всеки ден, което далеч не е всичко
трие с отровна усмивка, шепне:
Давай давай!,
В ДЪРЖАВАТА ОКТУАР,
В ДУХА НА ЛЕЧЕНИЕ,
ПО МЕРКА НА КОД,
В ТОЧКАТА НА УБИТИЯ КЛИН,
спящият се събужда и под дланта си
излиза око, изпъкнала луна,
той гледа без да мигне, отново пада зад дланта си
и нощта, която е цялата отстрани
гримаси, шепне:
Остани!,
ЗАКРЪПЛЕНИЕТО МИ БЕ ЗАКРИТО
КРЪГ, ЗАВЪРТЕТЕ КЛЮЧА, ЗАТЕГНЕТЕ
РЕМЪК И ШАЛКА,
в преценка чрез размисъл, в благодат
капачка оглушителна, по преценка
чрез споменаване, с мълчание,
в грация ниска като трева,
под нея, в благодат
като при роса, след глезените,
НА МОЕТО МЕСТО, НО СРЕЩУ СЕБЕ СИ,
МОЕТО ЛИЦЕ НА ЕДНА СТРАНА
И АЗ ОТ ВТОРОТО,
НА МОЕТО МЕСТО, НО СРЕЩУ СЕБЕ СИ,
Жлъчка ОТ СТРАНАТА
И АЗ ОТ ВТОРОТО,
НА МОЕТО МЕСТО, НО СРЕЩУ СЕБЕ СИ,
ГРИМИ НА ЕДНА ЧАСТ
И АЗ ОТ ВТОРОТО,