• Главна страница
  • Каталог на части
  • За проекта
  • Често задавани въпроси
  • Наръчник за дигитайзер
  • присъедини се към нас
  • Блог на проекта
  • Дискусия по проекта

декаграма


Златният фонд за МСП е създаден в сътрудничество с Института по словашка литература към Словашката академия на науките



RSS изход на произведения на Златния фонд (Повече информация)

Ян Чаяк:
Тридесет и пет декаграма

Харесвате ли тази работа? Гласувайте за него, както вече гласува 100 читатели

Iľa Hrudková, млада, 26-годишна жена, седеше в ниска, бедна, но чиста стая на табуретка до леглото. До него има въртящ се връх. Само преди миг тя спря да седи на него, за да кърми бебето. Малко дебело момче, прилепнало към бялата й пълна гърда, е като пиявица. Само понякога той движи устата си, за да привлече голяма струя течаща храна. Постави хлабаво лявата си ръка на дебелия си крак и само когато-така движеше малките си пръсти, сякаш да се почеше. Но дори това движение е слабо, мързеливо. Прегледайте го, че вече е пълен и че започва да заспива. Ето, той е пуснал гърдата точно сега. Той плесна малко с уста и след това лежеше неподвижно в утробата на майка си.

Докато бебето седеше, майката седеше тихо, неподвижно. На хубавото й кръгло лице имаше дълбока тъга. Големите й черни очи бяха приковани в досадна дъга. Тя го погледна неподвижно, но едва го забеляза, защото беше потънала в мисли. И тя имаше причина.

Преди седем години тя се омъжи за Ондрей Хрудек като бедно момиче. Когато се събраха, те нямаха нищо друго освен оборудването, което бе донесла от родителите си. Най-важното обаче е, че не им липсваше, а именно здраве и апетит за работа. И започнаха да ги водят добре, ако не и военни. Но какво, те взеха мъжа за войник, а тя остана войник с малка, половин годишна Илка. След това тя се скиташе около робота с нея, ако някой я извика в робота. Знаете, че жените с малки деца не обичат да ходят на работа. Но тя бавно се изчисти. Когато Ondriš се завърна у дома след три години служба, тя се страхуваше от по-добър живот. Млада двойка се отдаде на вкус към роботи. По онова време доходите бяха отлични и се търсеха млади, силни работници. За кратко време те вече имаха заделени няколко корони и вече кроеха планове за закупуване на вагон и коне и как да вземат земята наполовина или дори под наем, когато внезапно избухването на войната и заедно с това призванието на екипа всички планове за бъдещето бяха разбити. След като мъжът си отиде, тя беше снабдена с търговия за известно време. Но какво ще стане, ако освен малката Илка, тя има и седеммесечно дете. Работата с две малки деца е голямо копие. Недостигът почти започна да се проявява, особено когато пристигна неочакван гост, а именно скъпи.

При всички нещастия обаче то продължи. Направила е нещо и е станала скромена в нещо, така че дотогава не се е чувствала притеснена.

Откакто мъжът замина на бойното поле, тя си мисли за него: Какво прави, не гладува, не е ранен или замръзнал и вече не гние в широко поле. Притесняваха я несигурността и постоянният страх. В крайна сметка вестниците и картите на бойното поле носеха лоши новини всеки ден. Жените дори не говореха за никой друг, който е бил убит и тежко ранен. Тези грешки надхвърлиха истината и силно обезпокоиха и изплашиха населението. Тя беше постоянно в такова развълнувано състояние, така че всеки път, когато вратата се затръшваше, сърцето й биеше за бог или пощальон, донасяйки й вест за някакво нещастие, сполетяло съпруга й.

Дори и сега мислите й летят към далечен, заснежен регион, към Галисия, където съпругът й се бие. Поглежда през прозореца, но цезият е почти невидим за гъстата, студена, лепкава мъгла - предвестник на сняг. Зимата наближава бързо и той трябва да бъде там на открито, без подслон и без топъл ъгъл.

- Какво прави, Боже мой? Какво прави той? - Просто се разтапя в съзнанието й. - Още ли е жив? Предполагам, че той вече лежи някъде в снежна преспи, полу замръзнал или ранен. - Тя въздъхва и сълза след сълза тече по лицето ѝ.

Потънала в тежки мисли, тя не забеляза, че бебето й е заспало в скута й.

Вратата се затръшна. Тя трепна. Пощальонът я видя да минава под арката. - Какво носи? - Разтърсва от разстройство по цялото тяло. Иска да стане, но в началото не може да стане. Тя събира сили, става и в същото време детето й не пада. Бебето се събужда с бързо движение. Той прави няколко крачки до вратата, когато пощальонът застава пред нея и отваря джоба си, сгъва писмата и след малко изважда червена пощенска картичка и й я подава.

Дори за краткото време, в което той беше потърсил пощенската й картичка, тя беше застанала на земята. Какви новини й носи, добри или лоши? Може би дори вече не той. Тя посегна към пощенската картичка с трепереща ръка. Тя я погледна.

- Поздравявам ви добре, скъпа моя съпруго - беше написано на първия ред. Тя издиша, сякаш тежък камък падна от сърцето й.

- Жив е, слава Богу! - възкликна тя с радостно изражение на лицето.

Но радостта й продължи само миг, защото следващите редове й причиниха нови тревоги и безпокойство.

- Скъпа жена ми, защо не ми пишеш? Не знам нищо за теб и децата. Предполагам, че вече сте забравили за мен. И все пак страдам много тук. Нямам нищо топло за носене от два месеца. Бельото ми също е скъсано! Тук е много студено. Изпратете ми топла риза и долнище сега. И ми изпратете хляб, бекон и наденица, защото сме много гладни. Дори след пет дни не виждаме хляб. И дори да го получим, почти не се яде: развалено и от остаряло царевично брашно ...

- О, човече, наранено, разтревожено! - извика тя силно. - О, ще умреш за мен там от зимата! Какво ще направя, грешно създание, от това да те изпратя да вземеш възможно най-скоро?

Тя се разтовари и обиколи стаята. Тя дори не забеляза кога пощальонът си тръгна. Изведнъж тя бързо отиде до сандъка. Тя отвори капака и извади парите, скрити в чантата. Тя ги изсипа в скута си и започна да ги чете с трепереща ръка. След това ги завърза в кърпа и поправи дрехите си с ескадрила, хвърли голяма зимна кърпа през раменете си, уви бебето в нея и отиде в магазина, за да купи на мъжа необходимото топло бельо.

- Какво дойде, госпожо домакиня? Какво искаш? - попита магазинерът зад тезгяха.

- Независимо дали имате топла зимна риза, панталони и капки?

- Както не би трябвало! Имам всичко, което мога да чета. Каквото искате, независимо дали е дублирано или просто така?

- О, добре, само за да ги затопля, защото моят човек ще замръзне в Галисия. Точно сега получих шрифт от него, че той вече не знае какво да прави от зимата.

- Вера е студена там, ще го заведа там. Макс, предай тези кутии от горната кутия. Дайте ги всички, нека домакинята да избере.

„О, горещата ми домакиня, вече почти няма какво да сложиш в устата си, нито домакиня“, въздъхна дълбоко Ила.

Макс се качи нагоре по стълбата, където майсторът му проповядваше, и след миг носеше добър пакет надолу.

- Харесайте, изберете - каза той, разгъвайки парче по парче пред нея.

Тя избра и попита какво струва всичко.

- И аз вярвам, че сега не е евтино - отговори купувачът. - Ами сега - ще те преценя евтино ... Макс какъв е техният характер?

Макс каза марката.

- Е, знаете ли какво, веднага щом го направите, ще разчитам на вас: риза от седем, чифт от седем и капка от шест корони, така че общо двайсет корони.

- О, Боже, кой чу това, защото можех да го купя всичко преди няколко седмици за десет крони!

- Хей, така е, но сега не е възможно. Сега е война. Ако не ви харесва, не е нужно. В края на краищата ще го продам още по-скъпо по-късно - и той вече е събрал стоките отново. - Макс, върни го на място.

- Поне да управляваш нещо.

- Нито стотинка, душата ми, нито стотинка. Няма да ти го дам след седмица или каквото и да ми дадеш пет крони повече.

- Ако е така ... Но все пак можеш да направиш нещо за мен ...

- Нито стотинка, на душата ми, а вие знаете какво е душа, не мога да управлявам нищо.

- Ако вече не можете, поне ме изчакайте, защото нямам само дванадесет корони в цялата си резиденция и веднага ще ви платя.

- Бих ви бил много благодарен, но знаете ли, има война, хората са смъртни, и аз имам нужда от нея. Сега няма да дам кредит и на собствения си брат. Ако беше в покой ...

- Ще ти платя смело, щом получа парите ...

- Знам всичко и ти вярвам, но сега не мога. Безплатно е, война е, невъзможно е. Отидете първо да вземете назаем и след това ще получите.

С това той взе разпръснатите стоки и започна умело да ги съхранява и връзва.

Срамна, Ила излезе. Тя спря малко пред магазина.

- Какво правиш сега? - тя мислеше. - Къде сега? Парите трябва да бъдат, защото човекът замръзва ... Ще отида при Zuza Konôpková. Аз и моят съсед сме кръстници - реши тя. - Тя ще ми помогне. Тя има пари, защото едва наскоро си взе прасе.

Конопка тъкмо напускаше аутопсията, когато Ила дойде при нея.

- Здравей, - поклони се Ила, - къде толкова бързаш?

- Исках да отида при Хавиар, уших им якето Кейт, затова исках да го отведа. Влез, и тя искаше да се върне в стаята си.

- Но ако бързате ...

- Хей, все още мога да го направя. Не е ли малко благочестиво студено? - тя пристъпи по-близо, за да го прищипа по бузата и да му говори. - Е, виждаш ли колко наедрял, безполезен! И бузите му са зачервени. Това е така, защото студът го ухапа. Не само до дъното, ние няма да се открояваме тук през зимата, когато можем да сме топли.

- Не седя, спешният случай ме доведе до вас.

- Какво се случи, предполагам не нещо лошо? - попита тревожно Зуза.

- Получих писмо от мъж с молба за топла рокля и нещо за ядене. Отидох в магазина, вече го избрах, но нямам достатъчно пари и не искаха да ми дадат заем, затова дойдох при вас, за да видя дали ще ми заемете осем крони. Скоро щях да ги платя за вас.

Лицето на Зузе се удължи малко, когато чу заема.

- О, ако бяхте дошли само вчера - започна тя да спори, - щях да съм ви много благодарна да ви помогна. Но точно вчера занесох парите в спестовната каса, за да не лежи реката у дома след поничката. И знаете ли, би било жалко да ги изберете днес. Това е пити! Ето, защо не дойде вчера? - спори тя, но в нея се виждаше, че вярата не е всичко, както тя казва.

- Не знаех вчера, защото само днес получих шрифта от него. Какво просто правиш? - и сълзи я заляха.

Цузе също започна да се изчервява.

„Но не дай Боже да помогне“, доволна й тя и започна да си бърше очите с престилката.

- Къде да се обърна? Ила въздъхна. - Мислех, че ще ми помогнеш.

- Бих те обичал, но не го обичам. Ако бяхте само вчера сутринта ...

- Няма нищо, ако не можеш, не можеш. Простете ми, че ви уморих. С Бог! - и продължи.

Още от последните думи на Илина Зуза осъзна, че Ижа й е тежък. Това я тревожеше. Хрумна й колко близо ще бъде с кръстника и дори нямаше право да я гледа в очите. Все пак тя е кръстник. И сега това ще бъде гневът. Какво ще мисли светът за нея и кума, ако Бог му помогне да излезе от войната.

- Чакай, куме - извика тя след заминаването. - Не тичай така. Върни се. Не само това. Ела при мен, предполагам, че ще има нещо. Знаете, че и те няма да ме излеят от тенджерата.

Ила спря, колебайки се да се върне или не. Тя се почувства обидена от побоя на кума.

Зуза се стресна от гняв и тръгна към нея.

- Хайде, хайде да се придвижваме някак. Какво бихте направили за другите - каза тя с топъл, сърдечен глас.

Приветливостта на Зузина и след това чувството за постигане на целта, която няма да й се наложи да моли другаде, я удовлетвориха.

- О благодаря ти. В края на краищата се опитвам да ви платя възможно най-скоро - каза тя на стаята с кръстника си.

Миг по-късно Иля побърза към магазина и се върна там с пакет топли дрехи.

По пътя тя се спря на пътя на кума Зузка, за да й покаже нещата, които е купила и за да улесни купувача да натрупа, че той я е включил толкова скъпо и не иска да й даде нито стотинка на кредит .

Вкъщи тя веднага хвана вкуса към опаковката.

Отне й доста време, за да извади пушената наденица и филийката бекон от камерата, докато тя увиваше всичко хубаво и го зашиваше с платно, така че трябваше да побърза да получи пакета си в пощата.