Основната обща цел на диабетик и неговия диабетолог е да постигне и поддържа възможно най-добрата метаболитна компенсация, за да сведе до минимум риска от развитие на хронични органни усложнения на диабета - микроваскуларна (ретинопатия, полиневропатия, нефропатия) и макроваскуларна (съдова атеросклероза, сърце и удар).
Световните общества за диабет са разработили и непрекъснато преоценяват целевите стойности за гликемия, гликиран хемоглобин и други параметри като липиден спектър, кръвно налягане, обиколка на талията и др., Изразяващи връзката с риска от късни усложнения на СД.
Стойности на кръвната захар
| Степента на риск от усложнения | Малък риск | Висок риск |
| Глюкоза в кръвта на гладно | ≤ 6,0 mmol/l | ≥ 7,0 mmol/l |
| Гликемия 2 часа. след хранене | 9,0 mmol/l |
Истински образ?
Двата най-важни допълнителни параметъра се използват за оценка на нивото на компенсация на диабета: гликемични профили и гликиран хемоглобин (GHB).
Въпреки напредъка в качеството и наличността на глюкометрите, резултатите от гликемичния самоконтрол не винаги са истинска картина за нивото на метаболитна компенсация. Домашните измервания са ограничени от броя на тест лентите, понякога извършвани в стереотипни периоди от деня, като по този начин се избягва откриването на някои потенциални проблемни области. Често не може да се извършва самоконтрол, например по време на работа, сън или по време на някои спортни дейности. Той също има своите граници в случай на несъдействащи пациенти или някои възрастни хора, психични разстройства и т.н.
Подкожно наблюдение
Много недостатъци в бъдеще могат да бъдат разрешени чрез непрекъснат подкожен мониторинг на гликемията, който засега търси само по-широкото й приложение. Данните за самоконтрол крият друга интрига, а именно разкрасяването на резултатите, което е съжаляващ фолклор, типичен най-вече за диабетици от юношеската възрастова категория. Именно изследването на гликиран хемоглобин помага да се отстранят някои от споменатите недостатъци на измерването на вътрешната кръвна глюкоза.
Три месеца
Информация под формата на тест за гликиран хемоглобин показва колко компенсиран е бил диабетът през последните три месеца. Принципът е прост. Хемоглобинът е протеин - червен кръвен пигмент, който е основен компонент на червените кръвни клетки на всеки човек. Част от свободната глюкоза в кръвта се свързва спонтанно с определени места в молекулата на хемоглобина и остава трайно свързана с нея. Хемоглобинът, свързан с глюкозата, е гликиран хемоглобин и количеството му се изразява като процент от общия хемоглобин в кръвта. По този начин хората без диабет имат определено количество гликиран хемоглобин. Колкото повече глюкоза в кръвта (колкото по-висока е гликемията), толкова повече тя се свързва с хемоглобина и толкова по-висок е процентът на гликиран хемоглобин. Продължителността на живота на червените кръвни клетки, а следователно и на хемоглобина е около 3-4 месеца и затова гликираният хемоглобин предоставя информация само за този период, но особено за последните 6-8 седмици.
От малка кръвна проба
Гликираният хемоглобин, анализиран по днешните методологии, съответства най-вече на типа HbA1c. Определя се от малка кръвна проба като при нормален кръвен тест. Трябва обаче да се отбележи, че измерването на концентрацията на GHB е сравнително сложно от биохимична гледна точка, така че надеждността на резултата до голяма степен зависи от методологията на съответната лаборатория.
Понастоящем можем да срещнем два метода за представяне на стойности на HbA1c:
● Стандартизация на DCCT (според проучването на Diabetes Control and Complications Trial) - стандартът е до 6,0%
● IFCC стандартизация (Международна федерация по клинична химия и лабораторна медицина) - нормалните стойности на здравите хора са в диапазона от 2,8 до 4,0%.
Настоящи критерии
В общата клинична практика представянето на стойностите на HbA1c съгласно стандартизацията на DCCT е общоприето, връзката между неговата стойност и риска от развитие на хронични усложнения на диабета се характеризира, както следва:
Чест риск: HbA1c ≤ 6,5%
Макроваскуларен риск: HbA1c> 6,5%
Мирковаскуларен риск: HbA1c> 7,5%
Виждаме, че макроваскуларните усложнения на диабета, като сърдечно-съдови и заболявания на големи съдове, дължащи се на атеросклероза, които са придружени главно от диабет тип 2, се появяват по-скоро от микросъдови. Следователно настоящите критерии за метаболитна компенсация на диабетици тип 2 вземат предвид и повишения сърдечно-съдов риск, според който целевата стойност на HbA1c трябва да бъде по-малка от 6,5%. Стойностите на HbA1c от 6,2-7,5% показват добра метаболитна компенсация на диабетици от тип 1 (освен ако не е налице честа хипогликемия). Професионалните диабетологични дружества препоръчват тестове за гликиран хемоглобин на всеки 3 месеца, което трябва да бъде правило, особено за диабетици тип 1.
Измамно впечатление
Трябва да се подчертае, че стойността на GHB не съответства на обикновената средна стойност на гликемия през последните 3 месеца. Неотдавнашната хипергликемия има по-голям ефект върху нивата на GHB от тези, настъпили по-рано. Честите хипогликемични епизоди от своя страна понижават нивата на GHB, създавайки фалшивото впечатление, че пациентът е добре компенсиран.
И така, каква ни е стойността на гликирания хемоглобин?
● Ако е висока, може ясно да се каже, че пациентът е имал предимно хипергликемия през последния период.
● При нормална концентрация на хемоглобин е възможно пациентът да е бил оптимално компенсиран или да е имал небалансирана гликемия с чести хипогликемични състояния.
● Фалшиво ниско, респ. Високи нива на GHB се откриват и при някои хематологични заболявания, бъбречна недостатъчност, нарушения на липидния метаболизъм, високи нива на билирубин и др.
Виждаме, че определянето само на GHB, без да се вземат предвид резултатите от гликемичния самоконтрол, не винаги дава истинска картина за нивото на компенсация на диабета. С други думи, тестването на гликиран хемоглобин не замества информацията, получена от домашното наблюдение на гликемичните профили, а ги допълва или обективизира.