šer, -u, 6. п. -Е човек. r. база. здрач: Звездата проблясва нощния здрач. (Звезда)

пробождане оръжие

1. приглушен, блясък: лампите са приглушени;
сутринта вече беше тъмно. (Вадж.)

2. да бъде отличителен със своя тъмен, тъмен цвят, да блести: трептене на стари каменни кръстове (Vaj.);
Над леглото има черна картина. (Подж.);

док. до 1 полудявам

1. приглушена светлина, блясък (около сутрешен или вечерен здрач);
неос. тъмно е, тъмнината идва;
тъмнината се увеличава ал. светлини: Отец хукна към полумрака. (Jégé)

2. Бъдете отличителни в тъмния си цвят, мрак: Той погледна дървената къща, която грееше сред дърветата. (Швант.);

seradela, -y, -del žen. r. селско стопанство Сортово цвете, използвано за хранене и зелено торене, птичи крак

  • серафим, -а, мн. не. -и, разреден. i seraf, -a, mn. не. човек от овия. r. náb. един от висшите ангели;

    база. Ангел: Изчаквам връзката на серафимите да отлети. (Звезда.) Изведнъж се появиха шестокрили серафими. (Jes.);

    серафичен и серафичен адвент. м.: с. пейте

    serail [vysl. радж], -а, 6. с. -и, мн. не. -Е човек. r. дворец на султана

    мрак бял, -бял мъж. r. нисък. телефонно обаждане. гърне: старо, изчукано w.;

    прен. pejor. за шапка ал. друг шапка за глава: Поправете този мрачен бял цвят на главата си! (Fel.);

    šerblík, -човек. r. zdrob. израз слаб.

    sher bet, -u man. r. сладка, освежаваща ориенталска напитка, направена от нар ал. от череши

    неясни, -де жени. r. база. мерзост, грозота: От паметта избършете мрака на обратите, вятърът се разнесе. (Hviezd.);
    с. zemeplazu (Hviezd.) грозен zemeplaz

    2-ро обаждане. ужасно, ужасно, неприятно: w. дъждът;
    š-á výava (Звезда);
    ш-á бездна (Заб.);

    серенада, -у, -женски жени. r. поздравителна вечерна песен в чест на любимо момиче, изпята пред къщата, придружена от музикален инструмент (особено в Италия и Испания): пеене на серенада на някого;
    Той чака серенади под сводовете. (Смърч);
    прен. Той започна да диктува един вид нелепо признание, серенадата на експерт, който дори не можеше да се ориентира в любов (Джил.) Признание в любов;
    шега. Кукувицата ме почете със серенада (Ласк.), Пееше ми;

    кожата. музикална концертна композиция

    sher ežan, -човек. r. история навремето е бил член на граничната охрана на югоизточната граница. Австро-Унгария;

    šerežanský príd. м.: Шерезански убийствени дрехи (Ласк.)

    серия, -ie, -ií, -iám, -iách жени. r. редица свързани ал. принадлежащи вещи, продукти ал. дейности, обичай от същия вид: стр. продукти, компоненти, производство s., стр. печати, банкноти, тиражи;
    с. числа;
    с. картини, фотографии, стр. статии, публикации, новини;
    с. опити, тестове, стр. смекчаващи вината обстоятелства (Jégé);

    сериално добавяне. м.: s-á производство съвременно масово фабрично масово производство, преработка на същите продукти с помощта на машини и автомати;
    с. продукт;
    s-á работа;
    s-é конструкции, s-é масови експерименти;
    ел. технология s-é връзка последователно, последователно;

    сериен, -u, 6. стр. -и, мн. не. - мъж. r. литературен, филмов ал. произведение на изкуството, състоящо се от няколко части ал. по серия, за продължение: филм, стр. статии, изобразителен s-y, стр. радио игри;
    прен. Той има цяла поредица от грехове (Хек.) Много, много;

    лайна, -ие, -хой не може. книги. губят светлина, потъмняват, стават слаби: Светлината притъмнява, докато не изгасне напълно. (Mor.)

    шер ако, -а, мн. не. -Човек. r.

    1. в Обединеното кралство съдия, първият служител на окръга, назначен от краля;

    2. избран служител в САЩ, ръководител на службата за сигурност;

    училища. жаргон. директор на училище ал. класен;

    пристигане на шериф м.: с. офис;
    š-á звезден знак от ранг на шериф в САЩ

    сериозно съгл. сериозно, прилично, надеждно: стр. да се справя с нещо, стр. да направя;
    с. ядосан (Кук.);
    Те те приемат сериозно. (Вадж.);

    сериозност, жени. r. сериозност, надеждност, солидност като черта: преждевременна сериозност, несравнима с младата възраст (Vaj.)

    шер м, -у човек. r. спорт. мач, борба с рязане ал. пробождане с оръжие според определени правила: š. шнур, флерет, сабя

    добавка за фехтовка м.: с. облекло;
    с. спорт;
    š-състезание, š-e среща;

    здрач, -rne, -rn жени. r. стая за фехтовка

    срамежлив movat, -uje, -ují nedock. (безусловно и с какво) да се бори с изрязване ал. пробождане с оръжие;

    прен. израз движете рязко нещо, владейте нещо рязко (обикновено с гняв, възбуда и т.н.): š. бъркалка, нож, влашки;
    с. вестник, ж. шапка;
    с. ръце (във въздуха), w. нечии юмруци под носа му;
    прен. Социалдемократите се бориха с плашилата от миналото (Исус), споменавайки миналото като предупреждение-

    šer movník, -a, mn. не. -Аз съм мъж. r. остаряла. Мечник: Той беше добър спортист и фехтовач. (Джеге) Непобедимият тъмен човек събаря конете на ездачите. (Броя);

    šer o 1, -a, 6. p. -e сряда. преход между светло и тъмно, полу-светло, полу-тъмно: тъмно, тъмно w, плътно w, мъгливо w, облачно, мръсно w, сутрин, вечер w;
    с. стаи, двор, w. дърво;
    да изчезне, да изчезне, да изчезне, да загине в ш-е;
    прен. с. минало неизвестно минало