1. нещо, откровение, дело, чудо;
необичайно явление, рядко явление, чудо: През 1438 г. по някакво чудо унгарецът стана кмет. (Скулт.) Струва й се, че това ще бъде краят на света, защото се случват чудеса и чудеса. (Кук.)

значение

● седем d-ov от света седем известни, необичайни, редки неща;
осми г. на света (понякога желязо.) нещо изключително рядко;
да може да постигне изненадващи резултати по някакъв начин;
направете d-y, за да постигнете изключителни резултати;
чудо, чудейки се на нещо необикновено странно, голямо чудо: И тогава диво чудо, карета, теглена от шест коня. (Хор.)

2. чудо, чудо, учудване: вой от д-у;
Той не падна добре от примамката и учудването. (Тим.) Той изпусна нервите си (Кук.) Много. Веднъж стигнали до чудесата на цялото село, жандармите поведоха улицата на беден войник (Швант.) За изненада, удивление.

● чудо на чудо, чудо на чудо изрази на голямо учудване, чудо;
чудо, свят: и чудо на чудеса, че тази измислена басня, тази глупост е взела толкова дълбоко. (Urbk.) Див дивак, той успя да изрече присъда. (Джес.) Но се чудете на чудесата на случилото се! (Добш.);
какво чудо, какво чудо не можеш да се чудиш: какво чудо осъзна сам? (Тадж.)

3. придобива естеството на наречие в изразите а) чудо, чудо (с отрицателен глагол) почти, почти, само-само това: Старото чудо на сърцето не се е счупило. (Кук.) Жената и дъщеря й не бяха луди. (Тадж.) Той потърка ръце от радост, чудейки се дали не са се запалили. (Кал.) Краката му бяха заплетени и главата му се въртеше, нищо чудно, че не падна. (Джил.);
б) не е чудно (по-малко правилно не е чудно);
не ечудно. (мин. време не беше чудно.), разреден. дори по въпроса за (е) чудо? Нищо чудно: Отслабнали сте и нищо чудно! (Тим.) Йожка заспива по пътя. Нищо чудно след толкова шрапнели. (Ráz.) Нищо чудно, че ягодата е нахранила тази радост на сина на приятеля си. (Кук.) Поръчките бяха строги, нищо чудно, че се страхуваше. (Вадж.) Затова не беше чудно, че около него се разпространиха различни анекдоти. (Ван.) Е, тогава се чудете, че Матей не може да се сприятели с тези необичайни обувки? (Кук.);
разреден. чудя се това. (с положителен глагол) е странно, изненадващо, може да се чудите: Чудно, че тя е прераснала в уличници. (Хек.)

  • в какво;
    class = "sc" /> за кого, за какво и без директно.) гледката на някой ал. да наблюдаваш нещо, да гледаш, да гледаш: d. пред себе си, d. за нечии очи, d. в немо;
    д. като убиец, като злодей, грозен, груб;
    празен ход d. за нещо

    ● не мога да го направя (за нещо) d. не може да понесе (нещо);
    д. да стои безучастно със скръстени ръце;
    д. смърт да бъде с опасност за живота;
    д. да наблюдаваш нечии пръсти, да го контролираш;
    д. да презирам някого, да презирам някого, да подценявам някого;
    телефонно обаждане. д. Бог да мързелува през прозорците;
    телефонно обаждане. д. като гръм на дъб в гняв;
    телефонно обаждане. шега. малко груб d. като теле на нова порта учудено, изненадано;
    телефонно обаждане. д. като жаба, която заспа сънно;
    телефонно обаждане. д. отсъства, без дух, сякаш в празно ребро;

    2. (какво) да забележиш нещо, да се погрижиш, да се погрижиш за нещо: За да бъда момиче, бих гледала храбростта, а не чантата. (Фиг.)

    ● да не гледа нещо или да не взема предвид нещо;

    3. (за кого, за какво) да съдиш някого, нещо, да мислиш за някого, за нещо, да имаш мнение: d. отхвърляйки нещо, предубедено;
    д. с криво око към някого, към нещо завистливо, да погрешно прецени някого, нещо;

    обратното. да гледам, -и, -хе

    чудно, -í, -ia ned. (към кого, за какво) да изпитвам, да показвам изненада, да се чудя: чудех се на учителя майстор. (Кук.) Царят изобщо се чудеше. (Добш.) Е, изненадан съм, че сте спечелили толкова много, когато не можете да стопанисвате. (Стод.);

    док. чудо, чудо

    зрителска гледна точка, -сред. хром. публика, зрители: Тук цялата публика се блъсна по седалките и изрева да го похвали. (Звезда)

    1. театрално изкуство;

    2. хром. обобщение на хората, работещи в сценичните изкуства

    1. сграда, стая, в която се играят пиеси;
    компания за културно забавление, организираща театрални представления: отидете на d-a;
    национален, камерен, регионален, куклен, народен, професионален, любителски d.;

    3. свети. театрално, драматично изкуство: древен d.;

    4. великолепен, красив ал. ужасно явление ал. явлението, което разглеждаме: Когато бащата, забравяйки достойнството на мъжа си, беше бесен, Хана гледаше театъра в ъгъла. (Rys.) Тълпите по улиците, в прозорците, в разрушените купчини, по покривите и стените осигуриха нов театър. (Кал.);

    театър, -а, -лок, дил. i divadielce, -a stred. zdrob. k 1, 2

    div ák, -a, mn. не. -Аз съм мъж. r. който гледа нещо, наблюдател (например в театър, в кино, на спортни игри, на някаква сцена): безпристрастен г .;
    играта привлече зрители;
    (Комедианти) примами публиката. (Кал.);

    div áky, -ov човек. r. помн. арх. навик. само в израза към зрителите: да отида, да ходя по d. иди гледай, гледай нещо: Всичко, което владетелят разхожда, е излязло пред публиката. (Кук.) Хората тичат към публиката. (Вадж.) Съседите и други познати също дойдоха на публиката. (Добш.)

    divánček i divánik, -човек. r. zdrob.

    div án 2, -u, 6. стр. -Е човек. r. Турски държавен съвет

    diván 3, -u, 6. стр. -Е човек. r. сборник с ориенталски стихотворения

    div ergencia, -ие жени. r. отб. дивергенция, несъгласие, отклонение, отклонение;
    дивергенция (конвергенция, оп.)

    чудно ergent добави. м. отб. отклоняващи се: d. развитие, процес, мнение;
    geom. d-e линии се разминават

    div ertimento, -a, -ment stred. кожата. забавление, лека музикална композиция, музикален микс

    div erzia, -ie, -ií, -iám, -iách жени. r.

    2. вой. операция, извършена за отклоняване на вниманието от действителното действие;

    диверсифицирана добавка м. k 1: d. действай

    div iak, -a, mn. не. - мъж. r. видове диви свине (Sus scrofa);

    diviačí, -ia, -ie příd. м. получени от дива свиня: d-ia козина, d-ie месо;

    дивячик, -а/-чка, мн. не. -y/-čky мъж. r. zdrob.

    div idenda, -y, -dend women. r. в глава. делът на печалбите, изплащани от участващите дружества на притежателите на стопанствата;

    чудя се дали не са. ставам див;
    бъди див, полудей: Chumelica divela над покрива. (Габ.) Всички скакалци, които бяха на полето, бяха разкъсани и учудени. (Тат.)

    2. Месо от дивеч: пригответе месо по пътя на дивеча

    div inita, -y жени. r. теол. божественост

    div е, -u човече. r. Тип. разделителен знак

    div ision, -ie, -ií, -iám, -iách жени. r. вой. по-голяма самодействаща единица на армията: пехота, артилерия, танк, моторизиран d.;

    дивизионно пристигане м.: d-e артилерия;
    остаряла. д. общо високо военно звание