Кратък речник на словашкия език

прен. д. техника

правопис

2. изненада, учудване, учудване: той не можеше да каже нищо от d-u;
не се основава на d-u

● → осми d. свят;
израз д. диви а) голямо чудо б) голяма изненада

II. изречение аксесоари навик бр. с отрицателен оценително отношение към изповедта, не е чудно, не е чудно: не г. че е бил ядосан;
заспа, а не d.

III. чудя се тази част. с отрицателен ограничава валидността на израза, само-само че не, добре че не, почти, почти: d. не плачеше;
разходки d. (това) не всеки ден

зрителите идват. и аксесоари: d-услуга;
д. успешен филм

div adelník -a mn. -ci m. театрален работник: драматурзи и d-i

  • Правила на словашкия правопис

    div adelník ‑a mn. Mci m.; театрално момиче ‑y ‑čok ж.; театрален; театър sa стр.

    div adlo ‑a ‑diel s.; театрален; театрални аксесоари; театралност ži ž.; divadielko ‑a lok s.

    div ák ma mn. Mci m.; зрител ‑y ‑čok ж.; зрител ела. и аксесоари.

    div án [d‑] ‑a m.; диван; divánik ‑a m.

    Речник на словашкия език (от 1959 - 1968) 1

    1. нещо, откровение, дело, чудо;
    необичайно явление, рядко явление, чудо: През 1438 г. по някакво чудо унгарецът стана кмет. (Скулт.) Струва й се, че това ще бъде краят на света, защото се случват чудеса и чудеса. (Кук.)

    ● седем d-ov от света седем известни, необичайни, редки неща;
    осми г. на света (понякога желязо.) нещо изключително рядко;
    да може да постигне изненадващи резултати по някакъв начин;
    направете d-y, за да постигнете изключителни резултати;
    чудо, чудейки се на нещо необикновено странно, голямо чудо: И тогава диво чудо, карета, теглена от шест коня. (Хор.)

    2. чудо, чудо, учудване: вой от д-у;
    Той не падна добре от примамката и учудването. (Тим.) Той изпусна нервите си (Кук.) Много. Веднъж стигнали до чудесата на цялото село, жандармите поведоха улицата на беден войник (Швант.) За изненада, удивление.

    ● чудо на чудо, чудо на чудо изрази на голямо учудване, чудо;
    чудо, свят: и чудо на чудеса, че тази измислена басня, тази глупост е взела толкова дълбоко. (Urbk.) Див дивак, той успя да изрече присъда. (Джес.) Но се чудете на чудесата на случилото се! (Добш.);
    какво чудо, какво чудо не можеш да се чудиш: какво чудо осъзна сам? (Тадж.)

    3. придобива естеството на наречие в изразите а) чудо, чудо (с отрицателен глагол) почти, почти, само-само това: Старото чудо на сърцето не се е счупило. (Кук.) Жената и дъщеря й не бяха луди. (Тадж.) Той потърка ръце от радост, чудейки се дали не са се запалили. (Кал.) Краката му бяха заплетени и главата му се въртеше, нищо чудно, че не падна. (Джил.);
    б) не е чудно (по-малко правилно не е чудно);
    не ечудно. (мин. време не беше чудно.), разреден. дори по въпроса за (е) чудо? Нищо чудно: Отслабнали сте и нищо чудно! (Тим.) Йожка заспива по пътя. Нищо чудно след толкова шрапнели. (Ráz.) Нищо чудно, че ягодата е нахранила тази радост на сина на приятеля си. (Кук.) Поръчките бяха строги, нищо чудно, че се страхуваше. (Вадж.) Затова не беше чудно, че около него се разпространиха различни анекдоти. (Ван.) Е, тогава се чудете, че Матей не може да се сприятели с тези необичайни обувки? (Кук.);
    разреден. чудя се това. (с положителен глагол) е странно, изненадващо, може да се чудите: Чудно, че тя е прераснала в уличници. (Хек.)

    зрителска гледна точка, -сред. хром. публика, зрители: Тук цялата публика се блъсна по седалките и изрева да го похвали. (Звезда)

    1. театрално изкуство;

    2. хром. обобщение на хората, работещи в сценичните изкуства

    1. сграда, стая, в която се играят пиеси;
    компания за културно забавление, организираща театрални представления: отидете на d-a;
    национален, камерен, регионален, куклен, народен, професионален, любителски d.;

    3. свети. театрално, драматично изкуство: древен d.;

    4. великолепен, красив ал. ужасно явление ал. явлението, което разглеждаме: Когато бащата, забравяйки достойнството на мъжа си, беше бесен, Хана гледаше театъра в ъгъла. (Rys.) Тълпите по улиците, в прозорците, в разрушените купчини, по покривите и стените осигуриха нов театър. (Кал.);

    театър, -а, -лок, дил. i divadielce, -a stred. zdrob. k 1, 2

    div ák, -a, mn. не. -Аз съм мъж. r. който гледа нещо, наблюдател (например в театър, в кино, на спортни игри, на някаква сцена): безпристрастен г .;
    играта привлече зрители;
    (Комедианти) примами публиката. (Кал.);

    div áky, -ov човек. r. помн. арх. навик. само в израза към зрителите: да отида, да ходя по d. иди гледай, гледай нещо: Всичко, което владетелят разхожда, е излязло пред публиката. (Кук.) Хората тичат към публиката. (Вадж.) Съседите и други познати също дойдоха на публиката. (Добш.)