Re: АЗ СЪМ СТАРИЯТ ТУК? - ЩЕ ИЗГУБЯ?

Изпращане от тини »25 юли 2008, 21:30

старата

Re: АЗ СЪМ СТАРИЯТ ТУК? - ЩЕ ИЗГУБЯ?

Изпращане от evas »26 юли 2008 г., 7:12 ч

Re: АЗ СЪМ СТАРИЯТ ТУК? - ЩЕ ИЗГУБЯ?

Изпращане от evas »26 юли 2008 г., 7:23 ч

Тини:
Досега и аз не знаех съвсем, само тя усещаше, че гликемията също ще се прояви в психически и физически дискомфорт. Винаги, когато съжалявам или нещо подобно, тялото ме боли като полудяло. Това вероятно е случаят с всички, които нямат диабет. Казват, че много болести са отражение на психиката.
Така че няма нужда да се отказвате! И бийте се! Когато вътрешното ми аз влезе в битка, в крайна сметка външното аз се присъединява. И ако все още не се биете сами, това наистина води до добри финали

Тини, мисля за теб, твоето предизвикателно събитие, вярвам, че всичко ще щракне добре и ще се видим през втората седмица на август! Току-що ви опитах с тази сладкарница.
Бих се радвал да се срещнем на терена, без изключение.
Пет.

Re: АЗ СЪМ СТАРИЯТ ТУК? - ЩЕ ИЗГУБЯ?

Изпращане от тини »26 юли 2008 г., 07:27 ч

Re: АЗ СЪМ СТАРИЯТ ТУК? - ЩЕ ИЗГУБЯ?

Изпращане от evas »26 юли 2008 г., 7:36 ч

Re: АЗ СЪМ СТАРИЯТ ТУК? - ЩЕ ИЗГУБЯ?

Изпращане от evas »26 юли 2008 г., 7:39 ч

Re: АЗ СЪМ СТАРИЯТ ТУК? - ЩЕ ИЗГУБЯ?

Изпращане от MareKika »26 юли 2008, 08:18

evas: беше глупаво огледало. но в него приличахме на призраците на всичко. Но, майко, че трябва да спра да отслабвам, искаш да кажеш? Е, днес тежах 87 кг и това означава, че без три дни за три месеца той спадна с 20 кг. Развълнуван съм! И на талията надолу 25 см! Последният път, когато имах това тегло беше + - 2-3 кг след първата година от брака! нямам търпение!

И поздравления за вас, evas, вероятно е необходимо на тялото ви повече енергия, за да управлява енергията. и със сигурност тази изключителност се справя добре. Много съм доволен от вас, че работи, просто ми е мъчно, че при толкова трудни условия. Е, но вие сте на около 3 кг от финалната линия. това е skveleeeeee!

Re: АЗ СЪМ СТАРИЯТ ТУК? - ЩЕ ИЗГУБЯ?

Изпращане от evas »26 юли 2008 г., 11:16 ч

MareKika, искам желания, а не цели. Така че желанието е все още много далеч,

Наистина си звезда, както казва, не исках да кажа, че трябва да го изкашляш, просто исках да ти напиша как работи забавното ти лице. Разбира се, че продължаваме напред!
Тази вечер и сега сутринта много ме боли, не разбирам какво става там, когато вчера бях почти безболезнена може би 5 часа. Но бавно свиквам с болката.
На сутринта глюкозата в кръвта все още беше глупава, но сега светеше по-добър брой!

Днес исках да работя усилено, но ще опитам малко аспекта на сутринта, за да видя дали няма да се успокои.
Приятен ден и благодаря за вчера. беше добре!

Re: АЗ СЪМ СТАРИЯТ ТУК? - ЩЕ ИЗГУБЯ?

Изпращане от тини »26 юли 2008 г., 12:39 ч

marekika, изненада ли се, че всички приличахте на призраци ? Ти си семейство! Надявам се да дадете нова, по-красива снимка.

evas, бяхме долу на автобусната спирка. кое поле мислите, къде е PNS? В противен случай не искам да ви давам никакъв съвет, но на ваше място бих тръгнал до лекаря за тези снимки, а не само един, нека наистина да се отпусне, защото така просто ще ви влачи. Вие сте човек, който може да издържи много, той се подлага на колежа, но може и да му дойде на себе си, да се грижи за себе си.

Re: АЗ СЪМ СТАРИЯТ ТУК? - ЩЕ ИЗГУБЯ?

Изпращане от evas »26 юли 2008, 14:16

Re: АЗ СЪМ СТАРИЯТ ТУК? - ЩЕ ИЗГУБЯ?

Изпращане от evas »26 юли 2008, 14:21

Не е вярно, че момичетата приличаха на духове, но бяха много красиво декорирани и рисувани, само че аз ги уплаших. Но дори не съм изненадан след тези безсънни нощи. Виждам внуците си, така че съм толкова щастлив, че съм малко изненадан, че изглеждах толкова зле

Re: АЗ СЪМ СТАРИЯТ ТУК? - ЩЕ ИЗГУБЯ?

Изпращане от аполенка »26 юли 2008, 16:44

Re: АЗ СЪМ СТАРИЯТ ТУК? - ЩЕ ИЗГУБЯ?

Изпращане от evas »26 юли 2008, 16:54

Аполенка:
Прав си, както винаги!
Вече дори не мога да нося яка на врата, защото след няколко минути е мокър като мъх/това е някакъв наследствен израз, напоен с вода /.
Вероятно дъждовната вода се изпарява в цяла Словакия.
Бедните наводнени, добре че дъждовете свършиха.

Придържам се диетата си толкова стриктно заради тези гликемии, но днес следобед дори не мога да мисля за нещо, освен за нещо сладко. Чудя се как мога да се справя. Но страхът от болницата е по-голям. Наливам малко течности и се потя като тропически гори. И аз мечтая за цяла маса шоколад, попсикули, бита сметана, кифли, кифли. FUJ, срамувам се, но съм толкова скапан.
Но от друга страна, теглото ме радва. Ако утре, след моите страдания, тя не я харесва, аз няма да имам мотивация, ще имам рисков ден!
Пет.