Какво е хранел човекът, преди да е достигнал висши форми на земеделие, можем да съдим по археологически находки и от това, което те все още събират и консумират т.нар. първобитни племена. Това обаче може да се предположи и от диетата, към която дори цивилизованият човек се е обърнал по време на глад. Известно е, че именно тогава хората се връщат към дивите растения и плодове и към старите техники на тяхната обработка, характерни за по-ранните етапи на културното развитие, при получаване на храна. Това се доказва и от много документи от Централна Европа, където в допълнение към напредналото земеделие, в определени периоди и ситуации се използва голяма част от това, което дивата природа е предложила.
Скицата ясно показва колко богата храна за хората е била естествената среда, която веднага го е заобиколила. Въпреки че селскостопанските продукти са в основата на човешкото хранене в Централна Европа от векове, продуктите от дивата природа винаги са присъствали. Представителството им винаги се е увеличавало в периоди, когато производството или пазарът на обикновени храни се е провалил. Много от тях обаче са добре дошло допълнение към менюто и днешните хора.
Статиите не споменават лов или бране на гъби. И двете дейности имат дълга традиция у нас, но може да ги споменем по-късно.
Алтернативни източници на брашно
Плодовете от дъб и жълъди отдавна се берат, пекат и пазят от влага, обелват се и се смилат на брашно. Жълъдите са били най-важната растителна храна преди отглеждането на зърнени култури, тъй като освен протеини и мазнини съдържат и доста нишесте. Древните римски поети Овидий и Вергилий също похвалили жълъдите като първата храна на човека, а Евстатий наричал дъба млякото на човешката раса.
В Централна Европа жълъдите остават като човешка диета до Средновековието, но човекът се връща при тях дори по-късно, винаги по време на глад, когато брашното им също пече хляб. За тази цел жълъдите първо се изсушават, след това се пекат и се излугват във варова вода, за да се отстрани топлината. Едва тогава те бяха смлени на брашно. Такъв е случаят например по време на наполеоновите войни, когато през 1817 г. е издаден специален наръчник, който съветва фермерите как да обработват правилно брашното от жълъди. Дори през л. По време на Втората световна война австро-унгарският хранителен орган нареди да се събират жълъди, за да се направи брашно. До l8. В продължение на векове се е поддържал обичаят да се смесва брашно от жълъди с брашно от зърнени култури. Твърди се, че такъв хляб все още е по-добър от хляба, печен от грахово брашно, което е често срещано при малките фермери.
В периоди, когато имаше достатъчно зърнено брашно, жълъдите служеха предимно като фураж за добитъка и се използваха за производството на т.нар. кафе от жълъди, което е известно с високото си съдържание на танини. Когато печенето на жълъди е кафяво, танинът не се разгражда напълно в тях и затова, за разлика от други заместители на кафето, отварата от него е гореща и има силно диетично действие. Поради това се използва при чревни проблеми при хората, както и в народната ветеринарна медицина за лечение на говеда.
Като алтернативни източници на брашно те се вписват в т.нар водни ядки. Те са
Други диви растения също са използвани в Централна Европа за заместване на брашното. Той беше един от тях например перо (Agropyron repens).
По време на нужда хората изкопавали корените му от земята, изсушавали ги и ги смилали. Такова брашно се добавяше към брашното, от което се печеше хлябът, от него се печеше супа, каша или палачинки. Приготвянето на брашно от треска е документирано, например, от Етнографския атлас на Полша, особено в Малка Полша, Кашубия и Силезия.
Той също имаше подобна употреба стъкло (Bromus). От семената на това растение се приготвя брашно, от което се готви каша, пекат се палачинки и в района на Подкарпатието се използва и при приготвянето на хляб.
Много интересно растение, което е използвано като източник на заместител на брашното, е стрък
плаващ (Glyceria fluitans), растящи на мокър терен. Популярно го наричат в Полша
каша или трева от мана. Steblovka се използва в диетата главно от славяни, особено в техните гранични райони, като унгарската низина и североизточна Германия. Още през 19 век това растение е от голямо икономическо значение. Изнасян е през полските пристанища в Германия, където е бил известен в търговията като полска каша.
Фактът, че в Полша през ранното средновековие това е една от задължителните ползи на субектите през ранното средновековие, също свидетелства за общата експанзия. Традицията на консумация на стръкови бръмбари отдавна се поддържа в Полша, особено в североизточната й част, а също и в Западна Малка Полша.
Етнографските материали също споменават кората на дърветата и дървените стърготини като алтернативни източници на брашно, като най-често се споменава бреза. Включени са и старите спешни ястия в Словакия лешникови агнета. В записа на хрониката от Slovenská Ľupča от 1867 г. е записано, че по време на глада жените събирали цъфтящи агнета, т.нар. водорасли, изсуши ги, смила ги, добави малко брашно и изпече хляб от тях. Подобни доклади са записани и от района на Липтов и от Хорехрони.
Автор на поредицата е д-р. Растислава Столична, CSc., Институт по етнология SAS.
Връзка към оригинала www.sav.sk/journals/nar/full/sn397c.pdf
Написано от Autogen на 11 март 2013 г. Публикувано в Храна