Кръвта, течаща в съдовото легло, се притиска до известна степен в съдовете и оказва натиск върху съдовата стена. Размерът на това налягане непрекъснато се променя. При сърдечен ритъм (систола), когато кръвта се изхвърля от сърцето в кръвоносните съдове, налягането се повишава (систолично налягане) и кръвоносните съдове се разширяват. Когато сърдечният мускул се отпусне, за да може кръвта да тече в кухините му, кръвното налягане в кръвоносните съдове отново спада (диастолично налягане) и кръвоносните съдове се свиват. Оптималното кръвно налягане трябва да бъде 120 mm Hg (систолично) - 80 mm Hg (диастолично).
Високо кръвно налягане (ХИПЕРТЕНЗИЯ)- причината за повишеното кръвно налягане не може да бъде определена при приблизително 85% от пациентите; говорим за първична хипертония. В останалите 15% хипертонията се дължи на друго заболяване, напр. сърдечно-съдови заболявания или бъбреци; тогава това се означава като вторична хипертония. Хипертонията се определя като кръвно налягане от 160/95 mmHg или повече.
Ниско кръвно налягане (ХИПОТОНИЯ)- не е болест сама по себе си. Затрудненията, причинени от него, са свързани най-вече с недостатъчното кръвоснабдяване на мозъка и по този начин на кислорода и се проявяват напр. като замайване, зрителни нарушения, шум в ушите или учестен пулс. Внезапното спадане на кръвното налягане може да причини колапс. Появява се главно при млади, стройни момичета или. Жени.