истинската

Антидепресантите не помагат на половината от пациентите. Изследователите са открили защо тези лекарства са по-малко ефективни при някои хора.

Ново изследване разкри, че ефективността на антидепресантите зависи и от това как лекарите ги представят на пациентите. Според проучването до три пъти повече хора са реагирали на антидепресанти, когато са вярвали в тези лекарства.

Начинът, по който антидепресантите се представят на хора, страдащи от депресия или тревожност, може да бъде толкова важен, колкото всеки реален ефект на лекарството. В проучването група хора приемали есциталопрам. Това е стандартен селективен инхибитор на обратното поемане на серотонин, който също се използва за лечение на тревожност и паника.

На половината от хората обаче беше казано, че това не е правилното лекарство. Казаха им, че е създаден да има същите странични ефекти като „истинските“ антидепресанти, но няма положителни ефекти.

Д-р Ванда Фария, водещият автор на изследването, обясни:

"Нашите резултати показват, че броят на респондентите е бил три пъти по-голям, когато им е била дадена точната информация, отколкото когато пациентите са смятали, че ги лекуват с неефективно активно плацебо, въпреки че фармакологичното лечение е същото."

Сканирането на мозъка също показа, че мозъчната активност систематично се различава и в двете групи, което предполага, че ефектът от очакванията може да се наблюдава на биологично ниво.

Малин Гингел, съавтор на изследването, каза:

"Това може да отразява взаимодействието между познанието и емоцията, защото мозъкът се променя с лекарството в зависимост от очакванията на пациента."

Вярата в лекарството е толкова важна, колкото и самото активно вещество

Според професор Томаш Фурмарк, който ръководи проучването, това изследване показва колко важни са очакванията, когато хората реагират на дадено лекарство:

„Не смятаме, че селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина са неефективни или им липсват терапевтични свойства при тревожност, но нашите резултати показват, че представянето на лечението може да е толкова важно, колкото самото лечение.“

Изследването е публикувано в списанието EBioMedicine.