Роден е на 22 май 1937 г. в Братислава в официално семейство. Посещава основно училище в Братислава, където също започва да посещава гимназия. Завършва обаче гимназията в Кошице през 1954 г. След това учи словашки език и история във Факултета по изкуствата на Карловия университет в Братислава. След като завършва университет през 1960 г., той става редактор на сатиричния седмичник Roháč, където работи до 1990 г. Оттогава той е професионален писател.
Започва да публикува веднага след като започва колеж. Публикува първите си творби в Рохаче. Дебютира в книгата със стихосбирката „Животът е бял гълъб“ (1959). Чрез поетиката на свободния стих и на пръв поглед граждански и епизодичен стил той изрази чувствата на поколенията на младото литературно поколение и на младата словашка интелигенция като цяло, които, скъсвайки с естетическите канони от миналото, предвещават по-късни идеологически противоречия. Той основава ефективността на своята поетика на свободното назначаване на факти, които водят до неочаквана метафора и контрапункт. Изграждането на такава поетика е близко до кратките сатирично-хумористични жанрове, които в крайна сметка повлияха на цялото друго творчество на Ян. Следващите му книги „Epigrammar“ (1962), „Подписите на неграмотните“ (1965) и „Тайната вечеря“ (1969) са колекции от афоризми, епиграми, стихотворения и нестихови басни, хумор, сатирична проза и диалог. Всички те са насочени срещу социалните болести на обществото от онова време, като социална преструвка, бюрократичен стереотип, протекционизъм, семейство, абсолютизиране на принципите на персонала и т.н. Той постигна естетическа ефективност с богата метафора, игри с думи, използване на съвременна фразеология, но също така преминаване към сюрреалистична причудливост и дадаистки абсурд.
Освен че създава за деца, той се посвещава изцяло на сатиричния жанр и през следващия период. Неговите книги с афоризми, епиграми, стихотворни басни и сатирично-хумористична проза „Ода на Зета“ (1983), Ko/z/mické piesne (1986), От ухо до/d/uchu (1987), Моите най-сладки грехове (1991) и Тъжно анекдоти (1993), Най-тъжните анекдоти (1995), Ръката на един господар (1997) накратко и с хумор коментират живота около нас. Заедно с Павел Виликовски той публикува книгата „Крилата клетка“ (1998), която съдържа текстове и афоризми на автора, публикувани в седмичния Domino-fórum.
В работата си Т. Янович също обръща равно внимание на литературния жанр за деца, като се концентрира върху най-малките читатели.
За тях той написа книга с поетични стихове и кратка проза „Малко самообслужване“ (1963), папка „Пътуването на носа на Длхонос от блок в Исландия“ (1965), книга с хумористични приказки/Не/откраднати три яйца (1968), стихосбирка от училищната среда Zakopol o kalamár (1973), папката Zvieratká na dvore (1975) и колекции от широко замислени и композиционно свързани стихотворения Fairy-tale Varechs (1975), Din and Dan (1977) и Drevený tato (1979), които по-късно са публикувани заедно под заглавието Drevený tato a jeho rozpádkové varechy (1982), сборници с хумористични стихотворения Jeleňvízor (1982) и Queen of Beauty (1986). Заедно с Влад Беднар издава сборници с хумористични стихотворения „Ние сме господари над майсторите“ (1983) и „Снежни човеци“ (1985) и отделно „Кой не играе“ от „Колелото навън“ (1986). Издава книга с поезия и кратка проза на тема природа и нейните чудотворни трансформации под заглавие Les (1987). .