Мартин Хилски описва подробно сценичната традиция на съня в изследването, споменато в предишната бележка.

Уилям Шекспир

10) Относно интерпретацията на Гьоте на Хамлет в „Вилхелм Мейстърс Лерхаре“ вижте: Ерих Ауербах: Мимезис, Млада фронта, Прага 1968, стр. 293-4

11) Милош Корунский: Хамлет - човек, програма SD Острава, 1960 г., без страници

13) Крал Лир - играта е пътят. Интервюто на Жорж Бан с Питър Брук, Свят и театър 1/99, стр. 66-71

14) Владимир Юст: От Градец до Забрадли и обратно (III.), Literární noviny No.7, 17.2.1999 г., стр. 12

15) Уилям Шекспир: Антоний и Клеопатра, програма за постановката, Народен театър, Прага 1999, стр. 109

17) Мартин Хилски: Антоний и Клеопатра: текст и контекст, пак там, С.39

18) Раздялата на Антония (интервю с Иван Раймонт), пак там, П. 209

19) Уилям Шекспир: Комедия I, Одеон, Прага 1987, прев. Алоис Бейблик. Цитирано от: Робет Бернар: Кратка история на английската литература, Портата, Прага 1997, стр. 43

Драмата на Шекспир

1) История на европейската цивилизация II, Paseka, Прага - Litomyšl 1995, стр. 25, виж също Zdeněk Hron: Phoenix and Fountain в: Zdeněk Hron (ed.): School of Night. Английска ренесансова и барокова поезия, Прага, Чехословакия 1978, стр. 13-28

2) Училището на нощта (вж. Бележка 1), стр. 18

3) Тук говорим за управлението на Яков I (1603-25) и Чарлз I Стюарт (1625-49)

4) Робет Барнард: Кратка история на английската литература, Портата, Прага 1997, стр. 14

5) Виж Милан Лукеш: Яростта в сърцето, свят и театър 1/99, стр. 54-59

6) Основният сюжет на Трагедията на момичето вдъхновява Джулиус Зейер в създаването на трагедията му Неклан (1893)

7) Вж. Бележка 5, стр. 55

8) Сред отговорите на работата на Бомонт и Флетчър в Бохемия, нека споменем комедията на Восковец и Верих „Небето на земята“ (1936), вдъхновена от комедията на Флетчър „Испанската кюрета“ (1622)

"Име (тази дума изобщо не се появява в текста на играта и не е ясно към кой знак всъщност се отнася). Името „Питвора“ е предложено от Бржетислав Ходек за 3-ти том на антологията „Елизаветински театър“ (Одеон, Прага 1985) и според преводача „само с голямо смущение“.