Всяка година имаме двадесет хиляди нови случая на хора, страдащи от тревожност в Словакия. Защо се тревожим в момент, когато се оправяме? Каква е разликата между често срещаното безпокойство и психичното разстройство? Как да се лекуваме с нея и какво общо има Уди Алън?
Тревожността е често срещана част от ежедневието, причинена например от загуба на работа или конфликт със съпруг. Можем обаче да го изпитаме дори без видима причина, като неразумен страх, потрепване на мускулите, треперене на цялото тяло, усещане за предстояща смърт. Може да е инфаркт, но може да сте един от милионите хора с тревожност. Въпреки че тези симптоми не сигнализират за ранна смърт, рак или парализа на цялото тяло, тревожните разстройства са сериозни здравословни проблеми. Те могат да повлияят на нашия опит и понякога дори да направят социалния ни живот невъзможен. В екстремни случаи те дори могат да причинят увреждане. Един от многото случаи на тревожно разстройство е Анна. Десет години се лекува от тревожност.
една тревога на Анна
Анна беше на 22 години в деня на първата паническа атака, тя беше у дома сама с малко дете. Ден като всеки друг. Без видима причина сърцето й изведнъж започна да бие. Изведнъж й стана лошо, лицето, езикът и ръцете й започнаха да измъчват. Усети силен натиск върху гърдите си и не можеше да диша. Симптоми, подобни на инфаркт. Изведнъж тя се почувства застрашена от живота. Мислите за смърт ескалираха. В съзнанието й дойде мисълта: „За последно ли виждам детето си?“ Спасителите я извикаха на място, изключиха инфаркт. В нея нямаше нищо физически. Те не взеха предвид нейните възражения за това как се чувства. „Дадоха ми Ибалгин и ме изпратиха у дома, че съм напълно здрав.“ Не само сред обикновените хора, но и сред лекарите и фелдшерите липсва информираност за тежестта на това психично заболяване. Това, че е „само в главата“, не означава, че не е сериозно. Животът на Анна е повлиян от няколко години от диагноза с маркировка F41 в Международната класификация на болестите - тревожно разстройство.
Той не е в състояние да функционира нормално от първата атака на тревожност. Тя не може да работи пълноценно и не може да остане сама вкъщи с децата си. Страхува се, че ще й дойде отново и няма да може да се грижи за тях. Запазете ги, ако нещо им се случи. За разлика от много други хора, тя не се отказа и продължи да търси професионална помощ. Тя попада в болницата три пъти след подобни припадъци: прекарва много седмици в психиатрични болници в Братислава и Галанта. Твърди се, че не са й помогнали много, въпреки че са опитали нови експериментални лечения с нея. „Винаги съм била развалина.“ Съпругът й трябваше да се грижи за децата. „Нямам мъж като мен, не знам какво ще се случи с мен“, каза ни тя с тъга в очите. Едва след като започна да има тези проблеми, тя разбра колко често те са често срещани сред хората. Постепенно до деветнадесет приятели й признаха с подобни диагнози. Днес той се опитва максимално да функционира възможно най-„нормално“. Нейният психиатър и психотерапевт в едно лице й помагат в това. Въпреки това, поради наличието на психотерапия и особено нейното възстановяване от здравноосигурителната компания, в Словакия е много трудно. Ето защо лекарствата, които Ана също приема, често се прекаляват. За първи път тя получи хапче от майка си, след като бе спасена с Ибалгин от парамедици. Едва когато беше бременна, разбра, че проблемът й е психически.
GOOGLE ART PROJECT/WIKIMEDIA Тревожност. Едвард Мунк, 1894 г.
защо тревожността нараства?
Според психиатъра Йозеф Хашт тревожността е често срещана емоция дори при напълно здрави хора като нормална реакция на определени ситуации. Въпреки това, той често се смесва с различни други психични разстройства, особено депресивно разстройство. Ако се съсредоточим върху тревожните разстройства, бързо откриваме, че те са често срещани в цял свят и заедно с депресивните разстройства са сред най-често срещаните проблеми с психичното здраве. На практика Хащо в Словакия най-често се сблъсква с паническо разстройство, което се проявява с пристъпи на кратка, но тежка тревожност или свързана с нея агорафобия, социално тревожно разстройство. Според данни от 2015 г. Световната здравна организация разказва за до 264 милиона души, страдащи от различни тревожни разстройства. Това е увеличение от 14,9% за десет години. Все повече хора страдат от тревожност не само в бедните страни, където тя може да бъде причинена от несигурност относно бъдещето, финансовата сигурност или самото оцеляване. Усещат го все повече хора в най-богатите страни в света, като САЩ или страните от ЕС.
Пациентите с такива диагнози също се увеличават в Словакия, въпреки факта, че според Статистическата служба на Словашката република, НБС или Евростат, жизненият стандарт се повишава и безработицата намалява. Това са предимно фобийно-тревожни разстройства, други тревожни разстройства, но също така и реакции на силен стрес и нарушения на адаптацията. Според здравния годишник на Словашката република през 2018 г. са добавени 21 151 души, които са диагностицирани с някаква форма на тревожност за първи път. През последните десет години средно всяка година са диагностицирани 21 184 пациенти, които са диагностицирани с психично заболяване, което попада под тревожност. Това са просто нови случаи. Общо до 97 365 пациенти с такава диагноза са били изследвани в психиатрични клиники през 2018 г. Те съставляват една четвърт от всички прегледи при словашки психиатри.
Тъй като тези заболявания са по-хронични, хората страдат от тях дълго време. Делът на засегнатите от тях хора в нашето общество нараства с поне 20 000 годишно. Нямаме точна статистика за това колко ще намалеят, независимо дали ще спрат да страдат от безпокойство поради лечение или естествена или неестествена смърт. Общият брой обаче определено нараства. Освен това всички тези цифри показват само онази част от хората с безпокойство, които са потърсили помощ, като Ана. Повечето вероятно никога няма да направят това.
AKG-IMAGES/PROFIMEDIA Мъртва майка. Едвард Мунк, 1899–1900.
Тревожността и депресията са най-често срещаните психични заболявания в Словакия. През 1997 г. около 53 процента от пациентите са страдали от тях, според Министерството на здравеопазването. Друг тревожен факт е, че повечето пациенти не се лекуват. Броят на хората, които се нуждаят от лечение, се изчислява от епидемиолог Александра Бражинова на около 851 000 и около 201 000 от тях се лекуват. Броят на нелекуваните пациенти е 67 процента за депресия и 84 процента за тревожност. Друг проблем е, че повечето страдащи започват лечение едва няколко години по-късно, често десет или повече години. Дотогава те или не са били лекувани, или се лекуват неефективно поради различни соматични проблеми, свързани с тревожност. Например, човек с паническо разстройство търси обяснение за своите соматични проблеми и се преглежда и посещава няколко пъти.
Можете да прочетете цялата статия, ако закупите абонамент за .sweek Digital. Ние също така предлагаме възможност за закупуване на съвместен достъп за .týždeň и Denník N.