Сърдечната недостатъчност (или по друг начин сърдечна недостатъчност) е много сериозна и неизбежна група симптоми, показваща неадекватна сърдечна функция, която води до много, често фатални последици за пациента. Необходимо е да се съсредоточим върху този широкообхватен въпрос от различни ъгли и да му отделим достатъчно място, независимо дали в общ план или в кардиологичната област. Поради тези причини считаме за необходимо да посветим следващите страници на тази тема.
Самата сърдечна недостатъчност е клиничен синдром, характеризиращ се с типични симптоми като диспнея и подуване. Те могат да бъдат придружени от признаци на структурни и/или функционални сърдечни аномалии, водещи до намален сърдечен дебит и/или повишено вътресърдечно налягане, било в покой или по време на тренировка. Разпространението на сърдечната недостатъчност сред възрастното население в индустриализираните страни е около 1-2%, докато при хората над 70-годишна възраст се увеличава до над 10%. Трябва да се спомене, че делът на пациентите със сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване на лявата камера (систолна) (EF LV ≥ 50%, СН със запазен EF - HFpEF) е в диапазона 22-73%. В сравнение с намалената фракция на изтласкване на лявата камера (EF ĽK 34 ml/m² или индекс на лявата камера (LVMI) ≥ 115 g/m² при мъжете и ≥ 95 g/m² при жените, пациентите с HFpEF представляват хетерогенна група с различни основни етиологии и патофизиологични аномалии (1, 5 - 7).
В допълнение към ехокардиографското изследване не трябва да се пренебрегват и други образни методики, които могат да помогнат за диагностициране на сърдечна недостатъчност. Сред споменатите изследвания включваме рентгенова снимка (рентгенова снимка) на гръдния кош с фокус върху сърцето и белите дробове, която позволява да се определи наличието на застой на кръв в белодробните вени, евентуално белодробен оток. Изследването на сърдечен магнитен резонанс (CMR) е висок стандарт за измерване на обемите, теглото на EF - лява и дясна камера. Този тест е избраният метод при пациенти със сложни вродени сърдечни дефекти. Не на последно място, полезен неинвазивен метод на КТ (компютърна томография) е сърдечният преглед (при пациенти със сърдечна недостатъчност), който помага да се визуализира анатомията на коронарните артерии при пациенти със сърдечна недостатъчност и средна до висока вероятност преди теста за коронарна болест на сърцето. неясен резултат от стрес тестовете (1).
Диференциална диагностика
Други причини за диспнея като белодробна емболизация, спонтанен пневмоторакс, диспнея при тревожност и паническа невроза, хипервентилация при истерична реакция и несърдечен белодробен оток трябва да бъдат изключени при диференциалната диагноза. Трябва да се отбележи, че определянето на причината за диспнея може да бъде трудно при пациенти с все още неразпознато сърдечно-съдово или белодробно заболяване. Поради тази причина трябва да се имат предвид и диагнози като хронична обструктивна белодробна болест, белодробна фиброзна болест, последователна белодробна емболизация, анемия от различни причини или дори различни метаболитни заболявания (1, 5 - 8).
Лечение и профилактика
Основните терапевтични процеси на сърдечна недостатъчност могат да бъдат разделени на фармакологични и нефармакологични. Целта на лечението и в двата случая е да подобри клиничното състояние на пациента, функционалния капацитет и качеството на живот, да предотврати хоспитализации и да намали смъртността при пациенти със сърдечна недостатъчност. В следващите редове ще разгледаме най-често използваните групи лекарства на практика, както и нефармакологичната стратегия за лечение на сърдечна недостатъчност (1).
Други групи лекарства, използвани за лечение на сърдечна недостатъчност, включват: инхибитори на ангиотензин и неприлизин, инхибитори на 1f канал, блокери на ангиотензин II AT1 рецептори, дигоксин.
Нефармакологичните процедури включват имплантируем кардиовертер-дефибрилатор (ICD), който ефективно предотвратява брадикардия и коригира развитието на потенциално летални камерни аритмии. При подходящи пациенти може да се използва и сърдечна ресинхронизираща терапия (SRL), която подобрява сърдечната функция и облекчава симптомите, като същевременно повишава благосъстоянието, като същевременно намалява заболеваемостта и смъртността. Няколко проучвания показват, че пациентите с наличие на блокада на лявата ръка Tawar (LBBB) са по-склонни да реагират на SRL (1, 5, 6).
Заключение
От текста става ясно, че острата или хронична сърдечна недостатъчност често значително усложнява и ограничава цялостното клинично състояние на пациента, в много случаи с фатални последици. При много пациенти е трудно да се предскаже прогнозата и успехът на терапевтичните процеси, главно поради сериозната етиология и трудното протичане на сърдечната недостатъчност. Също така е много важно да се съсредоточи върху последователната превенция на рисковите фактори за атеросклероза. Като предпазна мярка не е необходимо да се пропуска промяна в начина на живот и най-вече адекватна физическа активност, която може основно да подобри качеството на живот на пациентите. Съвременното лечение често позволява дългосрочна компенсация на пациентите, подобрява функционалния капацитет и дългосрочната прогноза на пациентите. По време на периода на компенсация пациентът може да извършва предимно само физически и психически неизискваща работа, по време на декомпенсация, напротив, обикновено е необходима хоспитализация с тих режим.