Общ преглед. Спонтанното уриниране, наричано още уринарна инконтиненция, може да бъде свързано с различни заболявания. Те могат да се отнасят до разширяването на пикочния мехур. Те обаче често са от неврологичен характер. Съвместно определящо за вида на инконтиненцията е къде
29 октомври 2004 г. в 12:44 ч. Primar.sme.sk
Общ преглед
Спонтанното уриниране, наричано още уринарна инконтиненция, може да бъде свързано с различни заболявания. Те могат да се отнасят до разширяването на пикочния мехур. Те обаче често са от неврологичен характер. Решаващо за вида инконтиненция е мястото, където се намира неврологичното увреждане. Изследванията, които измерват налягането в пикочния мехур, както и скоростта на изтичане на урина, предоставят решаващи данни при диагностицирането на уринарна инконтиненция.
При разграничаването на формата на инконтиненция е важно количеството урина, което остава в пикочния мехур след уриниране, има ли желание за уриниране или не и дали урината може да се отдели съзнателно. Количеството оставаща урина трябва да бъде сведено до минимум, за да се избегнат възможни усложнения като възпаление на пикочния мехур. Катетрите могат да бъдат определени устройства. Ако причината за слабостта на затварянето на уретрата често се дължи на увеличаване на ъгъла между уретрата и пикочния мехур, както често се случва например при по-възрастни жени с ниска матка. Тогава може да се помисли за оперативна корекция.
Лекарства, които влияят на напрежението на пикочния мехур и запушването на пикочния мехур, се използват при някои форми на уринарна инконтиненция. Съществуват обаче и електрически устройства за стимулиране на пикочния мехур, с които жертвата може да уринира, за да „натисне бутона“.
Определение/основна информация
Уринарна инконтиненция се определя като невъзможност за задържане на урина. Уринарната инконтиненция се разделя въз основа на поведението на урината на инконтиненция на урина и инконтиненция на урината. Следователно Международното общество за континенция (ICS) разграничава стресовата инконтиненция от импулсна инконтиненция („натиск, порив“), в по-леки случаи, наричани още чувствителен пикочен мехур.
Неотложната инконтиненция на урината може допълнително да бъде разделена на двигателна и сензорна импулсна инконтиненция, в зависимост от това дали са засегнати захранващите или изходящите нерви. Рефлекторната инконтиненция на урината („автоматичен пикочен мехур“) също може да бъде разпозната като форма на инконтиненция, причинена от неврологично увреждане. В крайна сметка пикочният мехур остава автономен, което може да доведе до уриниране. В някои книги можете да намерите и снимка на „отпуснат пикочен мехур“, която е причинена от мозъчно увреждане.
Причини
Стресова инконтиненция
Стресната инконтиненция винаги се обуславя от слабостта на животното. Редките причини включват вродени дефекти.
Гинекологичните промени, които водят до увеличаване на ъгъла между пикочния мехур и уретрата, също са причина за стрес инконтиненция. Това се случва например при по-възрастни жени, чиято фиксация на връзки вече не е в състояние да поддържа теглото на матката. С намаляването на матката ъгълът между уретрата и пикочния мехур се увеличава, увеличавайки шанса несъзнателно да напусне урината. Намаляването на пикочния мехур също може да бъде причина за стрес инконтиненция.
Спешна уринарна инконтиненция
Причините за раздразнителен пикочен мехур и спешна уринарна инконтиненция са функционално или по-рядко анатомично намаляване на капацитета на пикочния мехур. Това може да се дължи на факта, че пикочният мехур вече не може да се разширява. Механизмът за затваряне на уретрата обаче се поддържа. Прави се разлика между симптоматични причини и причини с неясен произход. Симптоматичните нарушения включват процеси, които първоначално ограничават функцията на пикочния мехур чрез дразнене и по-късно могат да доведат до трайни анатомични промени в пикочния мехур чрез хронично действие. Тези локални смущаващи фактори включват инфекции на пикочния мехур, пикочни камъни, стенози на пикочния мехур, тумори, хормонални нарушения и възпалителни процеси от всякакъв вид.
Отразяващ, автономен пикочен мехур
Неврологичният център, отговорен за уринирането, наричан още център за микция, се намира в гръбначния мозък, приблизително на нивото на бедрата. Ако увреждането на гръбначния мозък се намира над този център, рефлексният пикочен мехур се появява, след като фазата на пикочния мехур е леко парализирана.
Ако вегетативната нервна система е увредена под центъра на микцията или нервите, които водят от вегетативната нервна система до пикочния мехур, по-късно се появява вегетативният пикочен мехур, третиран по-подробно.
Първичните неврологични заболявания, които водят до увреждане на мозъка или гръбначния стълб и до наранявания на нервите, "снабдяващи" пикочния мехур, също водят отчасти до нарушения на функцията на пикочния мехур. Въпреки че чувствителните периферни нерви и задните корени на гръбначния мозък са повредени, има така наречения препълнен пикочен мехур, който се характеризира с голям обем остатъчна урина след уриниране, тъй като мозъкът не е информиран за състоянието на пълнота на пикочния мехур.
Честота, поява
В Германия 6,6 милиона души са засегнати от уринарна инконтиненция. Само четири от шест страдащи обаче се консултират с лекар. Невъзможността за задържане на урина обаче до 5-годишна възраст съответства на нормалното развитие и се нарича енуреза (нощно уриниране). Инконтиненцията при неврологични заболявания се среща особено често при болестта на Паркинсон, захарен диабет и инсулт, както и при мозъчни тумори, мозъчно-съдови промени и заболявания на моторния гръбначен мозък. Несъзнателното нощно уриниране може да бъде симптом на епилептични припадъци, наред с други неща. За разлика от тях, увреждането на чувствителните периферни нерви, което причинява препълнен пикочен мехур, често се случва при захарен диабет и сифилис.
Стресната инконтиненция, от друга страна, обикновено се появява само при вдигане на тежки товари и рядко в покой. Следователно, поради натоварването на съединителната тъкан от стрес инконтиненция, по-възрастните, често родили жени с голямо телесно тегло са особено засегнати.
Най-често срещаното неврогенно нарушение на пикочния мехур е "отпуснат" пикочен мехур, който е свързан с мозъчно увреждане, рефлексен пикочен мехур, наричан още автоматичен или денервиран пикочен мехур. Случаят на парализа, дължащ се на напречна лезия на гръбначния мозък, която води до "слабия пикочен мехур", описан по-подробно по-късно, е сравнително рядък. Непълната парализа поради лезии на гръбначния мозък, които водят до отслабени мускулни контракции на пикочния мехур, са по-чести.
Леката парализа на пикочния мехур може да се появи и при неврологични заболявания, които засягат местата на нервен изход от гръбначния мозък. Те включват полиомиелит и херпес зостер. Остава да се спомене, че 90% от цялата уринарна инконтиненция е придобита, а само 10% са вродени.
Симптоми
Уринарна инконтиненция обикновено се проявява чрез невъзможност за контролирано уриниране. При хора със стресова инконтиненция те изпускат урина пасивно, т.е. без активно прибиране на пикочния мехур и несъзнателно. Това може да се случва през цялото време, но обикновено само когато има внезапно повишаване на налягането в корема, като кашлица, смях или кихане. Характерна особеност е, че стрес инконтиненцията не е свързана с желанието за уриниране. Могат да се разграничат три степени на тежест на заболяването, в зависимост от това дали изтичането на урина се случва само поради силен коремен натиск, като носене на тежки товари, дали това се случва по време на леки дейности като ходене и седене, или дали урината изтича в легнало положение.
Спешната уринарна инконтиненция, за разлика от стрес инконтиненцията, се проявява със силно чувство на желание за уриниране. Поради намаления капацитет на пикочния мехур, засегнатото лице трябва да уринира често. Въпреки съзнателното задържане на урина, урината може да изтече. С лека форма на импулсна инконтиненция, дразнещ/чувствителен пикочен мехур, желанието все още може да бъде потиснато.
При автономния пикочен мехур може да настъпи задържане на урина. Това кара пикочния мехур да се разшири твърде много. При определени рефлекторни събития се появяват контракционни вълни на мускулите на пикочния мехур с увеличаване на налягането в пикочния мехур. Не може да се предотврати изтичането на малки количества урина. След уриниране обаче в пикочния мехур остава много остатъчна урина. Ако причината за вегетативния пикочен мехур е неврологично увреждане, неврологичната недостатъчност може да бъде симптом на мястото на увреждането. Например, неуспех под центъра на микцията води до така наречената "конна анестезия" в допълнение към вегетативния пикочен мехур. Намалява чувствителността на кожата от вътрешната страна на бедрата.
При рефлекторния пикочен мехур е различно. От определен обем урина пикочният мехур се изтегля и урината несъзнателно се измъква. В допълнение, пълната парализа в присъствието на напречна лезия на гръбначния мозък води до невъзможност да се контролира животното на пикочния мехур. Уринирането при пациенти с рефлексен пикочен мехур става чрез тъп „спрете и тръгнете“. Това се нарича интермитентна микция и е свързана с дисбаланс в напрежението между стената на пикочния мехур и напрежението в сфинктера на пикочния мехур. Фазите на инконтиненция се прекъсват от фази на инконтиненция. Хората с увреждания не изпитват желание за уриниране и не могат да уринират съзнателно. След уриниране в пикочния мехур има малко остатъчна урина. Рефлексният пикочен мехур се предшества в острия стадий на увреждане на гръбначния мозък от лека парализа на пикочния мехур, която може да доведе до трайно увреждане поради прекомерно разтягане и произтичащите от това анатомични промени. Но дори и при гореспоменатия течащ пикочен мехур, само малки количества урина излизат.
Диагноза
В допълнение към медицинската история на пациента, цистофлоуметрията се използва и за диагностициране на стрес инконтиненция. При това измерване на потока засегнатото лице трябва да кашля или да натиска, за да провокира пасивно изтичане на урина. Понякога е достатъчно просто да станете или да седнете, за да предизвика капка изтичане, в краен случай и поток от урина. Времето, от което се усеща позив за уриниране, е в нормалните граници. За разлика от някои пациенти с спешен пикочен мехур, дилатацията на пикочния мехур също е нормална. Освен това се използват радиологични методи за откриване на възможно намаляване на пикочния мехур. Освен това може да се измери налягането, при което се затваря уретралният сфинктер.
Ако се изключат симптоматични причини, скоростта на урината, както и налягането в пикочния мехур се измерват по време на спешна инконтиненция. Изследват се и сензори за двигател и пикочен мехур. Пациентът съобщава за желание за уриниране, въпреки че пикочният мехур е почти пълен. Могат да бъдат намерени две констатации. Моторна спешна инконтиненция, характеризираща се с факта, че пикочният мехур започва да се свива дори при ниско пълнене. Това може да бъде провокирано допълнително от кашлица, репозиция или студ.
Инконтиненция на сензорни пориви е свързана с ранно и повишено желание за уриниране. В противен случай урината и в двете форми се оттича без дефекти.
Както при ЕКГ за сърцето, мускулните стимулационни токове могат да бъдат отклонени. В така наречената електромиограма (ЕМГ) е възможно да се открие повишено мускулно напрежение на тазовото дъно, което се причинява от опит за задържане на урина.
В случай на рефлексен пикочен мехур, налягането в пикочния мехур се повишава относително бързо. Това се дължи на напрегнатите мускули на пикочния мехур с ниската му разтегливост. С напълването на пикочния мехур се получават несъзнателни контракции на мускулите на пикочния мехур. Като допълнителна диагностична помощ може да се направи рентгенова снимка, на която може да се открие „обучен пикочен мехур“. Тук постоянното напрежение на стената на пикочния мехур създава типично удебеляване на стената. Крайната форма се нарича „коледен пикочен мехур“, тъй като арките на стените на пикочния мехур се създават от високо налягане, придавайки на пикочния мехур вид на коледно дърво.
Автономният пикочен мехур се характеризира с факта, че засегнатото лице не изпитва желание за уриниране. Освен това не е възможно съзнателно уриниране. Коремът трябва да бъде стегнат, за да изхвърли урината от пикочния мехур. А след уриниране в пикочния мехур остава много остатъчна урина.
Терапия
Лечението на различни видове уринарна инконтиненция е отчасти различно и поради това трябва да бъде описано отделно.
Стресова инконтиненция
Терапията със стресова инконтиненция има за цел да премахне изместването на пикочния мехур и уретрата и да възстанови анатомичните пропорции на позициите в долната част на корема. По този начин гимнастическото обучение на мускулите на тазовото дъно може да укрепи и разтегне тъканта. Прилагането на естроген също може да помогне за поддържане на тъканите. Освен това може да се постави песар, за да се разпредели теглото на матката. В краен случай може да се помисли за операция. Използването на памперси се предлага като алтернативно решение, като същевременно се обръща внимание на възможните кожни раздразнения.
Спешна инконтиненция
Първо, при раздразнителна инконтиненция на пикочния мехур и импулса трябва да се лекува основното заболяване, причината. В допълнение към поведенческата терапия и физиотерапията се използва и медикаментозна терапия, която, както при "вегетативния пикочен мехур", действа върху автономната нервна система и по този начин влияе върху напрежението на мускулите на пикочния мехур и животното. Обучението на пикочния мехур помага на засегнатото лице да се ориентира чрез измерване и налягане на пикочния мехур и да получи обратна връзка под формата на чувство на желание за уриниране. При хроничната форма на раздразнителен пикочен мехур страдащият трябва да се научи да се адаптира към заболяването си. Например в чужд град те трябва да разберат план за тоалетни, на светски събития трябва да запазят достатъчно „възможности за отстъпление“.
Отразяващ пикочен мехур
Рефлекторната терапия на пикочния мехур в острия стадий след увреждане на гръбначния мозък, след лека парализа на пикочния мехур, се осъществява чрез поставяне на катетър за еднократна употреба, така че парализираният пикочен мехур постоянно да се изпразва. Като алтернатива урината може да се отцеди чрез игла през кожата над лумбалната кост. Този метод се нарича супрапубисна цистостомия. Целта на терапията е да се намали прекомерната чувствителност на мускулите на пикочния мехур, за да се предотврати последващо увреждане. Вещества, които действат върху вегетативната нервна система и намаляват раздразнителността на мускулите на пикочния мехур или напрежението на животното, могат да се прилагат медикаментозно. При по-леките форми може временно да се използват памперси или пациентът да се уринира чрез почукване по коремната стена на пациента. При тежки случаи нервната връзка с пикочния мехур също може да бъде нарушена, като по този начин се предотвратява несъзнателното изпразване на пикочния мехур. Понастоящем се използват и електрически системи, стимулиращи пикочния мехур, чиито приемници се трансплантират под кожата. Те позволяват на жертвата да уринира, за да „натисне бутона“.
Автономен пикочен мехур
Дори и при автономния пикочен мехур, пикочният мехур трябва да бъде облекчен и уретера и бъбреците да бъдат защитени от последствията. Пациентът трябва да уринира често, дори и с малко желание за уриниране. Използват се и горният катетър и супрапубисна цистостомия. Първо обаче трябва да се правят опити за укрепване на мускулите на пикочния мехур с лекарства и за освобождаване на уретралния сфинктер.
Препълнен пикочен мехур
В случай на препълнен пикочен мехур е необходимо по-специално да се отстранят причините, които водят, например, до увреждане на чувствителните нерви, което допълнително води до информация за състоянието на пълнене на пикочния мехур до гръбначния мозък. Например, тумор, потискащ нервите, трябва да бъде отстранен.
Усложнения
Прекомерното разширяване на пикочния мехур поради препълнен пикочен мехур може да увреди натрупването на нервни клетки, съхранявани в мускулите на пикочния мехур. Това обаче не развива автономност на пикочния мехур, т.е.мехурът все още е под контрол. Леките форми на уринарна инконтиненция могат да се влошат и от лекарства, които действат върху автономната нервна система. Мускулните релаксанти могат да бъдат също толкова ефективни. Инфекциите на пикочните пътища са често срещани усложнения на вегетативния пикочен мехур, тъй като задържането на урина обуславя растежа на бактерии в пикочния мехур.
Профилактика
При уринарна инконтиненция е важно да се намали урината, която остава в пикочния мехур. Това предотвратява възпаление на пикочния мехур или дори възпаление на тазовия таз. Тренирането на мускулите на тазовото дъно също е ефективно.
Следваща тема
Внезапна смърт на дете