Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. №: 2019/00021-Z1A
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Рупафин 10 mg таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа:
10 mg рупатадин (като фумарат)
Помощно вещество с известен ефект: лактоза (57,57 mg като лактоза монохидрат).
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Кръгли таблетки със светъл цвят на сьомга.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Симптоматично лечение на алергичен ринит и уртикария при възрастни и юноши (над 12 години).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Възрастни и юноши (над 12 години)
Препоръчителната доза е 10 mg (една таблетка) веднъж дневно, със или без храна.
Таблетките Rupafin 10 mg трябва да се използват с повишено внимание при пациенти в напреднала възраст (вж. Точка 4.4).
Таблетките Rupafin 10 mg не се препоръчват за употреба при деца под 12-годишна възраст. Рупафин 1 mg/ml перорален разтвор се препоръчва за деца на възраст от 2 до 11 години.
Пациенти с бъбречна или чернодробна недостатъчност
Тъй като няма клиничен опит при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане, употребата на Rupafin 10 mg таблетки понастоящем не се препоръчва при тези пациенти.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Не се препоръчва приложението на рупатадин със сок от грейпфрут (вж. Точка 4.5).
Употребата на рупатадин в комбинация с мощни инхибитори на CYP3A4 трябва да се избягва и да се използва с повишено внимание в комбинация с умерени инхибитори на CYP3A4 (вж. Точка 4.5).
Може да се наложи корекция на дозата на чувствителни субстрати на CYP3A4 (напр. Симвастатин, ловастатин) и субстрати на CYP3A4 с тесен терапевтичен индекс (напр. Циклоспорин, такролимус, сиролимус, еверолимус, цизаприд), тъй като рупатадин може да повиши плазмените концентрации на тези лекарства (вж. Точка 4.5).
Сърдечната безопасност на рупатадин е определена в проучването Thorough QT/QTc. Рупатадин не предизвиква промени в ЕКГ до 10 пъти терапевтичната доза и следователно няма опасения за сърдечната му безопасност. Въпреки това, рупатадин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с известно удължаване на QT интервала, при пациенти с некоригирана хипокалиемия, при пациенти с продължаващи проаритмогенни състояния, като клинично значима брадикардия, остра миокардна исхемия.
Таблетките Rupafin 10 mg трябва да се използват с повишено внимание при пациенти в напреднала възраст (на 65 и повече години). Въпреки че в клиничните изпитвания не са наблюдавани общи разлики в ефикасността и безопасността, поради малкия брой пациенти в напреднала възраст, включени в проучването, не може да се изключи по-висока свръхчувствителност на някои пациенти в напреднала възраст (вж. Точка 5.2).
За употреба при деца под 12-годишна възраст и при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане, вижте точка 4.2.
Поради наличието на лактоза монохидрат в Rupafine 10 mg таблетки, пациентите с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Проучвания за взаимодействие са провеждани само при възрастни и юноши (над 12 години) с рупатадин 10 mg таблетки.
Ефекти на други лекарства върху рупатадин
Рупатадин не трябва да се използва едновременно с мощни инхибитори на CYP3A4 (напр. Итраконазол, кетоконазол, вориконазол, позаконазол, HIV протеазни инхибитори, кларитромицин, нефазодон) и трябва да се използва с повишено внимание с умерени инхибитори на CYP3A4 (еритрометицин, диритрометицин,.
Едновременното приложение на рупатадин 20 mg и кетоконазол или еритромицин увеличава системната експозиция на рупатадин 10 пъти и 2-3 пъти с еритромицин. Тези промени не са свързани с ефект върху QT интервала или увеличаване на нежеланите реакции в сравнение с прилагането само на лекарства.
Взаимодействие с грейпфрут: Едновременното приложение на сок от грейпфрут увеличава системната експозиция на рупатадин 3,5 пъти. Сокът от грейпфрут не трябва да се дава едновременно.
Ефекти на рупатадин върху други лекарства
Трябва да се внимава при едновременно приложение на рупатадин с други лекарства, които имат тесен терапевтичен индекс, тъй като знанията за ефекта на рупатадин върху други лекарства са ограничени.
Алкохолно взаимодействие: След приложение на алкохол доза от 10 mg рупатадин е оказала слаб ефект върху някои психомоторни тестове, без значителна разлика от тези, причинени само от алкохол. Доза от 20 mg увеличава щетите, причинени от приема на алкохол.
Взаимодействие с успокоителни на ЦНС: Както и при други антихистамини, не може да се изключи взаимодействие с успокоителни на ЦНС.
Взаимодействие със статини: Рядко се съобщава за асимптоматично повишаване на CPK (креатин фосфокиназа) в клинични проучвания с рупатадин. Рискът от взаимодействия със статини, които също се метаболизират от изоензима CYP3A4 на цитохром P450, е неизвестен. Следователно рупатадин трябва да се използва с повишено внимание, когато се използва едновременно със статини.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Има само ограничени данни за употребата на рупатадин при бременни жени. Проучванията при животни не показват директни или индиректни вредни ефекти по отношение на бременността, ембрионалното/феталното развитие, раждането или постнаталното развитие (вж. Точка 5.3). Употребата на рупатадин по време на бременност трябва да се избягва като предпазна мярка.
Рупатадин преминава в млякото на животните. Не е известно дали рупатадин се екскретира в кърмата. Трябва да се обмисли дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/въздържи лечението с рупатадин, като се вземе предвид ползата от кърменето за детето и ползата от лечението за жената.
Няма налични клинични данни за фертилитета. Предклинични проучвания, вижте точка 5.3. Проучванията при животни показват значително намаляване на плодовитостта при нива на експозиция, по-високи от наблюдаваните при хора при максимална терапевтична доза (вж. Точка 5.3).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Рупатадин 10 mg не повлиява способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това се препоръчва повишено внимание при шофиране или работа с машини, освен ако не е установен индивидуалният отговор на пациента към рупатадин.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Рупафин 10 mg е прилаган на повече от 2025 възрастни и юноши пациенти в клинични проучвания, 120 от които са получавали рупатадин в продължение на поне 1 година.
Най-честите нежелани реакции при контролирани клинични проучвания са сънливост (9,5%), главоболие (6,9%) и умора (3,2%).
По-голямата част от нежеланите реакции в клиничните изпитвания са леки до умерени по тежест и обикновено не изискват преустановяване на лечението.
Честотата на нежеланите реакции се разделя, както следва:
· Нарушения на метаболизма и храненето
- Нечести: повишен апетит
· Нарушения на нервната система:
- Чести: сънливост, главоболие, замаяност
- Нечести: разстройство с дефицит на вниманието
· Сърдечни и сърдечни нарушения:
- Редки: тахикардия и сърцебиене *
· Нарушения на дихателната система, гръдния кош и медиастинума
- Нечести: епистаксис, сухота в носа, кашлица, сухота в гърлото, орофарингеална болка
· Стомашно-чревни разстройства
- Чести: сухота в устата
- Нечести: гадене, болка в горната част на корема, диария, диспепсия, повръщане, коремна болка, запек
· Нарушения на кожата и подкожната тъкан
- Нечести: обрив
· Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
- Нечести: болки в гърба, артралгия, миалгия
· Общи нарушения и състояния на мястото на приложение
- Чести: умора, астения
- Нечести: жажда, общо чувство за гадене, треска, раздразнителност
· Лабораторни и функционални изследвания
- Нечести: повишена креатин фосфокиназа в кръвта, аланин аминотрансфераза повишена, аспартат аминотрансфераза повишена, чернодробни функционални тестове, повишаване на теглото
* съобщава се за тахикардия и сърцебиене и реакции на свръхчувствителност (включително анафилактични реакции, ангиоедем и уртикария) от пускането на пазара на рупатадин 10 mg таблетки.
Докладване на предполагаеми нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешение за употреба е важно. Тя позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза-риск на лекарството. От медицинските специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция на националния център за докладване, изброен в приложение V.
4.9 Предозиране
Не е докладван случай на предозиране. В клинично проучване за безопасност на рупатадин дневната доза от 100 mg за 6 дни се понася добре. Най-честият страничен ефект е сънливост. Ако случайно се приемат много високи дози, трябва да се проведе симптоматично лечение с необходимите поддържащи мерки.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: други антихистамини за системна употреба, ATC код: R06AX28.
Рупатадин е антихистамин от второ поколение, дългодействащ хистаминов антагонист със селективно действие върху периферните Н1-рецептори. Някои от метаболитите (деслоратадин и неговите хидроксилирани метаболити) запазват антихистаминова активност и отчасти могат да допринесат за общата ефикасност на лекарството.
Проучванията in vitro с високи концентрации на рупатадин показват инхибиране на дегранулацията на мастоцитите, предизвикана от имунологични или неимунологични стимули, както и освобождаването на цитокини, особено TNFα, в човешките мастоцити и моноцити. Клиничното значение на получените експериментални данни все още не е потвърдено.
Клиничните проучвания при доброволци (n = 375) и пациенти (n = 2650) с алергичен ринит и хронична идиопатична уртикария не показват значителен ефект върху електрокардиограмата, когато рупатадин се прилага в дози от 2 mg до 100 mg.
Хроничната идиопатична уртикария е проучена като клиничен модел за състояния на уртикария, тъй като патофизиологията е сходна независимо от етиологията и защото е по-лесно да се получат хронични пациенти. Тъй като освобождаването на хистамин е причинителен фактор за всички уртикарни заболявания, се очаква рупатадин да бъде ефективен за облекчаване на симптомите на други уртикарни състояния в допълнение към хроничната идиопатична уртикария, както се препоръчва в клиничните стандарти.
В плацебо-контролирани проучвания при пациенти с хронична идиопатична уртикария след повече от 4 седмици лечение, рупатадин ефективно намалява средния резултат от сърбеж спрямо изходното ниво (промяна спрямо изходното ниво: рупатадин 57,5%, плацебо 44,9%) и намалява средния брой локални кожни отоци пъпки (54,3% срещу 39,7%).
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция и бионаличност
Рупатадин се абсорбира бързо след перорално приложение с tmax приблизително 0,75 часа след приложението. Средният Cmax е 2,6 ng/ml след еднократна доза от 10 mg перорално и 4,6 ng/ml след еднократна доза от 20 mg перорално. Фармакокинетиката на рупатадин е линейна за дози между 10 и 20 mg след еднократни и многократни дози. След доза от 10 mg веднъж дневно в продължение на 7 дни, средната Cmax е 3,8 ng/ml. Плазмените концентрации се контролират чрез биекспоненциално намаляване със среден полуживот на елиминиране от 5,9 часа. Скоростта на свързване на рупатадин с плазмените протеини е 98,5-99%.
Тъй като рупатадин никога не е прилаган интравенозно при хора, няма данни за абсолютната му бионаличност.
Ефектът от приетата храна
Приемът на храна увеличава системната експозиция (AUC) на рупатадин с приблизително 23%. Експозицията на един от неговите активни метаболити и на главния неактивен метаболит е на практика една и съща (намаляване съответно с приблизително 5% и 3%). Времето за достигане на пикова плазмена концентрация (tmax) на рупатадин се забави с 1 час. Приемът на храна не повлиява максималната плазмена концентрация (Cmax). Тези разлики нямат клинично значение.
Метаболизъм и елиминиране
В проучване за екскреция при хора (40 mg 14 С-рупатадин), 34,6% от радиомаркираното лекарство е изолирано в урината и 60,9% във фекалиите, събрани за 7 дни. Рупатадин претърпява обширен предсистемен метаболизъм след перорално приложение. Количеството непроменено вещество, открито в урината и изпражненията, е незначително. Това означава, че рупатадинът се метаболизира почти напълно. Активните метаболити на деслоратадин и други хидроксилирани производни представляват приблизително 27% и 48% от общата системна експозиция на активните вещества. Проучванията in vitro за метаболизъм при човешки чернодробни микрозоми предполагат, че рупатадин се метаболизира главно от цитохром P450 (CYP 3A4).
Специални групи пациенти
В проучване при здрави доброволци за сравняване на резултатите при млади възрастни и пациенти в напреднала възраст, AUC и Cmax на рупатадин са по-високи при възрастните хора, отколкото при младите възрастни. Това вероятно се дължи на намаляване на метаболизма при първото преминаване на лекарството през черния дроб при възрастни хора. Тези разлики не са наблюдавани при анализираните метаболити. Средният полуживот на елиминиране на рупатадин при възрастни доброволци е бил 8,7 часа, а при млади доброволци 5,9 часа. Тъй като тези резултати не са клинично значими за рупатадин и неговите метаболити, беше решено, че не е необходима корекция при възрастни хора в дозата от 10 mg.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не разкриват особен риск за хората въз основа на конвенционални проучвания за фармакологична безопасност, токсичност при многократни дози, генотоксичност и канцерогенен потенциал.
Повече от 100 пъти клинично препоръчителната доза (10 mg) рупатадин не удължава QTc или QRS интервала или причинява аритмия при различни животински видове като плъхове, морски свинчета и кучета. Рупатадинът и един от основните му активни метаболити при хората, 3-хидроксидеслоратадин, не оказват влияние върху сърдечния потенциал на действие при изолирани кучешки влакна Purkinje при концентрации, най-малко 2000 пъти по-високи от Cmax, постигната след приложение на 10 mg при хора. В проучване, оценяващо ефекта върху клонирания човешки HERG канал, рупатадин инхибира този канал при концентрация 1685 пъти по-висока от Cmax, постигната след приложение на 10 mg рупатадин. Деслоратадин, метаболитът с най-висока активност, няма ефект при концентрация от 10 микромола. Проучванията за разпределение на тъкани при плъхове с радиоактивно маркиран рупатадин показват, че рупатадин не се натрупва в сърдечната тъкан.
При плъхове се наблюдава значително намаляване на мъжкия и женския фертилитет при горна доза от 120 mg/kg/ден с поява на 268 пъти стойността на Cmax, измерена при хора при терапевтична доза (10 mg/ден). Фетална токсичност (забавяне на растежа, недостатъчно вкостяване, недостатъчно развитие на скелета) се наблюдава при плъхове само при матотоксични дози (25 и 120 mg/kg/ден). Не са наблюдавани данни за токсичност за развитието при зайци в дози до 100 mg/kg. Дозите без неблагоприятни ефекти върху развитието са определени на 5 mg/kg/ден при плъхове и 100 mg/kg/ден при зайци, достигайки 45- и 116 пъти по-високи стойности на Cmax от тези, измерени при хора при терапевтична доза (10 mg/kg/ден). ден).