Одобрен текст за решение за промяна, ev. №: 2020/00040-ZME, 2018/01085-TR
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Копаксон 40 mg/ml
инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка предварително напълнена спринцовка (1 ml) инжекционен разтвор съдържа 40 mg глатирамер ацетат *, еквивалентни на 36 mg глатирамер.
* Глатирамер ацетат е ацетатна сол на синтетични полипептиди, съдържаща четири естествено срещащи се аминокиселини: L-глутаминова киселина, L-аланин, L-тирозин и L-лизин с моларни фракционни граници от 0,129-0,153; 0,392-0,462; 0,086-0,100 и 0,300-0,374, съответно. Средното молекулно тегло на глатирамер ацетат е 5000-9000 далтона. Поради сложността на неговия състав, не може да се охарактеризира напълно специфичен полипептид, включително аминокиселинната последователност, въпреки че крайният състав на глатирамер ацетат не е напълно случаен.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка (инжекция).
Бистър разтвор без видими частици.
Инжекционният разтвор има рН 5,5 - 7,0 и осмоларност приблизително 300 mOsmol/l.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Копаксон е показан за лечение на рецидивиращи форми на множествена склероза (МС) (вж. Точка 5.1 за важна информация за популацията, за която е установена ефикасност).
Копаксон не е показан за първична или вторична прогресивна МС.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Лечението с копаксон трябва да започне под наблюдението на невролог или лекар, който има опит в лечението на МС.
Препоръчителната доза за възрастни е 40 mg глатирамер ацетат (една предварително напълнена спринцовка), приложена като подкожна инжекция три пъти седмично с интервал поне 48 часа.
Понастоящем не е известно колко дълго трябва да се лекува пациентът.
Решението за продължително лечение трябва да се взема от лекуващия лекар на индивидуална основа.
Бъбречна недостатъчност
Копаксон не е проучен специално при пациенти с бъбречно увреждане (вж. Точка 4.4).
Копаксон не е изследван специално при пациенти в напреднала възраст.
Безопасността и ефикасността на глатирамер ацетат при деца и юноши не са установени. Няма достатъчно информация за употребата на Копаксон 40 mg/ml, даван три пъти седмично при деца и юноши под 18-годишна възраст, за да се направят препоръки за употребата му. Следователно копаксон 40 mg/ml, прилаган три пъти седмично, не трябва да се използва при тази популация.
Копаксон е за подкожно приложение.
Пациентите трябва да бъдат инструктирани как да си инжектират сами и трябва да бъдат наблюдавани от здравни специалисти, когато се инжектират за първи път и 30 минути след инжектирането.
Всяка инжекция трябва да се прилага на различно място, за да се намали вероятността от локално дразнене или болка на мястото на инжектиране. Подходящи места за самоинжектиране са раменете, корема, бедрата и бедрата.
Ако пациентите искат да използват медицинско изделие за инжектиране, те разполагат с медицинско изделие CSYNC. Медицинското устройство CSYNC е автоинжектор, предназначен за употреба с предварително напълнени спринцовки Copaxone и не е тестван за употреба с други предварително напълнени спринцовки. Медицинското изделие CSYNC трябва да се използва в съответствие с препоръките, предоставени от производителя на изделието.
4.3 Противопоказания
Копаксон е противопоказан в следните случаи:
• Свръхчувствителност към активното вещество (глатирамер ацетат) или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Копаксон трябва да се прилага само подкожно. Копаксон не трябва да се прилага интравенозно или интрамускулно.
Лекуващият лекар трябва да обясни на пациента, че някоя от следните реакции може да се появи в рамките на няколко минути след инжектирането на Копаксон: вазодилатация (зачервяване), болка в гърдите, диспнея, сърцебиене или тахикардия (вж. Точка 4.8). Повечето от тези симптоми продължават за кратко време и спонтанно изчезват без последствия. Ако се появи сериозна нежелана реакция, пациентът трябва незабавно да спре приема на Копаксон и да посети своя лекар или спешно отделение. По преценка на лекаря може да се започне симптоматично лечение.
Не е известно, че никоя група пациенти е по-изложена на риск от тези реакции. Независимо от това, трябва да се внимава, когато се прилага Copaxone на пациенти със сърдечни заболявания. Тези пациенти трябва да се наблюдават редовно по време на лечението.
Рядко се съобщава за поява на гърчове и/или анафилактоидни или алергични реакции. Рядко могат да се появят сериозни реакции на свръхчувствителност (напр. Бронхоспазъм, анафилаксия или уртикария). Ако реакциите са тежки, трябва да се започне подходящо лечение и Copaxone да се преустанови.
Антителата, реагиращи на глатирамер ацетат, са открити в серумите на пациенти, лекувани с Copaxone за продължително време, прилагани ежедневно. Максималните нива бяха достигнати средно след 3-4 месеца лечение, след това намалени и стабилизирани при стойности, леко увеличени от изходното ниво.
Не е доказано, че тези антитела, реагиращи на глатирамер ацетат, неутрализират или влияят върху клиничната ефикасност на Копаксон.
При пациенти с бъбречно увреждане бъбречната функция трябва да се проследява по време на лечението с Копаксон. Въпреки че отлагането на имунокомплекси в гломерулите не е доказано при пациенти, това не може да бъде изключено.
Случаи на тежко чернодробно увреждане (включително хепатит с жълтеница, чернодробна недостатъчност и в редки случаи чернодробна трансплантация) са съобщени рядко при постмаркетинговия опит с Copaxone (вж. Точка 4.8). Чернодробно увреждане е настъпило няколко дни до години след започване на терапията с Копаксон.
Съпътстващите състояния, докладвани в тези случаи, включват прекомерна консумация на алкохол, съпътстващо или анамнеза за чернодробно увреждане и употребата на други потенциално хепатотоксични лекарства. Прекратяването на Copaxone трябва да се обмисли в случай на клинично значимо чернодробно увреждане.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Взаимодействията на Copaxone с други лекарства не са официално оценени.
Няма налична информация за взаимодействието с интерферон бета.
Съобщава се за повишена честота на реакциите на мястото на инжектиране при пациенти, получаващи кортикостероиди едновременно с Copaxone.
Проучванията in vitro показват, че глатирамерът ацетат се свързва силно с плазмените протеини в кръвта, но не се заменя или замества с фенитоин или карбамазепин. Тъй като съществува теоретична възможност Copaxone да повлияе на разпределението на свързващи протеини вещества, едновременното приложение на такива лекарства трябва да бъде внимателно наблюдавано.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Проучванията при животни не са показали репродуктивна токсичност (вж. Точка 5.3). Съвременните данни за употребата на Копаксон 20 mg/ml при бременни жени не показват малформативна или фето/неонатална токсичност. Данните за употребата на Копаксон 40 mg/ml при бременни жени са в съответствие с тези констатации. Понастоящем няма налични съответни епидемиологични данни. Като предпазна мярка се препоръчва Copaxone да не се използва по време на бременност, освен ако ползата за майката не надвишава риска за плода.
Не е известно дали глатирамер ацетат или неговите метаболити се екскретират в кърмата. Не са наблюдавани значителни ефекти върху малките при плъхове, с изключение на леко намаляване на наддаването на телесно тегло на малките, на които се дава глатирамер ацетат по време на бременност и кърмене (вж. Точка 5.3).
Не може да се изключи риск за новородени/кърмачета. Когато се решава дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/въздържа от лечението с Copaxon, трябва да се има предвид ползата от кърменето за детето спрямо ползата от лечението за майката.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Повечето данни за безопасност на Copaxone са събрани за Copaxone 20 mg/ml, който се прилага чрез подкожна инжекция веднъж дневно. Този раздел обобщава данните за безопасност от четири плацебо-контролирани проучвания на Copaxone 20 mg/ml веднъж дневно и от едно плацебо-контролирано проучване на Copaxone 40 mg/ml, прилагани три пъти седмично.
Не е проведено пряко сравнение на безопасността на Copaxone 20 mg/ml (даван дневно) и 40 mg/ml (даван три пъти седмично) в едно проучване.
Копаксон 20 mg/ml (прилага се веднъж дневно)
Във всички клинични изпитвания с Copaxone 20 mg/ml, реакциите на мястото на инжектиране са най-честите нежелани реакции и са докладвани от повечето пациенти, получаващи Copaxone. В контролирани проучвания броят на пациентите, които съобщават за такива реакции, е бил поне еднократно по-висок при пациенти, лекувани с Копаксон 20 mg/ml (70%), отколкото при пациенти, получаващи плацебо (37%). Най-често съобщаваните реакции на мястото на инжектиране, които са докладвани по-често при пациенти, получаващи Копаксон 20 mg/ml, отколкото при пациенти, получаващи плацебо, са еритем, болка, удебеляване на кожата, сърбеж, оток, възпаление и свръхчувствителност.
Реакция, свързана с поне един или повече от следните симптоми, е описана като незабавна реакция след инжектиране: вазодилатация (зачервяване), болка в гърдите, диспнея, сърцебиене или тахикардия (вж. Точка 4.4). Тази реакция може да се появи в рамките на няколко минути след инжектирането на Копаксон. Поне един от тези симптоми на незабавна реакция след инжектиране се съобщава най-малко веднъж при 31% от пациентите, получаващи Копаксон 20 mg/ml, в сравнение с 13% от пациентите, получаващи плацебо.
Всички нежелани реакции, за които се съобщава по-често при пациенти, получаващи Copaxone 20 mg/ml, отколкото при пациенти, получаващи плацебо, са обобщени в таблицата по-долу. Тези данни са получени от четири основни, двойно-слепи, плацебо контролирани клинични проучвания с общо 512 пациенти, лекувани с Copaxone 20 mg/ден и 509 пациенти, лекувани с плацебо за период до 36 месеца. Трите проучвания при пациенти с рецидивиращо-ремитираща множествена склероза (RRMS) включват 269 пациенти, лекувани с Copaxone 20 mg/ден и 271 пациенти, получаващи плацебо до 35 месеца. Четвъртото проучване при пациенти с първи клиничен епизод и висок риск от развитие на клинично ясна множествена склероза включва 243 пациенти, лекувани с Copaxone 20 mg/ден и 238 пациенти, получаващи плацебо за период до 36 месеца.
§ Терминът „реакции на мястото на инжектиране“ (различни видове) включва всички нежелани реакции, възникващи на мястото на инжектиране, с изключение на атрофия на мястото на инжектиране и некроза на мястото на инжектиране, които са изброени отделно в таблицата.
Включва състояния, свързани с локализирана липоатрофия на местата на приложение.
В четвъртото проучване по-горе, плацебо-контролираната фаза е последвана от открита фаза на лечение. Не са наблюдавани промени в известния рисков профил на Copaxone 20 mg/ml през 5-годишния период на открито проследяване.
Редки (≥1/10 000 до 2) в сравнение с контрола. Не са наблюдавани други значими ефекти върху растежа и поведенческото развитие на плъховете.