ecansya

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Ecansya 150 mg филмирани таблетки

Ecansya 300 mg филмирани таблетки

Ecansya 500 mg филмирани таблетки

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка филмирана таблетка съдържа 150 mg, 300 mg или 500 mg капецитабин. Помощно вещество с известен ефект:

Ecansya 150 mg филмирани таблетки

Всяка филмирана таблетка съдържа 7 mg безводна лактоза.

Ecansya 300 mg филмирани таблетки

Всяка филмирана таблетка съдържа 15 mg безводна лактоза.

Ecansya 500 mg филмирани таблетки

Всяка филмирана таблетка съдържа 25 mg безводна лактоза. За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Филмирана таблетка (таблетка)

Ecansya 150 mg филмирани таблетки са двойноизпъкнали, светлочервени, продълговати, дълги 11,4 mm и 5,3 mm широки, с надпис „150“ от едната страна и обикновени от другата.

Ecansya 300 mg филмирани таблетки са двойноизпъкнали таблетки с бяла до почти бяла, продълговата форма, с дължина 14,6 mm и широчина 6,7 mm, маркирани с „300“ от едната страна и обикновени от другата.

Ecansya 500 mg филмирани таблетки са двойноизпъкнали, с форма на праскова, продълговати таблетки, дълги 15,9 mm и широки 8,4 mm, маркирани с „500“ от едната страна и обикновени от другата.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Ecansya е показан за адювантно лечение на пациенти след операция на рак на дебелото черво III. етап (според степен Д на Dukes) (вж. раздел 5.1).

Ecansya е показан за лечение на метастатичен колоректален рак (вж. Точка 5.1).

Ecansya е показан като лекарство от първа линия за лечение на напреднал рак на стомаха в комбинация с режим на базата на платина (вж. Точка 5.1).

В комбинация с доцетаксел (вж. Точка 5.1), Ecansya е показан за лечение на пациенти с локално напреднал или метастатичен рак на гърдата след неуспех на цитратоксична химиотерапия, съдържаща антрациклин. Ecansya също е показан като монотерапия при пациенти с локално напреднал или метастатичен рак на гърдата след неуспех на таксани и антрациклини, или при пациенти, при които не е показано по-нататъшно лечение с антрациклини.

4.2 Дозировка и начин на приложение

Ecansyu трябва да се предписва само от квалифициран лекар, който има опит в употребата на противоракови лекарства. По време на първия цикъл на лечение се препоръчва внимателно проследяване на всички пациенти.

Ако се появи прогресия на заболяването или токсичност, която пациентът не може да понася, лечението трябва да се прекрати. Стандартните и намалени дозови изчисления на Ecansye въз основа на телесната повърхност за начална доза от 1250 mg/m2 са показани в Таблица 1, а за началната доза от 1000 mg/m2 са показани в Таблица 2.

Препоръчителна доза (вж. Точка 5.1):

Колоректален рак, колоректален рак и рак на гърдата

Когато капецитабин се прилага като монотерапия, препоръчителната начална доза за адювантно лечение на рак на дебелото черво, метастатичен колоректален рак или локално напреднал или метастатичен рак на гърдата е 1250 mg/m2, прилаган два пъти дневно (сутрин и вечер; т.е. общата дневна доза е 2500 mg/m2) в продължение на 14 дни, последвани от 7 дни без лечение. Адювантното лечение на пациенти с рак на дебелото черво в стадий III трябва да продължи общо 6 месеца.

Колоректален рак, колоректален рак и рак на стомаха

При комбинирана терапия препоръчителната начална доза капецитабин трябва да се намали до 800-1000 mg/m2, когато се прилага два пъти дневно в продължение на 14 дни, последвано от 7 дни без лечение, или до 625 mg/m2 два пъти дневно, ако се прилага непрекъснато (вж. Точка 5.1 ). В комбинация с иринотекан, препоръчителната начална доза е 800 mg/m2, когато се прилага два пъти дневно в продължение на 14 дни, последвано от 7 дни без лечение в комбинация с иринотекан 200 mg/m2 на първия ден.

Включването на бевацизумаб в комбинираната схема няма ефект върху началната доза капецитабин. Според обобщението на характеристиките на цисплатин, преди лечението с цисплатин и следователно преди лечението с комбинацията от капецитабин и цисплатин трябва да се даде премедикация, за да се поддържа адекватна хидратация и да се предотврати повръщане. При пациенти, получаващи комбинирана терапия с капецитабин и оксалиплатин, се препоръчва премедикация с антиеметици в съответствие с Кратката характеристика на продукта за оксалиплатин.

При пациенти с колоректален рак в III. На този етап се препоръчва адювантно лечение в продължение на 6 месеца.

В комбинация с доцетаксел при лечението на метастатичен рак на гърдата се препоръчва начална доза капецитабин от 1250 mg/m2 два пъти дневно в продължение на 14 дни, последвана от 7 дни без лечение, в комбинация с доцетаксел 75 mg/m2, даван като 1 час. траен i. в. инфузия, веднъж на всеки 3 седмици. Според Кратката характеристика на продукта за доцетаксел, премедикация с перорални кортикостероиди, напр. дексаметазон.

Изчисления на дозата на Ecansye

Таблица 1 Стандартни и намалени изчисления на дозата на капецитабин въз основа на телесната повърхност за начална доза от 1250 mg/m2

Доза 1 250 mg/m2 (два пъти дневно)

Пълна доза 1250 mg/m2

Брой 150 mg таблетки, 300 mg таблетки и/или 500 mg таблетки за единична доза (всяка една доза трябва да се дава сутрин и вечер)

Намалена доза (75%) 950 mg/m2

Намалена доза (50%) 625 mg/m2

Площ на тялото (m2)

Единична доза (mg)

Единична доза (mg)

Единична доза (mg)

Таблица 2 Изчисления на стандартни и намалени дози на капецитабин въз основа на телесната повърхност за начална доза от 1000 mg/m2

Доза 1000 mg/m2 (два пъти дневно)

Пълна доза от 1000 mg/m2

Брой 150 mg таблетки, 300 mg таблетки и/или 500 mg таблетки на единична доза (всяка една доза трябва да се дава сутрин и вечер)

Намалена доза (75%) 750 mg/m2

Намалена доза (50%) 500 mg/m2

Площ на тялото (m2)

Единична доза (mg)

Единична доза (mg)

Единична доза (mg)

Корекция на дозата по време на лечението:

Токсичността на капецитабин може да се управлява със симптоматично лечение и/или корекция на дозата (намаляване на дозата или прекратяване). След като дозата бъде намалена, тя не трябва да се увеличава отново по-късно. За токсичности, които според лекаря е малко вероятно да станат сериозни или животозастрашаващи, напр. алопеция, нарушение на вкуса, промени в ноктите, лечението може да продължи със същата доза, без да се намалява или прекъсва лечението. Пациентите, приемащи капецитабин, трябва да бъдат инструктирани незабавно да прекратят лечението, ако получат умерена или тежка токсичност. Дозите на капецитабин, които са пропуснати поради токсичност, не се възстановяват. За признаци на токсичност се препоръчват следните корекции на дозата:

Таблица 3 Схема за намаляване на дозата на капецитабин (3-седмичен цикъл на лечение или продължително лечение)

Степени на токсичност *

Промяна на дозата по време на лечебния цикъл

Корекция на дозата за следващия цикъл/доза (% от началната доза)

Поддържайте нивото на дозата

Поддържайте нивото на дозата

Прекратете лечението, докато токсичността бъде коригирана до степен 0 или I

Степени на токсичност *

Промяна на дозата по време на лечебния цикъл

Корекция на дозата за следващия цикъл/доза (% от началната доза)

Прекратете лечението за постоянно

Прекратете лечението, докато токсичността бъде коригирана до степен 0 или I

Прекратете лечението за постоянно

Прекратете лечението за постоянно

прекратете лечението, докато токсичността бъде коригирана до степен 0 или I, ако лекарят смята, че това е в най-добрия интерес на пациента

Прекратете лечението за постоянно

* Според общоизползваните критерии за токсичност (Версия 1) на Националния институт по ракови заболявания на Канада (NCIC CTG) или Общо използваните критерии за терминология на нежелани събития (CTCAE) от Програмата за лечение на рак на Националния институт по ракови заболявания в САЩ, Версия 4.0. Синдром на ръката и крака и хипербилирубинемия, вижте точка 4.4.

Пациенти с изходен брой неутрофили 2,5 x ULN. Монотерапията с капецитабин може да продължи, когато нивата на билирубин спаднат до £ 3 x ULN или чернодробните аминотрансферази спаднат до £ 2,5 x ULN.

Бъбречна недостатъчност. Честотата на нежеланите реакции от степен 3 или 4 при пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30-50 ml/min) е по-висока, отколкото при общата популация (вж. Точки 4.2 и 4.3).

Дефицит на дихидропиримидин дехидрогеназа (DPD): Рядко, неочаквана, тежка токсичност (напр. Стоматит, диария, мукозит, неутропения и невротоксичност), свързана с 5-FU, се дължи на дефицит в активността на DPD.

Пациентите с ниска или липсваща DPD активност, ензим, който влияе върху разграждането на флуороурацила, са изложени на повишен риск от сериозни, животозастрашаващи или фатални нежелани реакции към флуороурацил. Въпреки че дефицитът на DPD може да не бъде точно определен, известно е, че пациентите с определени хомозиготни или определени съединения на хетерозиготни мутации в гена DPYD, които могат да причинят пълно или почти пълно отсъствие на ензимна активност на DPD (както се определя от лабораторни тестове) са най-високи риск от животозастрашаваща или фатална токсичност и не трябва да се лекува с Ecansya (вж. точка 4.3). Не е доказано, че доза е безопасна при пациенти с пълно отсъствие на DPD активност.

Пациентите с частичен дефицит на DPD (напр. Пациенти с хетерозиготни мутации в гена DPYD) и тези, за които се счита, че ползата от Ecansye надвишава риска (трябва да се има предвид и пригодността на алтернативната химиотерапия без флуоропиримидин), трябва да бъдат лекувани с повишено внимание и често проследяване с коригиране на дозата според степента на токсичност. Налични са недостатъчни данни, за да се препоръча специфична доза при пациенти с частична активност на DPD, определена от специфично тестване.

При пациенти с неизвестен дефицит на DPD, лекувани с капецитабин, може да се появи животозастрашаваща токсичност, като остро предозиране (вж. Точка 4.9). В случай на 2.-4. степен на остра токсичност, лечението трябва да бъде спряно незабавно. Постоянното прекратяване на лечението трябва да се обмисли въз основа на клинична оценка на началото, продължителността и тежестта на наблюдаваната токсичност.

Очни офталмологични усложнения: Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за офталмологични усложнения като кератит и разстройства на роговицата, особено ако имат анамнеза за очни заболявания. Лечението на очни нарушения трябва да започне според клиничните показания.

Сериозни кожни реакции: Ecansya може да причини тежки кожни реакции, напр. Синдром на Стивънс-Джонсън и токсична епидермална некролиза. Лечението с Ecansya трябва да бъде окончателно прекратено при пациенти, които развият тежка кожна реакция по време на лечението.

Тъй като това лекарство съдържа безводна лактоза като помощно вещество, пациентите с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, дефицит на лактаза на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Проучвания за взаимодействие са провеждани само при възрастни. Взаимодействия с други лекарства

Субстрати на цитохром P-450 2C9: Освен варфарин не са провеждани официални проучвания за взаимодействие между капецитабин и други субстрати на CYP2C9. Трябва да се внимава, когато капецитабин се прилага със субстрати 2C9 (напр. Фенитоин). Вижте също взаимодействията с кумаринови антикоагуланти по-долу и точка 4.4.

Кумаринови антикоагуланти: При пациенти, приемащи капецитабин едновременно с кумаринови антикоагуланти, напр. варфарин и фенпрокумон, са докладвани отклонения в параметрите на коагулацията и/или кървене. Тези нежелани реакции са се появили в рамките на няколко дни до месеци след започване на лечението с капецитабин и в някои случаи в рамките на един месец след спиране на лечението с капецитабин. В клинично проучване за фармакокинетично взаимодействие лечението с капецитабин повишава AUC на S-варфарин с 57% след еднократна доза от 20 mg варфарин и INR с 91%. Тъй като метаболизмът на R-варфарин не е бил повлиян, резултатите показват, че капецитабин влияе отрицателно на изоензим 2С9, но не засяга изоензими 1А2 и 3А4. Пациентите, приемащи капецитабин едновременно с антикоагуланти от кумаринов тип, трябва редовно да се наблюдават за отклонения в параметрите на коагулацията (PT или INR) и съответно да се коригира тяхната антикоагулантна доза.

Фенитоин: Повишени плазмени концентрации на фенитоин са докладвани в отделни случаи по време на едновременно лечение с капецитабин и фенитоин, с последващи симптоми на интоксикация с фенитоин. Пациентите, приемащи капецитабин в комбинация с фенитоин, трябва редовно да се наблюдават за повишени плазмени нива на фенитоин.

Фолиева киселина/фолинова киселина: Изследване на комбинирана терапия с капецитабин и фолиева киселина установи, че фолиевата киселина не повлиява значително фармакокинетиката на капецитабин и неговите метаболити. От друга страна, фолиевата киселина влияе върху фармакодинамиката на капецитабин, а фолиевата киселина може да увеличи токсичността на капецитабин: максималната поносима доза (MTD) на капецитабин, прилагана самостоятелно при интермитентно лечение, е 3000 mg/m2 дневно, докато в комбинация с фолиева киселина ( 2 х 30 mg на ден) тази стойност е само 2000 mg/m2 на ден. Повишената токсичност може да бъде свързана с преминаване от режим 5-FU/LV към режим на капецитабин. Това може да е свързано и с добавки на фолиева киселина при дефицит на фолати поради сходството между фолинова киселина и фолиева киселина.

Соривудин и аналози: наблюдавано е клинично значимо лекарствено взаимодействие между соривудин и 5-FU в резултат на индуцирано от соривудин инхибиране на дихидропиримидин дехидрогеназата.

Това взаимодействие води до по-висока токсичност на флуоропиримидините и може да бъде фатално. Следователно капецитабин не трябва да се прилага едновременно със соривудин или неговите химически свързани аналози, напр. бривудин (вж. точка 4.3). Между прекратяването на приема на соривудин или неговите химически свързани аналози, напр. бривудин и преди започване на лечението с капецитабин трябва да изминат най-малко 4 седмици.

Антиациди: Изследван е ефектът на антиацидите, съдържащи алуминиев хидроксид и магнезиев хидроксид, върху фармакокинетиката на капецитабин. Плазмените концентрации на капецитабин и един метаболит (5'-DFCR) леко се повишават, но не се наблюдава ефект върху 3-те основни метаболита на капецитабин (5'-DFUR, 5-FU и FBAL).

Алопуринол: Наблюдавани са взаимодействия на 5-FU с алопуринол, което води до възможна по-ниска ефективност на 5-FU. Алопуринол не трябва да се прилага едновременно с капецитабин.

Интерферон алфа: MTD на капецитабин, даван в комбинация с интерферон алфа-2а (3 MIU/m2 дневно), е 2000 mg/m2, докато MTD на монотерапията с капецитабин е 3000 mg/m2 дневно.

Лъчетерапия: MTD на монотерапията с капецитабин при интермитентна схема е 3000 mg/m2 дневно, докато в комбинация с лъчетерапия на рак на ректума MTD на капецитабин е 2000 mg/m2 дневно при непрекъснат режим или всеки ден от понеделник до петък за 6 седмици лечение лъчетерапия.

Оксалиплатин: Когато капецитабин е прилаган в комбинация с оксалиплатин или в комбинация с оксалиплатин и бевацизумаб, няма клинично значими разлики в експозицията на капецитабин или неговите метаболити, свободна (несвързана) платина или обща платина.

Бевацизумаб: В присъствието на оксалиплатин бевацизумаб не е имал клинично значим ефект върху фармакокинетичните параметри на капецитабин или неговите метаболити.

Взаимодействия с храни

Във всички клинични проучвания пациентите са получавали капецитабин в рамките на 30 минути след хранене. Тъй като настоящите данни за безопасност и ефикасност се основават на приложението на капецитабин с храна, препоръчително е това лекарство да се приема с храна. Приложението с храна намалява скоростта на абсорбция на капецитабин (вж. Точка 5.2).

4.6 Фертилитет, бременност и кърмене

Жени с детероден потенциал/Контрацепция при мъже и жени

Ecansya е противопоказан по време на бременност. Жените с детероден потенциал трябва да бъдат инструктирани да избягват забременяване по време на лечението с капецитабин. Ако пациентът забременее, докато приема капецитабин, трябва да се обясни потенциалният риск за плода. По време на лечението трябва да се използва ефективен метод за контрацепция.

Не са провеждани клинични проучвания с капецитабин при бременни жени; възможно е обаче, ако капецитабин се дава на бременни жени, това може да причини увреждане на плода. В проучвания за репродуктивна токсичност при животни е доказано, че капецитабин води до ембриотоксичност и тератогенност. Тези открития са сред очакваните ефекти на флуоропиримидиновите производни. Капецитабин е противопоказан по време на бременност.

Не е известно дали капецитабин се екскретира в кърмата при хора. Високи нива на капецитабин и неговите метаболити са открити в млякото на лактиращи мишки. Кърменето трябва да бъде прекратено по време на лечението с капецитабин.

Няма налични данни за Ecansya и ефекти върху плодовитостта. Основните проучвания с Ecansya включват жени с детероден потенциал и мъже само ако са се съгласили да използват приемлив метод за контрацепция за предотвратяване на бременност по време на проучването и за разумен период от време след лечението.

Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. Точка 5.3).

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Капецитабин има слабо или умерено влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Капецитабин може да причини замаяност, умора и гадене.

4.8 Нежелани лекарствени реакции

Резюме на защитния профил

Общият профил на безопасност на капецитабин се основава на данни от повече от 3000 пациенти, лекувани само с капецитабин или капецитабин в комбинация с различни химиотерапевтични режими при множество показания. Капецитабин има сравним профил на безопасност, когато се използва в монотерапия за метастатичен рак на гърдата, метастатичен колоректален рак и при адювантно лечение на пациенти с рак на дебелото черво. За подробности относно най-важните проучвания, включително дизайна на проучването и основните резултати от ефикасността, вижте точка 5.1.

Най-често съобщаваните и/или клинично значими нежелани лекарствени реакции (НЛР) са стомашно-чревни разстройства (особено диария, гадене, повръщане, коремна болка, стоматит), синдром на ръката и краката (палмарно-плантарна еритродизестезия), умора, астения, анорексия, кардиотоксичност, повишена бъбречна дисфункция при пациенти с предшестващо бъбречно увреждане и тромбоза/емболия.

Таблично обобщение на нежеланите реакции

Нежеланите лекарствени реакции, които изследователите са приписали на възможна, вероятна или непряка връзка с приложението на капецитабин, са изброени в таблица 4 за капецитабин, прилаган като монотерапия, и в таблица 5 за капецитабин, даван в комбинация с различни химиотерапевтични режими при множество показания. Следните категории се използват за обозначаване на появата на НЛР: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 за Общи условия за ползване Помощ Обратна връзка Поверителност Бисквитки