Одобрен текст на решението за удължаване, ev. №: 2019/06814-PRE
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Linezolid Krka 600 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 600 mg линезолид.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
ТАБЛЕТКА, ЗАВЪРТА В ФИЛМ
Бяла до почти бяла, овална, леко двойноизпъкнала, филмирана таблетка. Размери на таблета: 18 х 9 мм.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Придобити в общността пневмония.
Linezolid Krka е показан при възрастни за лечение на придобита в обществото пневмония и вътреболнична пневмония, ако е потвърдено или се подозира, че е причинено от чувствителни грам-положителни бактерии. Резултатите от микробиологичните тестове или информацията за появата на антибактериална резистентност сред грам-положителните бактерии трябва да бъдат взети предвид при вземането на решение дали Linezolid Krka е подходящ за лечение (вж. Точка 5.1 за подходящи микроорганизми).
Линезолид не е ефективен при лечението на инфекции, причинени от Грам-отрицателни патогени. Ако се потвърди наличието или подозрението за Грам-отрицателен патоген, трябва да се започне съпътстващо специфично лечение срещу Грам-отрицателни патогени.
Усложнени инфекции на кожата и меките тъкани (вж. Точка 4.4).
Linezolid Krka е показан за лечение на усложнени инфекции на кожата и меките тъкани само ако микробиологичните тестове потвърдят, че инфекцията е причинена от чувствителни грам-положителни бактерии.
Линезолид не е ефективен срещу инфекции, причинени от Грам-отрицателни патогени. Линезолид трябва да се използва само при пациенти с усложнени инфекции на кожата и меките тъкани, когато е потвърдена съпътстваща инфекция с Грам-отрицателни микроорганизми или е възможна, ако не е налице друго алтернативно лечение (вж. Точка 4.4). В такива случаи трябва да се започне едновременно лечение с Грам-отрицателни микроорганизми.
Лечението с Linezolid трябва да започне само в болница и след консултация със специалист, като напр микробиолог или инфекциолог.
Трябва да се вземат предвид официалните препоръки за подходяща употреба на антибактериални средства.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Филмираните таблетки Linezolid Krka могат да се използват като първоначално лечение. При пациенти, започващи парентерално лечение, пероралната терапия може да продължи, ако е клинично показано. В този случай не се изисква коригиране на дозата, тъй като линезолид има перорална бионаличност приблизително 100% след перорално приложение.
Препоръчителна доза и продължителност на лечението при възрастни:
Продължителността на лечението зависи от патогена, мястото на инфекцията и тежестта му, както и от клиничния отговор на пациента.
Следните препоръки относно продължителността на лечението вземат предвид констатациите от клиничните изпитвания. По-кратките схеми на лечение може да са подходящи за някои видове инфекции, но те не са проучени в клинични проучвания.
Максималната продължителност на лечението е 28 дни. Безопасността и ефикасността на лечението с linezolid след 28 дни не са установени (вж. Точка 4.4).
Не се изисква увеличаване на препоръчителната доза или продължителността на лечението при инфекции, свързани със съпътстваща бактериемия.
Препоръчителната доза за филмирани таблетки е както следва:
Инфекции
Дозировка
Продължителност на лечението
600 mg два пъти дневно
10-14 последователни дни
Придобити в общността пневмония
Усложнени инфекции на кожата и меките тъкани
600 mg два пъти дневно
Безопасност и ефикасност на линезолид при деца и юноши (†
Левкопения *, неутропения, тромбоцитопения *,
Миелосупресия *, сидеробластична анемия *
Нарушения на имунната система
Нарушения на метаболизма и храненето
Психични разстройства
Нарушения на нервната система
Главоболие, нарушение на вкуса (метален вкус), световъртеж
Конвулсии *, хипестезия, парестезия
Нарушения на очите
Промени в увреждането на зрителното поле *
Оптична невропатия *, оптичен неврит *, загуба на зрение *, промени в зрителната острота *, промени в цветовото възприятие *
Нарушения на ухото и лабиринта
Сърдечни и сърдечни нарушения
Съдови нарушения
Преходна исхемична атака, флебит, тромбофлебит
Стомашно-чревни разстройства
Диария, гадене, повръщане, локализирана или генерализирана коремна болка, запек, диспепсия
Панкреатит, гастрит, сухота в устата, глосит, разхлабени изпражнения, стоматит, обезцветяване на езика или друго разстройство
Повърхностно оцветяване на зъбите
Хепатобилиарни нарушения
Ненормални резултати от чернодробни тестове; повишаване на AST, ALT или алкална фосфатаза
Увеличение на общия билирубин
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Уртикария, дерматит, изпотяване,
Булозни заболявания като синдром на Стивънс-Джонсън и токсична епидермална некролиза, ангиоедем, алопеция
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Повишени нива на урея в кръвта
Бъбречна недостатъчност, повишен креатинин, полиурия
Нарушения на репродуктивната система и гърдите
Общи нарушения и условия на мястото на приложение
Треска, локализирана болка
Втрисане, умора, повишена жажда
Лабораторни и функционални изследвания
Повишени нива на LDH, креатин фосфокиназа, липаза, амилаза или глюкоза на гладно.
Намалени нива на общ протеин, албумин, натрий или калций.
Повишени или намалени нива на калий или бикарбонат.
Повишен брой неутрофили или еозинофили.
Намален брой на хемоглобина, хематокрита или еритроцитите.
Повишен или намален брой тромбоцити или левкоцити.
Повишени нива на натрий или калций.
Намалена глюкоза на гладно.
Повишени или намалени нива на хлорид.
Повишен брой ретикулоцити.
Намален брой неутрофили.
** Вижте точки 4.3 и 4.5
Следните нежелани реакции на линезолид се считат за тежки в единични случаи: локализирана коремна болка, преходна исхемична мозъчна атака и хипертония.
† Анемия се съобщава при 2,0% от пациентите в контролирани клинични проучвания, в които линезолид е прилаган до 28 дни. При пациенти с животозастрашаващи инфекции и текущи съпътстващи заболявания, включени в програма за състрадателна употреба, процентът на пациентите, които развиват анемия с линезолид, е ≤ 28 дни, 2,5% (33/1 326) в сравнение с 12,3% (53/430) с> 28 дни. Процентът на случаите, при които се развива тежка анемия, изискваща кръвопреливане в резултат на лечението, е 9% (3/33) при пациенти, лекувани за ≤ 28 дни и 15% (8/53) при пациенти, лекувани за> 28 дни.
Данните за безопасност от клинични изпитвания при повече от 500 педиатрични пациенти (от раждането до 17-годишна възраст) не показват нови доказателства, че профилът на безопасност на линезолид при педиатрични пациенти се различава от този при възрастни пациенти.
Докладване на предполагаеми нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешение за употреба е важно. Тя позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза-риск на лекарството. От медицинските специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция на националния център за докладване, изброен в приложение V.
4.9 Предозиране
Не е известен специфичен антидот.
Не са докладвани случаи на предозиране. Следната информация обаче може да е полезна:
Препоръчва се поддържащо лечение заедно с поддържане на гломерулна филтрация. Приблизително 30% от дозата на линезолид се отстранява по време на три часа хемодиализа, но няма данни за отстраняване на линезолид чрез перитонеална диализа или хемоперфузия. Двата първични метаболита на линезолид също се отстраняват до известна степен чрез хемодиализа.
Проявите на токсичност след дози линезолид 3000 mg/kg/ден при плъхове са намалена активност и атаксия; като има предвид, че при кучета, лекувани с линезолид в доза от 2000 mg/kg/ден, се наблюдава повръщане и втрисане.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: антибиотици за системна употреба, други антибактериални средства; ATC код: J01XX08
Линезолид е синтетичен антибиотик, който принадлежи към групата на нови антимикробни вещества оксазолидинони. Той е ефективен in vitro срещу аеробни грам-положителни бактерии и анаеробни микроорганизми. Линезолид селективно инхибира бактериалния протеинов синтез чрез уникален механизъм на действие.
Той специфично се свързва с подходящото място на бактериалната рибозома (23S субединица на 50S субединицата) и по този начин предотвратява образуването на функционален 70S иницииращ комплекс, който е съществен компонент на процеса на транслация.
Пост-антибиотичният ефект (PAE) на линезолид за Staphylococcus aureus е приблизително 2 часа in vitro. Когато се определя в животински модели, PAE е in vivo 3,6 часа за Staphylococcus aureus и 3,9 часа за Streptococcus pneumoniae. При проучвания върху животни ключовият параметър за фармакодинамична ефикасност е времето, през което плазмените нива на линезолид надвишават минималните инхибиторни концентрации (MIC) на съответния микроорганизъм.
Минималните инхибиторни концентрации (MIC), определени от Европейската комисия за изпитване на антимикробна чувствителност (EUCAST) за стафилококи и ентерококи, са чувствителни ≤ 4 mg/l и устойчиви> 4 mg/l. За стрептококи (включително S. pneumoniae) стойностите са: чувствителни ≤ 2 mg/l и резистентни> 4 mg/l.
Граничните стойности на MIC независимо от вида са: чувствителни ≤ 2 mg/l и устойчиви> 4 mg/l. Граничните стойности, независимо от вида, са определени главно въз основа на фармакокинетични и фармакодинамични данни (PK/PD) и са независими от MIC за конкретни видове. Те са предназначени само за употреба в организми, за които не са установени специфични гранични стойности, а не за онези видове, за които не се препоръчва изпитване за чувствителност.
Разпространението на придобитата резистентност може да варира при избрани видове в зависимост от географското местоположение и времето и поради това са необходими местни данни за резистентността, особено при лечението на тежки инфекции.
Ако местното разпространение на резистентност е такова, че ползата от лекарството при поне някои видове инфекции е съмнителна, трябва да се потърси експерт.
Категория
Чувствителни организми
Грам-положителни аероби:
Enterococcus faecalis
Enterococcus faecium *
Стафилококус ауреус *
Коагулаза отрицателни стафилококи
Streptococcus agalactiae *
Пневмокок *
Streptococcus pyogenes *
стрептококи от група С
стрептококи от група G
Грам-положителни анаероби:
Clostridium perfringens
Peptostreptococcus anaerobius
Peptostreptococcus spp.
Устойчиви организми
Хемофилус инфлуенца
Moraxella catarrhalis
Neisseria spp.
Enterobacteriaceae
Pseudomonoas spp.
* Клиничната ефикасност за чувствителни изолати е потвърдена при одобрени клинични показания.
Въпреки че linezolid показва известна in vitro активност срещу Legionella, Chlamydia pneumoniae и Mycoplasma pneumoniae, данните за потвърждаване на клиничната ефикасност са недостатъчни.
Механизмът на действие на линезолид се различава от другите класове антибиотици. Проучванията in vitro с клинични изолати (включително метицилин-резистентни стафилококи, резистентни на ванкомицин ентерококи и устойчиви на пеницилин и еритромицин стрептококи) показват, че линезолидът обикновено е ефективен срещу микроорганизми, които са резистентни към един или повече класове антимикробни средства.
Линезолидната резистентност е свързана с точкови мутации в гена, кодиращ 23S рРНК.
Както при другите антибиотици, когато се използва при пациенти с трудно лечими инфекции и/или за дълги периоди от време, при linezolid се наблюдава внезапно намаляване на чувствителността. Съобщава се за резистентност към линезолид при ентерококи, Staphylococcus aureus и коагулазно-отрицателни стафилококи. По принцип резистентността е свързана с продължителни цикли на лечение и наличието на протезни (заместващи) материали или неотцедени абсцеси. Ако в болницата се появят устойчиви на антибиотици организми, трябва да се засилят мерките за контрол на инфекциите.
Информация от клинични проучвания Проучвания на популацията на учениците:
В отворено проучване ефикасността на линезолид (10 mg/kg на всеки 8 часа) е сравнена с ванкомицин (10-15 mg/kg на всеки 6-24 часа) при лечение на инфекции поради подозрения или потвърдена резистентност положителни патогени (включително вътреболнична пневмония, усложнени кожни инфекции и кожни структури, свързана с катетър бактериемия, бактериемия от неизвестен източник и други инфекции) при деца от раждането до 11-годишна възраст. Стойностите на клиничното излекуване в клинично оценяваната популация са били 89,3% (134/150) за линезолид и 84,5% (60/71) за ванкомицин (95% CI:, 94,9; 14,6).
5.2 Фармакокинетични свойства
Линезолид съдържа главно (S) -линезолид, който е биологично активен и се метаболизира до неактивни метаболити.
Linezolid се абсорбира бързо и широко след перорално приложение. Максималните плазмени концентрации се достигат в рамките на 2 часа след приложението. Абсолютната орална бионаличност на линезолид (перорално и интравенозно кръстосано проучване) е пълна (приблизително 100%). Абсорбцията не се влияе значително от приема на храна и абсорбцията на пероралната суспензия е подобна на тази, постигната с филмирани таблетки.
Стационарните плазмени Cmax и Cmin (средни стойности и [SD]) след приложение на 600 mg интравенозно два пъти дневно са съответно 15,1 [2,5] mg/l и 3,68 [2,68] mg/l.
В друго проучване Cmax и Cmin са определени съответно на 21,2 [5,8] mg/L и 6,15 [2,94] mg/L след перорално приложение на 600 mg линезолид два пъти дневно до стационарно състояние, съответно. Стационарно състояние се достига на втория ден на приложение.
Обемът на разпределение в стабилно състояние при здрави възрастни е средно около 40-50 литра и се доближава до стойността на общата телесна вода. Свързването с плазмените протеини е около 31% и не зависи от концентрацията.
Концентрациите на линезолид са определени в различни телесни течности при ограничен брой доброволци при проучвания с многократни дози. Съотношението на концентрацията на линезолид в слюнка и пот към плазмена концентрация е съответно 1,2: 1,0 и 0,55: 1,0. Съотношението на концентрация, измерено при стационарно състояние Cmax, епителна лигавична течност и белодробни алвеоларни клетки е съответно 4,5: 1,0 и 0,15: 1,0. В проучване при малък брой пациенти с вентрикуло-перитонеална връзка (шънт) и по същество без признаци на менингит, съотношението на цереброспиналната течност към плазмената концентрация при Cmax е 0,7: 1,0 след многократно приложение на линезолид.
Линезолид се метаболизира главно чрез окисляване на морфолиновия пръстен, което води по-специално до образуването на две неактивни отворени пръстенни производни на карбоксилна киселина; метаболит на аминоетоксиоцетна киселина (PNU-142300) и метаболит на хидроксиетилглицин (PNU-142586). Метаболитът хидроксиетилглицин (PNU-142586) преобладава сред метаболитите при хората и се смята, че се образува чрез неензимен процес. Метаболитът на аминоетоксиоцетната киселина (PNU-142300) присъства в малки количества. Установени са и незначителни количества други неактивни метаболити.
При пациенти с интактна бъбречна функция или лека до умерена бъбречна недостатъчност линезолид се екскретира главно с урината като урина като PNU-142586 (40%), изходно съединение (30%) и PNU-142300 (10%). Практически не се открива количество изходно съединение във фекалиите, докато приблизително 6% и 3% от всяка доза се появяват във фекалиите съответно като PNU-142586 и PNU-142300. Елиминационният полуживот на линезолид е средно около 5-7 часа.
Извънклетъчният клирънс представлява приблизително 65% от общия клирънс на линезолид. С увеличаване на дозите линезолид се наблюдава малка степен на нелинейност при неговия клирънс. Това изглежда се дължи на по-ниския бъбречен и извънклетъчен клирънс при по-високи концентрации на линезолид. Разликите в клирънса обаче са малки и няма да повлияят на очаквания полуживот на елиминиране.
Специални групи пациенти