КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
ADENURIC 120 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 120 mg фебуксостат.
Помощно (и) вещество (а) с известни ефекти
Всяка таблетка съдържа 114,75 mg лактоза (като монохидрат).
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка (таблетка).
Светложълта до жълта, филмирана, капсуловидна таблетка, с вдлъбнато релефно означение "120" от едната страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
ADENURIC е показан за лечение на хронична хиперурикемия при състояния, при които вече е настъпило отлагане на урат (включително анамнеза или наличие на тофу и/или подагрозен артрит).
ADENURIC е показан за профилактика и лечение на хиперурикемия при възрастни пациенти, подложени на химиотерапия за хематологични злокачествени заболявания при умерен до висок риск от синдром на туморен лизис (TLS).
ADENURIC е предназначен за възрастни.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Подагра: Препоръчителната перорална доза ADENURIC е 80 mg дневно със или без храна. Ако нивата на пикочната киселина в серума са> 6 mg/dL (357 µmol/L) след 2-4 седмици, може да се има предвид ADENURIC 120 mg веднъж дневно.
ADENURIC работи достатъчно бързо, за да позволи на серумната пикочна киселина да бъде преразгледана след 2 седмици. Терапевтичната цел е да се намали и поддържа серумната пикочна киселина под 6 mg/dL (357 µmol/L).
Препоръчва се профилактика на обостряния за поне 6 месеца (вж. Точка 4.4).
Синдром на туморен лизис: Препоръчителната перорална доза ADENURIC е 120 mg веднъж дневно със или без храна.
ADENURIC трябва да започне два дни преди началото на цитотоксичната терапия и да продължи най-малко 7 дни, но лечението може да бъде удължено до 9 дни в зависимост от продължителността на химиотерапията въз основа на клиничната преценка.
Не е необходимо коригиране на дозата при възрастни хора (вж. Точка 5.2).
Ефикасността и безопасността не са напълно оценени при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс 5,5 IU/ml). Трябва да се внимава, когато се използва фебуксостат при пациенти с променена функция на щитовидната жлеза (вж. Точка 5.1).
Фебуксостат таблетки съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Поради механизма на действие на фебуксостат върху инхибирането на ксантиноксидазата, не се препоръчва едновременната употреба на фебуксостат. Инхибирането на XO от фебуксостат може да увеличи плазмените концентрации на тези лекарства и да доведе до тяхната токсичност. Не са провеждани проучвания за взаимодействие с фебуксостат с лекарства (различни от теофилин), които се метаболизират от XO при хора.
Моделен и симулационен анализ на данни от предклинични проучвания при плъхове показва, че когато се прилага едновременно с фебуксостат, дозата меркаптопурин/азатиоприн трябва да бъде намалена до 20% или по-малко от предписаната по-рано доза (вж. Точки 4.5 и 5.3).
Не са провеждани проучвания за лекарствени взаимодействия на фебуксостат с друга цитотоксична химиотерапия.
В основно проучване, при синдрома на дезинтеграция, фебуксостат 120 mg дневно се прилага на пациенти, подложени на различни химиотерапевтични режими, включително моноклонални антитела. По време на това проучване не са наблюдавани лекарствени взаимодействия. Въпреки това не могат да се изключат възможни взаимодействия с едновременно прилагани цитотоксични лекарства.
Доказано е, че фебуксостатът е слаб инхибитор на CYP2C8 in vitro. В проучване при здрави доброволци едновременното приложение на 120 mg перорална доза фебуксостат QD с еднократна доза перорално приложен розиглитазон не е оказало ефект върху фармакокинетиката на розиглитазон и неговия метаболит N-дезметил розиглитазон, фебуксостат не е CYP2C8 ензимен инхибитор in vivo. Едновременното приложение на фебуксостат с розиглитазон или други субстрати на CYP2C8 не изисква корекция на дозата за тези лекарствени продукти.
Изследване на взаимодействието на фебуксостат със здрави доброволци изследва дали инхибирането на ксантиноксидазата може да причини повишаване на циркулиращите концентрации на теофилин, както се наблюдава при други инхибитори на ксантиноксидазата. Резултатите от проучването показват, че едновременното приложение на 80 mg фебуксостат QD с теофилин 400 mg в еднократна доза няма ефект върху фармакокинетиката или безопасността на теофилин. Поради това не се изисква специално внимание при едновременното приложение на теофилин и фебуксостат. Няма налични данни за фебуксостат 120 mg.
Напроксен и други инхибитори на глюкуронирането
Метаболизмът на фебуксостат зависи от уридин глюкуронил трансферазата (UGT). Лекарства, които инхибират глюкуронирането, като НСПВС и пробенецид, могат теоретично да повлияят на елиминирането на фебуксостат. При здрави индивиди едновременната употреба на фебуксостат и напроксен 250 mg два пъти дневно е свързана с повишена експозиция на фебуксостат (Cmax 28%, AUC 41% и t1/2 26%). В клинични проучвания употребата на напроксен или други НСПВС/инхибитори на Cox-2 не е свързана със значително увеличение на нежеланите събития.
Фебуксостат може да се прилага едновременно с напроксен, без да се коригира дозата на фебуксостат или напроксен.
Индуктори на глюкурониране
Мощните лекарства, които индуцират UGT ензими, могат да доведат до повишен метаболизъм и намалена ефикасност на фебуксостат. Поради това се препоръчва мониторинг на серумната пикочна киселина 1-2 седмици след започване на лечението със силно индуциращо глюкурониране лекарство. Обратно, прекратяването на лекарствено-индуцираща терапия може да доведе до повишени плазмени концентрации на фебуксостат.
Фебуксостат може да се прилага едновременно с колхицин или индометацин, без да е необходимо да се коригира дозата на фебуксостат или да се прилага едновременно.
Не се налага корекция на дозата за фебуксостат, когато фебуксостат се прилага едновременно с хидрохлоротиазид.
Не се налага коригиране на дозата за варфарин, когато фебуксостат се прилага едновременно с варфарин. Едновременното приложение на фебуксостат (80 mg или 120 mg веднъж дневно) с варфарин няма ефект върху фармакокинетиката на варфарин при здрави индивиди. INR и действието на фактор VII също не се повлияват от едновременното приложение на фебуксостат.
Дезипрамин/CYP2D6 субстрати.
Доказано е, че фебуксостатът in vitro е слаб инхибитор на CYP2D6. В проучване при здрави индивиди 120 mg ADENURIC QD причиняват средно 22% увеличение на AUC на дезипрамин, субстрат на CYP2D6, което предполага възможен слаб инхибиторен ефект на фебуксостат върху ензима CYP2D6 in vivo. Следователно, не се очаква едновременното приложение на фебуксостат с други субстрати на CYP2D6 да изисква корекция на дозата за тези лекарства.
Доказано е, че едновременната употреба на магнезиев хидроксид и алуминиеви хидроксидни антиациди забавя абсорбцията на фебуксостат (приблизително 1 час) и намалява Cmax с 32%, но не се наблюдава значителна промяна в AUC. Следователно фебуксостат може да се използва независимо от употребата на антиациди.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Данните за много ограничен брой експозирани бременности не показват никакъв неблагоприятен ефект върху бременността или върху здравето на плода/новороденото. Проучванията при животни не показват директни или индиректни вредни ефекти по отношение на бременността, ембрионалното/феталното развитие или раждането (вж. Точка 5.3). Потенциалният риск за хората е неизвестен. Фебуксостат не трябва да се използва по време на бременност.
Не е известно дали фебуксостат се екскретира в кърмата. Проучванията при животни показват екскреция на лекарството в млякото и нарушено развитие на сучещите малки. Не може да се изключи риск за бебето. Фебуксостат не трябва да се използва по време на кърмене.
Проучванията за репродукция на животни при дози до 48 mg/kg/ден не показват никакви дозозависими неблагоприятни ефекти върху плодовитостта (вж. Точка 5.3). Ефектът на ADENURIC върху фертилитета при хората е неизвестен.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Съобщава се за сънливост, замаяност, парестезия и замъглено зрение при фебуксостат. Пациентите трябва да проявяват повишено внимание преди шофиране, работа с машини или извършване на опасни дейности, освен ако не са уверени, че ADENURIC не оказва неблагоприятно влияние върху тяхната работа.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Резюме на защитния профил
Най-често съобщаваните нежелани реакции в клинични изпитвания (4072 пациенти, лекувани с поне 10 mg до 300 mg) и по време на постмаркетинговия опит при пациенти с подагра са пристъпи на подагра, чернодробно увреждане, диария, гадене, главоболие, обрив и оток. Тези нежелани реакции са предимно леки или умерени. По време на постмаркетинговия опит се наблюдават редки тежки реакции на свръхчувствителност към фебуксостат, някои от които са свързани със системни симптоми и редки случаи на внезапна сърдечна смърт.
Изчерпателен списък на нежеланите реакции
Следните са често срещани (≥1/100 до 1,5 mg/dL и ≤2,0 mg/dL).
Двеста и четиридесет mg фебуксостат (два пъти по-висока от най-високата препоръчителна доза) бяха използвани като доза за оценка на безопасността на.
Проучването APEX показа статистически значимо превъзходство както на ADENURIC 80 mg QD, така и на ADENURIC 120 mg QD при лечение над традиционно използваните дози алопуринол 300 mg (n = 258)/100 mg (n = 10) при лечението на понижаване на пикочната киселина под 6 mg/dl (357 µmol/L) (вж. Таблица 2 и фигура 1).
FACT проучване: Проучването, контролирано от фебуксостат и алопуринол (FACT), е рандомизирано, двойно-сляпо, многоцентрово, фаза 3 проучване с продължителност 52 седмици. Седемдесет и шестдесет пациенти (760) бяха рандомизирани да: ADENURIC 80 mg QD (n = 256), ADENURIC 120 mg QD (n = 251) или алопуринол 300 mg QD (n = 253).
Проучването FACT показва статистически значимо превъзходство както на ADENURIC 80 mg, така и на ADENURIC 120 mg QD над лечението с традиционните дози алопуринол 300 mg при намаляване на пикочната киселина и поддържането му под 6 mg/dL (357 µmol/L).
В таблица 2 резултатите от основния параметър за ефикасност са:
Таблица 2
Процентът на пациентите със серумна концентрация на пикочна киселина от 1,5 и 02,0 mg/dL) или 300 mg QD (n = 509) е обединен за анализ.
* p 1,5 и ≤ 2,0 mg/dL 100 mg QD са приложени. (10 пациенти от 268 в проучването APEX).
За оценка на безопасността на фебуксостат са използвани 240 mg фебуксостат, което е два пъти по-високо от най-високата препоръчителна доза.
Проучване CONFIRMS: Проучването CONFIRMS е фаза 3, рандомизирано контролирано 26-седмично проучване, което оценява безопасността и ефикасността на фебуксостат 40 mg и 80 mg в сравнение с алопуринол 300 mg или 200 mg при пациенти с подагра и хиперурикемия. Рандомизирани са 2269 пациенти: Adenuric 40 mg QD (n = 757), Adenuric 80 mg QD (n = 756) или алопуринол 300/200 mg QD (n = 756). Най-малко 65% от пациентите са имали леко до умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30-89 ml/min). Профилактиката на рецидив на подагра беше задължителна не по-малко от 26 седмици.
Брой пациенти с нива на урат 1,5 mg/dL и ≤2,0 mg/dL). При пациенти с бъбречно увреждане, рандомизирано на алопуринол, се покрива доза от 100 mg QD. ADENURIC постига основния параметър на ефикасност при 44% (80 mg QD), 45% (120 mg QD) и 60% (240 mg QD) пациенти, в сравнение с 0% в групата на алопуринол 100 mg QD и плацебо групата.
Няма клинично значими разлики между процентното намаляване на серумната пикочна киселина при здрави индивиди, независимо от бъбречната функция (58% в групата с нормална бъбречна функция и 55% в групата с тежко бъбречно увреждане).
Анализът на пациенти с подагра и бъбречно увреждане е дефиниран проспективно в проучването CONFIRMS и показва, че фебуксостатът е значително по-ефективен при намаляване на нивата на урат (6,0 mg/dL, те са изключени).
Нивата на серумния урат се поддържат с течение на времето (т.е. 91% от пациентите с начална доза фебуксостат 80 mg и 93% от пациентите с доза фебуксостат 120 mg са имали sUA 5,5 µIU/ml) при пациенти, лекувани с фебуксостат за дълго време (5,5%) и пациенти, лекувани с алопуринол (5,8%) в дългосрочни отворени разширени проучвания (вж. точка 4.4).
Синдром на разграждане на тумора
Ефикасността и безопасността на ADENURIC за профилактика и лечение на синдром на туморен лизис са изследвани в проучването FLORENCE (FLO-01). ADENURIC е показал превъзходство и по-бърза понижаваща урат активност в сравнение с алопуринол.
FLORENCE е рандомизирано (1: 1), двойно-сляпо, проучване фаза 3, основно проучване, сравняващо ADENURIC 120 mg веднъж дневно с алопуринол 200 до 600 mg дневно (средна дневна доза [± стандартно отклонение]: 349,7 ± 112,90 mg) в контрола на серумните нива на пикочна киселина. Допустимите пациенти са били показани за лечение с алопуринол или без лечение с расбуриказа. Основните параметри на ефикасност са площта под кривата на серумната пикочна киселина (AUC sUA1-8) и промяната в серумния креатинин (sC), като и двете разлики са определени между изходното ниво и ден 8.
В проучването са включени общо 346 пациенти с хематологични злокачествени заболявания, подложени на химиотерапия и със среден до висок риск от синдром на туморен лизис. Средната AUC на sUA1-8 (mgxh/dl) е значително по-ниска при ADENURIC (514,0 ± 225,71 спрямо 708,0 ± 234,42; разлика в най-малките квадрати: -196,794 [95% доверителен интервал: -238,600; - 154,988]; p Общи условия за контакт Помощ Обратна връзка Поверителност Бисквитки