ТЕ САЗ.RN ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Това лекарство подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързо да се получи нова информация за безопасност. От здравните специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция. Вижте точка 4.8 за информация как да съобщавате за нежелани реакции.
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Форксига 10 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа дапаглифлозин пропандиол монохидрат, еквивалентен на 10 mg дапаглифлозин (дапаглифлозин).
Помощно вещество с известен ефект:
Всяка таблетка съдържа 50 mg безводна лактоза. За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка (таблетка).
Жълти, двойноизпъкнали, приблизително диагонални филмирани таблетки с размери 1,1 х 0,8 см във формата на диамант, гравирани с „10“ от едната страна и „1428“ от друга.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Forxiga е показан при възрастни пациенти на 18 и повече години със захарен диабет тип 2 за подобряване на гликемичния контрол като:
Когато диетата и физическата активност сами по себе си не осигуряват адекватен гликемичен контрол при пациенти, при които метформин се счита за неподходящ поради непоносимост.
Допълнителна комбинирана терапия
В комбинация с други лекарства за понижаване на глюкозата, включително инсулин, когато те заедно с диетата и физическата активност не осигуряват адекватен гликемичен контрол (вж. Точки 4.4, 4.5 и 5.1 за наличните данни за различните комбинации).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Монотерапия и допълнителна комбинирана терапия
Препоръчителната доза е 10 mg дапаглифлозин веднъж дневно като монотерапия и в комбинация с други лекарства за понижаване на глюкозата, включително инсулин. Когато дапаглифлозин се използва в комбинация с инсулин или антидиабетно средство като сулфонилурейно производно, може да се обмисли по-ниска доза инсулин или антидиабетно средство за намаляване на риска от хипогликемия (вж. Точки 4.5 и 4.8).
Специални групи пациенти
Бъбречна недостатъчност
Ефикасността на дапаглифлозин зависи от бъбречната функция и е намалена при пациенти с умерено бъбречно увреждане и вероятно е недостатъчна при пациенти с тежко бъбречно увреждане. Forxiga не се препоръчва за употреба при пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане (пациенти с креатининов клирънс [CrCl] 55% са съобщени при 1,3% от пациентите, лекувани с 10 mg дапаглифлозин, в сравнение с 0,4% при пациенти, лекувани с плацебо.
hСредната процентна промяна спрямо изходното ниво на дапаглифлозин 10 mg от плацебо беше съответно: общ холестерол 2,5% спрямо 0,0%; HDL холестерол 6,0% срещу 2,7%; LDL холестерол 2,9% срещу -1,0%; триглицериди -2,7% срещу -0,7%.
* Съобщава се при ≥ 2% от пациентите и ≥ 1% по-често и при поне още 3 пациенти, лекувани с 10 mg дапаглифлозин в сравнение с плацебо.
** Съобщено от изследователя като евентуално свързано, евентуално свързано или свързано с проучваното лечение и съобщено при ≥0,2% от пациентите и ≥ 0,1% по-често и поне при повече от 3 пациенти, лекувани с дапаглифлозин 10 mg в сравнение с плацебо.
Описание на избрани нежелани реакции
Честотата на хипогликемията зависи от вида на основното лечение, използвано във всяко проучване.
В проучвания с монотерапия с дапаглифлозин след добавяне към метформин или след добавяне към ситаглиптин (със или без метформин), честотата на леките епизоди на хипогликемия в лекуваните групи, включително плацебо, е сходна (1400 пъти по-селективна за SGTL2, отколкото за SGTL1, транспортер в червата, отговорен за усвояването на глюкозата.
Съобщава се за повишени нива на глюкоза в урината при здрави индивиди и пациенти със захарен диабет тип 2 след приложение на дапаглифлозин. При доза дапаглифлозин 10 mg дневно в продължение на 12 седмици при пациенти със захарен диабет тип 2, около 70 g глюкоза се отделят с урината (съответстващи на 280 kcal/ден). Устойчива екскреция на глюкоза е проучена при пациенти със захарен диабет тип 2, получаващи дапаглифлозин 10 mg/ден в продължение на 2 години.
С дапаглифлозин отделянето на глюкоза с урината също води до осмотична диуреза и увеличаване на обема на урината при пациенти със захарен диабет тип 2. Увеличението на обема на урината при пациенти със захарен диабет тип 2, лекувани с 10 mg дапаглифлозин, се запазва след 12 седмици и е приблизително 375 ml/ден. Увеличаването на обема на урината е свързано с малко и преходно увеличение на екскрецията на натрий в урината, което не е свързано с промени в серумните концентрации на натрий.
Екскрецията на пикочна киселина с урината също се увеличава преходно (3 до 7 дни) и е придружена от постоянно намаляване на серумната пикочна киселина. След 24 седмици намаляването на серумната пикочна киселина варира от -48,3 до -18,3 микромола/л (-0,87 до -0,33 mg/dl).
Клинична ефикасност и безопасност
За да се оцени ефикасността и безопасността на Forxiga, бяха проведени тринадесет двойно-слепи, рандомизирани, контролирани клинични проучвания при 6 362 пациенти с диабет тип 2; 4273 пациенти в тези проучвания са лекувани с дапаглифлозин. Продължителността на лечението е била 24 седмици в дванадесет проучвания, варирала е от 24 до 80 седмици в 8 дългосрочни проучвания (до обща продължителност на изпитването от 104 седмици), а в едно проучване е била 52 седмици с дългосрочно удължаване на 52 и 104 седмици (обща продължителност на изпитването 208 седмици). Средната продължителност на лечението на диабета варира от 1,4 до 16,9 години. Петдесет и два процента (52%) са имали леко бъбречно увреждане и 11% са имали умерено бъбречно увреждане. Петдесет и един процента (51%) от хората са мъже, 84% бели, 9% азиатци, 3% чернокожи и 4% членове на други раси. Осемдесет процента (80%) от пациентите са имали индекс на телесна маса (ИТМ) ≥ 27. Освен това са проведени две 12-седмични, плацебо-контролирани проучвания при пациенти с лошо контролиран диабет тип 2 и хипертония.
За да се оцени безопасността и ефикасността на монотерапията с Forxiga, пациентите с лошо контролиран захарен диабет тип 2 са подложени на двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване с продължителност 24 седмици (с добавяне на удължен период). Лечението с дапаглифлозин веднъж дневно е статистически значимо в сравнение с плацебо (р 6,5% и ≤ 10%). Резултатите в сравнение с глипизид показват подобно средно намаление на HbA1c от изходното ниво до седмица 52, демонстрирайки, че лечението е еквивалентно (Таблица 3). На 104 седмица средната промяна от изходното ниво на HbA1c е -0,32% за дапаглифлозин и -0,14% за глипизид. През 208 седмица средната промяна от изходното ниво на HbA1c е -0,10% за дапаглифлозин и 0,20% за глипизид. На 52, 104 и 208 седмици поне един епизод на хипогликемия е значително по-малко в групата на дапаглифлозин (съответно 3,5%, 4,3% и 5,0%) в сравнение с групата на глипизид (съответно 40,8%, 47% и 50,0%). На 104 и 208 седмица делът на субектите, останали в проучването, е 56,2% и 39,7% за групата на дапаглифлозин и 50,0% и 34,6% за групата на глипизид.
Таблица 3. Резултати от седмица 52 (LOCFα) на активно контролирано проучване, сравняващо дапаглифлозин с глипизид при допълнителна терапия с метформин
| Показалец | Дапаглифлозин + метформин | Глипизид + метформин |
| Nb | 400 | 401 |
| HbA1c (%) | ||
| Изходно ниво (средно) | 7,69 | 7.74 |
| Промяна от изходното ниво | -0,52 | -0,52 |
| Разлика в сравнение с глипизид + метформин | 0.00d | |
| (95% IS) | (-0,11; 0,11) | |
| Телесно тегло (кг) | ||
| Изходно ниво (средно) | 88.44 | 87.6 |
| Промяна от състояние по подразбиране | -3.22 | 1.44 |
| Разлика от глипизид + метформин | -4,65 * | |
| (95% IS) | (-5,14; -4,17) |
aLOCF: Анализ, който използва последната оценка в изследването
bРандомизирани и лекувани субекти, измерени на изходно ниво и поне веднъж след изходна оценка на ефикасността
cLinest квадрати средно коригирани към изходното ниво
dЕквивалент на комбинацията глипизид + метформин * р-стойност 70 години.
Деца и юноши
Фармакокинетиката не е проучена при деца и юноши.
Средната AUCss при жените се оценява на 22% по-висока, отколкото при мъжете.
Няма клинично значими разлики в системната експозиция между кавказци, чернокожи и азиатци.
Установено е, че експозицията на дапаглифлозин намалява с увеличаване на теглото. Следователно пациентите с ниско тегло могат да имат малко по-висока експозиция, а пациентите с по-високо тегло могат да имат малко по-ниска експозиция. Разликите в експозицията не се считат за клинично значими.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не разкриват особен риск за хората въз основа на конвенционалните проучвания за фармакологична безопасност, токсичност при многократни дози, генотоксичност, канцерогенен потенциал и плодовитост. Дапаглифлозин не индуцира тумори нито при мишки, нито при плъхове при никоя от дозите, оценени в двугодишни проучвания за канцерогенност.
Репродуктивна токсичност и токсичност за развитието
Директното приложение на дапаглифлозин при кърмещи малки плъхове и индиректна експозиция при напреднала бременност (през периода, съответстващ на втория и третия триместър на бременността поради бъбречно съзряване при хора) и кърменето са свързани с повишена честота и/или тежест на дилатация на бъбречната таза и тръбна дилатация в потомството.
В проучване за юношеска токсичност, при което дапаглифлозин се прилага директно на млади плъхове от 21-ия ден до 90-ия ден след раждането, се наблюдава дилатация на бъбречното легенче и тубулите при всички нива на дозата, а експозицията на малките при най-ниската тествана доза е ≥ 15 пъти максималната препоръчителна доза при хора. Тези открития са свързани с дозозависимо увеличение на бъбречното тегло и с макроскопичното увеличение на бъбреците, наблюдавано при всички дози. Разширението на бъбречното легенче и тубулите, наблюдавано при малките по време на приблизително 1 месец възстановяване, не се обърна напълно.
В по-нататъшни проучвания на ембрионално-феталното развитие при плъхове и зайци, дапаглифлозин се прилага през периоди, представляващи основни периоди на органогенеза при всеки вид. При нито една тествана доза няма данни за токсичност за бременни женски зайци или токсичност, засягаща развитието на зайци; най-високата тествана доза е свързана със системна експозиция при приблизително 1191 пъти максималната препоръчителна доза при хора. При плъхове дапаглифлозин не показва ембриолетален или тератогенен ефект при експозиция до 1441 пъти максималната препоръчителна доза при хора.