риск

Док. MUDr. Милан Маджек, доктор по медицина, е анестезиолог, интензивист и педагог. Дълги години той беше главен експерт по анестезиология и интензивна медицина в Министерството на здравеопазването на Словашката република. В момента работи като ръководител на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение на Словашкия медицински университет в Братислава, а също и като консултант в Службата за надзор на здравеопазването. В открито интервю той също казва, че никоя анестезия не е без риск и че анестезиологичната рутина може много бързо да се промени до минути на ужас.

Повечето пациенти, които се нуждаят от операция, търсят добър хирург. Малко анестезиолози обаче избират ...
Обикновеният гражданин търси хирург, фелдшерът знае, че трябва да потърсите добър анестезиолог и виждате - никой не търси патолог. (Смях.)

Така че саркастичната шега е, че всеки експерт трябва да има своя линейка, своя чакалня и собствено гробище?
Тъжно е, но смъртта на пациентите също е реалност. Дори анестезиологията не е някакъв идеално очертан остров в море от рискове за здравето. Трябва да се каже, че никоя упойка не е напълно безрискова. Има толкова много потенциални и реални усложнения, колкото в други области на живота. А анестезиолозите са просто хора.

Това не звучи много оптимистично. Още повече, че вие ​​също правите становища по искане на Надзорния орган на здравеопазването и коментирате случаи, които, нека си признаем, не са завършили най-добре.
Имам много от тях тук. И аз съм безмилостен. Тук имам последната смърт от Галанта. Бременна жена, която е започнала обилно кървене на 32-та седмица поради олющена плацента. Разбира се, плодът умря, но тя почина няколко часа по-късно в болницата. Това обаче не касае анестезиологията, за която искаме да говорим, а въпроса за интензивното лечение. Анестезиологията и интензивното лечение представляват една медицинска специализация. Алгезиологията, която се занимава с въпроса за болката, е отделена от нея, от която лекарите правят отделна атестация. А спешната медицина, т.е. доболничната помощ, също се превърна в отделна специализация.

Анестезиологът Йозеф Кьопл: Спасяването на живота може да бъде смисълът на живота

Епидурална анестезия - наистина такъв помощник?

Благодарение на денталната анестезия днес ходим по-често на зъболекар

Не е нужно да се примирявате с болката. Тя трябва да бъде лекувана

Един анестезиолог каза в тази област, че това са часове на скука и минути на ужас. Съгласни ли сте с него?
Знам за кого говорите, тя е много добър лекар. Лично аз обаче мисля, че анестезиологът никога не може да скучае. Той постоянно наблюдава пациента, оценява резултатите от наблюдението и ако го прави непоследователно, може да завърши с усложнения. Определено не е скучно, нека го наречем рутина. Също така трябва да се добави с един дъх, че анестезиологът никога не трябва да напуска операционната и пациента, независимо колко е стабилизирано състоянието му! Той трябва да се обади на някого от отдела, вместо на себе си. И ако има „неприятности“, това наистина е минута на ужас. Изпитвал съм много такива ситуации.

И кои са най-честите усложнения?
Обикновено сърдечно-съдови. Налягането излита, циркулацията спира и така нататък. Страхът от анестезиолозите е т.нар злокачествена хипертермия. Това е много коварно усложнение на генетична основа, когато метаболизмът на калция е нарушен. Тялото започва да се прегрява, за кратко време температурата на пациента се покачва до 42 градуса по Целзий, поради което в народите го наричат ​​"лоша треска". Настъпва сърдечна недостатъчност. Известно е, че анестетиците предизвикват това при предразположени индивиди и днес дори е възможно да се определи дали определен пациент е податлив на него. Това обаче трябва да се има предвид, което означава, че този проблем вече е възникнал в семейството, не е възможно да се тестват всички. Обикновено нито пациентът, нито лекарят нямат никаква представа, защото пациентът няма проблеми, свързани с него в ежедневието. За щастие злокачествената хипертермия е рядка - например аз лично през живота си като анестезиолог не съм я срещал.

Ако има проблем в операционната зала - възможно е да се определи кое усложнение е упойка и кое хирургично?
Не винаги е ясно. Ако искаме да обозначим усложнението като упойка, трябва постепенно да изключим всички други усложнения, докато остане възможността само за упойката. Или ще възникне усложнение, за което е известно, че възниква от определен вид анестетик, т.е.приложен медикамент, като гореспоменатата злокачествена хипертермия.

И какво, ако анестезиологът развали устройство по време на операция и не е в състояние да наблюдава пациента? Известно е, че тези устройства се изплащат много бързо и освен това се използват интензивно няколко пъти на ден.
Най-строго е в САЩ, там е точно определено какво трябва да се следи всичко, иначе пациентът не трябва да заспива. В Европа е малко по-разхлабено, но понякога истерично придаваме твърде голямо значение на някои неща, като капнография, която следи съдържанието на издишан въглероден диоксид. Днес насищането на кръвта с кислород се измерва автоматично, т.е. оксиметрия, кръвно налягане, температура на пациента, пулс. И ако устройствата се повредят, анестезиологът трябва да може ръчно да проверява жизнените показатели на пациента! Това е напрегнато, изисква постоянна активност, но е възможно.

Литературата обаче описва случаи, когато едно дете се е удавило в ледена вода и е успяло да го хване след 15-20 минути. И такова дете беше реанимирано и по-късно реабилитирано без големи мозъчни увреждания. Как е възможно?
Да, такъв рядък случай е описан и в известното английско медицинско списание Lancet. Водата беше ледена и имаше хипотермия, тежка хипотермия на тялото и мозъка. Хипотермичните клетки не се нуждаят от толкова много кислород, колкото живите клетки. Условието е хипотермията да бъде много тежка и мозъкът на детето също има огромен регенеративен капацитет. Така че в литературата е описано, че дете, което е било под вода дори 60 минути, е оцеляло по този начин без особени щети. Следователно хипотермията се използва и при екстракорпорална циркулация по време на кардиохирургия, истинска хипотермия се постига само по инструментален, инвазивен начин, когато катетри се вкарват в големи съдове и пациентът се охлажда контролирано. Метаболизмът на тъканите се забавя, намалява консумацията на кислород и притока на кръв във всички органи на тялото. Разбира се, температурата не трябва да пада под определена граница.

Да се ​​върнем към въпроса за анестезията. Съществува обща анестезия, наричана популярно анестезия, последвана от частична регионална анестезия и локална местна анестезия. Има хирургични процедури, при които пациентът може да избира между първите две. Вярно е, че най-рисков е сънят на пациента?
Не бих казал това. И двете могат да имат специфични усложнения. Ако можех да избирам, винаги щях да заспя.

Ти сериозен ли си? Вие като лекар не искате да контролирате?
И какво искате да имате като пациент под контрол? Все още не можете да се намесите. Вие сте в съзнание, но това съзнание не е пълно. Ако говорите твърде много, ще ви инжектират успокоително, ако сърдечната честота и налягането ви се увеличат, ще добавят и към вас. Така че вашето съзнание е безполезно за вас.

Анестезиолог ми каза, че всяка упойка ще увреди мозъка по свой начин.
Не вярвам в това. Пациентите, които вече са спали десет или повече пъти, ще трябва да бъдат напълно глупави.

Има ли пациенти, които са обезболени от анестезиолози? Кардиаци? Болно затлъстяване?
Всеки пациент е успешен, ако е остър проблем, който трябва да бъде решен незабавно чрез операция. Общата анестезия в такива случаи никога не е противопоказана и няма ситуация, в която да не мога да я прилагам. Разбира се, ако става дума за хронично състояние, пациентът е с хипертония и има лоши резултати от кръвното налягане и можем да изчакаме процедурата, ще е по-добре първо да я стабилизираме с помощта на лекарства. Ако има бронхит, по-добре е първо да го лекувате. Между другото, често има един вид непрекъсната „класова борба“ между анестезиолога и хирурга. Хирургът иска да оперира възможно най-скоро, анестезиологът не желае да заспи в случай на лоши резултати. Защото той е отговорен за това дали пациентът се събужда след операцията. През годините обаче е постигнат невероятен напредък в тази посока. Имаме нови знания, нови устройства и нови анестетици, които имат все по-малко странични ефекти. Все пак едно нещо все още не е възможно - имаме едно усложнение за 10 000 обща анестезия.

Десет хиляди към едно? Това не е много.
И вие искате да бъдете десетките хиляди? Анестезията не е терапевтична процедура. Ако анестезиолог има съмнения и в момента не спасява живота си, той не трябва да заспива. Веднъж бях извикан в случай в Кошице, където на пациент погрешно беше вкарана интубационна канюла не в дихателните пътища, а в хранопровода. Това беше маловажен случай, тъй като пациентът имаше абсцес, подпухнали и подути зъби, променени анатомични състояния в устата и не можеше да отвори добре устата си поради възпаление и болка. Според мен изобщо не беше необходимо да го приспивам.

И какво се случва, когато интубационна канюла случайно се вкара в хранопровода на пациента?
Мозъкът не е кислороден. Така че завършва зле. Все още уча моите ученици, че с най-малкото съмнение трябва да вземат ларингоскоп и да погледнат отново устната кухина, за да проверят дали интубационната канюла е добре поставена. Канюлата за интубация се вкарва между гласните струни, ларинкса и трахеята. Ако не я видя, по-добре да я взема и да го направя отново. Анестезиологът не трябва да се опитва да интубира повече от два пъти. Ако не може, обадете се на колега. Има и други методи, чрез които анестезиологът може да бъде сигурен, че е в дихателните пътища. Той вижда издишан въглероден диоксид на монитора. Така нареченият интубациите на хранопровода най-често се появяват по време на спешни цезарови сечения, когато всички са стресирани, няма време, пациентът трябва незабавно да заспи и детето се отстранява в рамките на пет минути. Там не може да се направи епидурална анестезия, няма време за това. Затова твърдя, че анестезиологът трябва да бъде смирен. Не пред хирурга. Смирен преди живота и преди работата си, който може да премине от нормална рутина на размисъл към вече споменатите минути на ужаса.

Пациентите обикновено логично се борят с две неща преди анестезия: не се събуждат след операция. Е, вече говорихме за тази възможност. И фактът, че се събуждат в средата на операцията.
През 70-те години на миналия век се появи холандска компания, която въведе един вид обща анестезия, състояща се само във факта, че анестетиците се прилагат само интравенозно, т.е. във вената. Дадени са две вещества, като първото е лекарство, което не е причинило нищо да ви спре. Вторият беше мощен опиат. По това време, ако първоначалната доза беше изчислена погрешно, лекарствата се разтваряха и пациентите се събуждаха. Но те не усещаха болка. Това обаче беше човешка грешка, тъй като виждам по честотата на пулса, налягането или зениците на пациента, че той се събужда и ще му инжектирам доза бързо! Понастоящем и при съвременните анестетици честотата на такива случаи е минимална.

Някои пациенти твърдят, че си спомнят за какво са говорили операторите.
Ако пациентът си спомня, може за периода, докато все още е бил заспал, или след събуждане от упойка. Не може да си спомни за какво говориха лекарите в залата. Освен това, по време на премедикация, това е добре познатото настроение, което днес често се дава на таблетки, понякога се прилага вещество, след което имате амнезия, загуба на паметта. Това е успокоително, получено от известния диазепам. Използва се и в случаи на регионална анестезия. Пациентът говори с лекаря, но не помни нищо за това след процедурата.

Много пациенти, които по някаква причина и за известно време се оказват „от другата страна“, говорят за светлинния тунел и че са преживели нещо красиво. Вие вярвате в това?
Определено има нещо подобно. Имам личен опит от дома. Съпругата има диабет. Веднъж имаше хипогликемия, а аз бях в друга стая. Не знам, но тогава нещо ми прошепна, че трябва да отида да я видя. Намерих я лилава, тя все още дишаше, но езикът й беше хлътнал. Когато го поех, тя беше много ядосана. Тя преживяваше нещо красиво и аз й го грабнах.

Анестезиолозите са малко и те отсъстват в болниците. Защо така? Това е толкова непривлекателна медицинска област, защото е анонимна?
Не това. Проблемът е, че те нямат проблем да работят в чужбина. Петнадесет от тях напуснаха нашата клиника в чужбина за пет години. Четирима са сертифицирани миналата година и до края на декември са в Англия. Това е психически и физически взискателна професия и е неплатена у нас. В анестезиологията например липсва средният слой на анестезиолозите. Това е младо поколение под 30-35 години, а ние сме възрастни мъже. Това не е добро развитие от гледна точка. Ако условията не се подобрят.

Видове анестезия

Обща анестезия (наркоза):
Именно изкуственият сън, предизвикан от анестезия, причинява състояние на безсъзнание и премахва болката от цялото тяло. В периода на подготовка за процедурата се дава премедикация, т.нар настроение, за да се сведе до минимум страхът на пациента. Самата анестезия започва с прилагането на доза анестетик в кръвния поток и може да бъде допълнена чрез прилагане на газообразна смес от анестетици с кислород през маска за лице или т.нар. канюла за интубация. Може да се поддържа чрез многократно или продължително интравенозно приложение на анестетици. Ако е необходимо, на пациента трябва да се дадат и вещества за отпускане на мускулите, необходимо е да го интубирате (споменатата интубационна канюла, която се вкарва в дихателните пътища, трахеята) и да го свържете с контролирано дишане.

Локална анестезия:
Това е локална анестезия, подмножество на регионалната анестезия. Обикновено не се изисква анестезиолог. Анестезията може да бъде постигната с помощта на инжекции (опиат, където ще се извършва процедурата, напр. При разкъсване на зъбите) или анестетични кремове (при премахване на рожденото петно), гелове (уретра преди катетеризация), спрейове (в областта на гърлото преди бронхоскопия).