tbl flm 28x550 mg (близ. PVC/PE/PVDC/Al)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Одобрен текст за решението за разрешение за пускане на пазара на лекарствения продукт, ев. №: 2011/06330-REG
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
REFERO 550 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 550 mg рифаксимин.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка.
Розови кръгли двойноизпъкнали 10 mm x 19 mm филмирани таблетки с вдлъбнато релефно означение „RX“ от едната страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
REFERO е показан за намаляване на повтарящите се епизоди на изразена чернодробна енцефалопатия при пациенти на 18 и повече години (вж. Точка 5.1).
В пилотното проучване 91% от пациентите са приемали едновременно лактулоза.
Трябва да се обърне внимание на официалните указания относно подходящата употреба на антибактериални средства.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Препоръчителна доза: 550 mg два пъти дневно. Клиничната полза се определя от контролирано проучване, при което пациентите са лекувани в продължение на 6 месеца. Лечението за повече от 6 месеца трябва да вземе предвид индивидуалния баланс на ползите и рисковете, включително тези, свързани с прогресията на чернодробната дисфункция (вж. Точки 4.4, 5.1 и 5.2).
REFERO може да се приема със или без храна.
Деца и юноши
Безопасността и ефикасността на REFERO при деца и юноши (под 18-годишна възраст) не са установени.
Не се изисква корекция на дозата, тъй като данните за безопасност и ефикасност при REFERO не показват никакви разлики между възрастни и по-млади пациенти.
Чернодробно увреждане
Не се налага корекция на дозата при пациенти с чернодробно увреждане (вж. Точка 4.4).
Бъбречна недостатъчност
Не се очаква корекция на дозата, но трябва да се внимава при пациенти с бъбречно увреждане (вж. Точка 5.2).
Устно изпийте чаша вода.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към рифаксимин, производни на рифамицин или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Случаи на чревна непроходимост.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Съобщава се за диария на Clostridium difficile (CDAD) при почти всички антибактериални средства, включително рифаксимин. Не може да се изключи потенциална връзка между лечението с рифаксимин и CDAD и пседомембранозния колит (ПМК).
Поради недостатъчно данни и потенциално сериозно нарушение на чревната флора с неизвестни последици, не се препоръчва едновременното приложение на рифаксимин с други рифамицини.
Пациентите трябва да бъдат информирани, че въпреки пренебрежимо малкото усвояване на продукта (по-малко от 1%), рифаксимин, подобно на всички производни на рифамицин, може да доведе до зачервяване на урината.
Чернодробно увреждане: използвайте с повишено внимание при пациенти с тежко чернодробно увреждане (Child-Pugh клас С) и при пациенти с MELD (Модел за чернодробна болест в краен етап)> 25 (вж. Точка 5.2).
Поради ефектите върху чревната флора, ефикасността на пероралните естрогенни контрацептиви може да бъде намалена след приложение на рифаксимин. Тези взаимодействия обаче не са докладвани често. Препоръчват се други методи за контрацепция, особено ако съдържанието на естроген в оралните контрацептиви е по-малко от 50 mg (вж. Също точка 4.5).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Няма опит с употребата на рифаксимин при пациенти, приемащи друго антибактериално лекарство на рифамицин за лечение на системна бактериална инфекция.
Данните in vitro показват, че рифаксимин не инхибира основните ензими на цитохром Р-450 (CYP), които метаболизират лекарствата (CYPs1A2, 2A6, 2B6, 2C8, 2C9, 2C19, 2D6, 2E1 и 3A4). При in vitro индукционни проучвания рифаксимин не активира CYP1A2 и CYP2B6, но е по-слаб активатор на CYP3A4.
При здрави индивиди клиничните проучвания за лекарствени взаимодействия показват, че рифаксимин не повлиява значително фармакокинетиката на субстратите на CYP3A4, но при пациенти с чернодробно увреждане не може да се изключи, че рифаксимин може да намали експозицията на едновременно прилагани субстрати на CYP3A4 (напр. Варфарин, противогъбични лекарства, поради по-висока системна експозиция в сравнение със здрави индивиди.
Проучване in vitro показва, че рифаксиминът е мек субстрат на P-гликопротеин (P-gp) и се метаболизира от CYP3A4. Не е известно дали едновременно прилаганите лекарствени продукти, които инхибират P-gp и/или CYP3A4, могат да увеличат системната експозиция на рифаксимин.
Потенциалът за лекарствени взаимодействия на ниво транспортни системи е оценен in vitro и тези проучвания показват, че е малко вероятно клинично взаимодействие между рифаксимин и други съединения, претърпели изтичане чрез P-gp и други транспортни протеини (MDR1, MRP2, MRP4, BCRP и BSEP).
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Липсват или са ограничени данни за употребата на рифаксимин при бременни жени.
Проучванията при животни са показали преходни ефекти върху осификацията и измененията на скелета на плода (вж. Точка 5.3).
Като предпазна мярка не се препоръчва употребата на рифаксимин по време на бременност.
Не е известно дали рифаксимин/метаболити се екскретират в кърмата.
Не може да се изключи риск за кърмачетата.
Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/въздържи терапията с рифаксимин, като се вземе предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Проучванията при животни не показват преки или косвени ефекти по отношение на репродуктивната токсичност при мъже или жени.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
В контролирани проучвания се съобщава за замаяност. Рифаксимин обаче има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Безопасността на рифаксимин при пациенти с ремисия на чернодробна енцефалопатия (HE) е оценена в две проучвания, III. фаза на рандомизираното, двойно-сляпо, плацебо контролирано проучване RFHE3001 и в дългосрочното открито проучване RFHE3002.
Проучването RFHE3001 сравнява 140 пациенти, лекувани с рифаксимин (550 mg два пъти дневно в продължение на 6 месеца), със 159 пациенти, лекувани с плацебо, докато проучването RFHE3002 изследва 322 пациенти, 152 от които са от RFHE3001, лекувани с рифаксимин 550 mg два пъти дневно в продължение на 12 месеца. месеци (66% от пациентите) и за 24 месеца (39% от пациентите), със средна експозиция от 512,5 дни.
В допълнение, 152 пациенти с HE са лекувани с различни дози рифаксимин от 600 mg до 2400 mg дневно в продължение на 14 дни в три поддържащи проучвания.
Всички нежелани реакции, възникнали при пациенти, лекувани с рифаксимин с честота ≥ 5% и по-висока честота (≥ 1%), отколкото при плацебо пациенти в проучване RFHE3001 са показани в таблицата по-долу.
маса 1: Нежелани реакции, наблюдавани при ≥ 5% от пациентите, получаващи рифаксимин, и с по-висока честота, отколкото при пациенти, получаващи плацебо в проучване RFHE3001