напусне

Правото на отпуск на служителя е регламентирано от Закон №. 311/2001 Coll. Кодекс на труда. В тази статия разглеждаме условията за правото на напускане, както и причината, поради която празникът може да бъде съкратен.

Зона за почивка

  • основна площ ваканцията е най-малкото 4 седмици,
  • служител, който до края на календарната година на възраст поне 33 години възраст, има право на 5 седмици почивни дни.

Видове празници

Празници за календарната година

за да се случи, трябва да са изпълнени следните условия:

  • Служител извършена работа през календарна година за един работодател поне 60 дни,
  • непрекъсната продължителност на заетостта през календарната година на същия работодател.

Пропорционална част от празника

за да се случи, трябва да са изпълнени следните условия:

  • Служител извършена работа през календарна година за един работодател поне 60 дни,
  • трудово правоотношение на служителя на същия работодател не издържа цяла календарна година,
  • за всеки пълен календарен месец на непрекъсната заетост през дадената година възниква правото на напускане на площта 1/12 от целогодишната зона за почивка.

Почивки за отработени дни

  • ако условията не са изпълнени, както в предишните случаи, служителят има право на платен отпуск 1/12 от целогодишната зона за почивка на всеки 21 отработени дни.

Допълнителен отпуск

  • ако служителят работи през цялата календарна година под земята, при добива на полезни изкопаеми или при изкопаването на тунели и тунели, извършва особено трудна или вредна работа или работи в условия, вредни за здравето, има има право на допълнителна почивка от 1 седмица,
  • ако служителят изпълнява споменатата работа само за част от календарната година, има право на 1/12 от допълнителния отпуск за всеки 21 отработени дни.

Причини за съкращаване на празника

  • ползване на родителски отпуск (намалението не важи за времето на ползване на майчинство и родителски отпуск за периода на първите 34 или 37 седмици отпуск по майчинство),
  • временна неработоспособност (с изключение на неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест),
  • неплатен или платен отпуск по искане на служителя,
  • извършване на извънредна служба по време на криза или алтернативна служба по време на война и военно състояние,
  • дългосрочно освобождаване за изпълнение на публична функция и за изпълнение на синдикална функция.

По посочените причини работодателят може да намали отпуска на служителя за първите 100 пропуснати работни дни с една дванадесета а за всеки допълнителен 21 пропуснати дни също с една дванадесета.

Други причини за съкращаване на празника

  • ако служителят не е работил от причина за изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
  • задържане, ако служителят е бил законно осъден или ако служителят е бил оправдан, или ако наказателното преследване е спряно само защото не носи наказателна отговорност за извършеното престъпление или е помилвано, или ако престъплението е амнистирано,

В тези случаи отпускът се намалява за календарна година за всеки 21 такива пропуснати работни дни с една дванадесета.

  • за всеки ден неоправдано отсъствие отпускът може да бъде съкратен за 1 до 2 дни.

Вземане на ваканция

Определя се от работодателя след консултация със служителя съгласно плана за почивка. Ако работодателят има представители на служителите, е необходимо да се обсъди използването на отпуск с тях. По оперативни причини работодателят може да назначи служители, които да вземат отпуска групово. Служителят трябва да кандидатства за отпуск на работодателя.

Пример №. 1:

Служителят е сключил срочно трудово правоотношение с работодателя от 1 септември 2015 г. до 15 март 2016 г. Служителят е на 31 години и през 2015 г. е работил 78 дни. Този служител имаше право на отпуск през 2015 г.?

Служителят не е работил през цялата календарна година при дадения работодател, но е изпълнил условието за настъпване на пропорционална част от отпуска, като е работил поне 60 дни непрекъснато при един работодател. Неговият дял от отпуск ще се изчислява от законоустановеното право на отпуск от 4 седмици, т.е. j. 20 дни. За всеки пълен календарен месец на заетост той има право на 1/12 от целогодишния отпуск. Служителят е работил 4 месеца, така че правото му на отпуск се изчислява, както следва:

20 дни целогодишна почивка: 12 месеца х 4 месеца = 6,66 дни, след закръгляване 7 дни.

Пример №. 2:

От 1 януари 2016 г. до 15 март 2016 г. същият служител е работил 53 дни. Тъй като не е работил поне 60 дни, не е изпълнил условието за пропорционална част от отпуска.

През 2016 г. той получи право на отпуск за отработени дни. За всеки 21 отработени дни той има право на 1/12 от годишния отпуск. Служителят е работил 21 дни през януари, 21 дни през февруари и 11 дни през март, t. j. общо 53 дни.

Следователно той има право на отпуск от 2/12 законоустановен отпуск, т.е. j. 2/12 от 20 дни = 3.3333 дни, след закръгляване 3,5 дни.