Съгласно § 103 от Закон №. 311/2001 Coll. Кодексът на труда, както е изменен (по-долу Кодексът на труда), основният размер на отпуск е най-малко четири седмици. Отпускът на служител, който навърши най-малко 33 години до края на въпросната календарна година, трябва да е на възраст най-малко пет седмици.
Отпускът на директора на училището, директора на училищното учебно заведение, директора на специалното учебно заведение и техните заместници, учителя, педагогическия асистент, капитана на професионалното образование и възпитателя е най-малко осем седмици в календарна година.
По-изгодно от посочените минимални законни права, правото на отпуск може да се регулира от колективен трудов договор.
Служител, който през непрекъснат период на работа при същия работодател е изпълнявал работа за него в продължение на поне 60 дни през календарна година, има право на годишен отпуск. Ако заетостта на служителя не е продължила през цялата календарна година, служителят, който работи за работодателя най-малко 60 дни през календарната година, има право на пропорционална част от отпуска. Пропорционалната част от отпуска е една дванадесета от отпуска за календарна година за всеки пълен календарен месец на непрекъсната продължителност на едно и също трудово правоотношение.
Следователно решаващият фактор за правото на отпуск за календарна година или неговата пропорционална част е дали работникът или служителят е работил поне 60 дни през календарна година.
Съгласно член 144а от Кодекса на труда, периодът на отпуск също се оценява като изпълнение на работата, в допълнение към родителския отпуск съгласно раздел 166, ал. 2 от Кодекса на труда. Периодът на родителски отпуск съгласно § 166 ал. 1 от Кодекса се счита за извършване на работа.
По този начин, както бе споменато, Кодексът на труда прави разлика между два вида отпуск по майчинство или родителски отпуск.
Отпуск по майчинство съгласно § 166 ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с раждането и грижите за новородено дете принадлежи на жена с продължителност 34 седмици. Самотна жена има право на отпуск по майчинство от 37 седмици, а жена, която е родила две или повече деца едновременно, има право на отпуск по майчинство от 43 седмици. Във връзка с грижите за новородено дете, мъжът има и родителски отпуск от раждането на детето в същата степен, ако се грижи за новороденото дете. Продължителността на този отпуск по майчинство (родителски) се счита за работа.
Родителски отпуск за задълбочаване на грижите за дете съгласно § 166 ал. 2 от Кодекса на труда принадлежи на жена и мъж, които го изискват, до деня, когато детето навърши три години, а в случай на дългосрочно неблагоприятно здравословно състояние на детето, изискващо специални грижи, до деня, когато детето навършва шест години.
Работодателят може да намали отпуска за календарната година, на която работникът или служителят е придобил право, като изпълни условието да работи най-малко 60 дни през календарната година за първите 100 пропуснати работни дни поради изтегляне на родителски отпуск съгласно § 166, ал. 2 от Кодекса на труда с една дванадесета и за всеки допълнителен 21 пропуснати работни дни също с една дванадесета.
От горното следва, че за периода на майчинство (родителски) отпуск съгласно § 166 ал. 1 от Кодекса на труда, който се счита за извършване на работа, работникът или служителят има право на редовен отпуск за календарна година, ако съответната календарна година включва такава част от този майчински (родителски) отпуск, който съответства на периода на работа в рамките на 60 дни.
В съответствие с разпоредбите на раздел 109 от Кодекса на труда работодателят може да намали този редовен отпуск за календарна година, ако поради използването на родителски отпуск съгласно раздел 166, ал. 2 от Кодекса на труда през същата календарна година, през която е възникнало правото на редовен отпуск, служителят е пропуснал повече от 100 работни дни.
Използването на отпуск се определя от работодателя след консултация със служителя съгласно плана за почивка, определен с предварително съгласие съгласно плана за почивка, така че работникът обикновено да може да използва почивката изцяло и до края на календарната година. При определяне на отпуска е необходимо да се вземат предвид задачите на работодателя и законните интереси на работника. Работодателят е длъжен да определи ползването от служителя на най-малко четири седмици отпуск през календарна година, ако той има право на тях и ако определянето на ползването на отпуск не е възпрепятствано от пречки за работа от страна на служителя .
От гореизложеното следва, че определянето на отпуск е право и в същото време задължение на работодателя, при условие че са спазени всички законови условия.
Ако служителят не е в състояние да ползва отпуск по майчинство или родителски отпуск до края на календарната година, следваща годината, в която възниква правото на отпуск, работодателят ѝ предоставя (не) отпуск след майчинство или родителски отпуск.