агент

Продължаваме с втората част на статията за двоен руски агент, който се противопостави на Владимир Путин. Нека обаче продължим без допълнителни предговори към мястото, където спряхме в първата част.

В поредица от статии във вестници Литвиненко твърди, че ФБС е участвала и в обсадата на московския театър през 2002 г., клането в училище в Беслан и много други терористични атаки. Според Литвиненко бившият италиански президент и председател на Европейската комисия Романо Проди също е работил за КГБ. Най-силното и разрушително обвинение обаче му падна върху настоящия руски президент Путин. Той го обвини, че е разпоредил ликвидацията на журналистката и дисидентката Анна Политковская. Имаше и по-странни твърдения. Например, че Путин се е занимавал с наркотици или че е бил дори педофил.

На 1 ноември 2006 г. Литвиненко се срещна с двама бивши служители на КГБ, Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун, в бар в хотел Milennium в Мейфеър. Този ден обядва с италианския експерт по ядрени отпадъци Марио Скарамел в суши ресторанта Itu в Пикадили. После се разболя. Страдал е от диария и повръщане. Разбрал, че не може да ходи и бил откаран в болница. Вратът му беше подут и той едва можеше да преглъща, камо ли да говори. Той обаче успя да влезе под името Едуин Картър. Персоналът на болницата първо се засмя на това, което им беше казал. Впоследствие, когато той им каза кой е той, те предадоха делото му на Соктланд Ярд. Смятало се е, че е бил отровен от талий. Когато го снимаха на смъртното легло, той вече нямаше коса. Всички приличаха на него. „Искам целият свят да види какво са ми направили“, каза Литвиненко. В последното си изявление той обвини Владимир Путин за смъртта си.

Александър Литвиненко умира от сърдечна недостатъчност на 22 ноември същата година. В тялото му е установено, че концентрацията на радиоактивен полоний е 200 пъти по-висока от най-ниската летална доза. Тогава детективите от Скотланд Ярд установиха, че следи от радиоактивен полоний са оставени от трима други лица: Литвиненко, Луговой и Ковтун, и са информирани да се свържат с Министерството на здравеопазването. Междувременно Службата за ядрено оръжие проследи произхода на полония до атомна електроцентрала в Озерск, близо до Челябинск, Русия. Продължаваме с третата - последна част на статията.