tbl 10x4 mg/1,25 mg (близ. Al/Al)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
PERINDASAN 4 mg/1,25 mg таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 4,00 mg периндоприл ербумин, еквивалентно на 3,338 mg периндоприл и 1,25 mg индапамид.
Помощно вещество: лактоза монохидрат
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Бяла, продълговата, двойноизпъкнала таблетка с вдлъбнато релефно означение „PI“ от едната страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на есенциална хипертония; PERINDASAN 4 mg/1,25 mg се използва при пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно само с периндоприл.
4.2 Дозировка и начин на приложение
За перорално приложение.
Една таблетка PERINDASAN 4 mg/1,25 mg дневно като единична доза, приемана сутрин и преди хранене.
Ако е възможно, се препоръчва индивидуално титриране на дозата с лекарствени компоненти. PERINDASAN 4 mg/1,25 mg трябва да се използва, ако кръвното налягане не се контролира адекватно при PERINDASAN 2 mg/0,625 mg (когато е налично). Ако е клинично подходящо, може да се обмисли директна промяна от монотерапия към комбинация периндопрол/индапамид.
Пациенти в напреднала възраст (вж. Точка 4.4)
Лечението трябва да започне след преоценка на отговора на кръвното налягане и бъбречната функция.
Пациенти с бъбречно увреждане (вж. Точка 4.4)
При тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс под 30 ml/min) лечението е противопоказано.
При пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30-60 ml/min) се препоръчва лечението да започне с адекватна доза от свободната комбинация. Не се изисква корекция на дозата при пациенти с креатининов клирънс по-голям или равен на 60 ml/min. Рутинното наблюдение от Вашия лекар ще включва често наблюдение на нивата на креатинин и калий.
Пациенти с чернодробно увреждане (вж. Точки 4.3, 4.4 и 5.2)
Лечението е противопоказано при тежко чернодробно увреждане.
Не се налага корекция на дозата при пациенти с умерено чернодробно увреждане.
Деца и юноши
Тъй като ефикасността и поносимостта на периндоприл самостоятелно или в комбинация при деца и юноши не са установени, PERINDASAN 4 mg/1,25 mg не трябва да се използва при деца и юноши.
4.3 Противопоказания
Приложимо за периндоприл
Свръхчувствителност към периндоприл или към който и да е друг АСЕ инхибитор
Анамнеза за ангиоедем (оток на Квинке), свързан с предишна терапия с АСЕ инхибитори
Втори и трети триместър на бременността (вж. Точки 4.4 и 4.6).
Приложимо за индапамид
Свръхчувствителност към индапамид или към други сулфонамиди
Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс по-малък от 30 ml/min)
Сериозно увреждане на черния дроб
По принцип този лекарствен продукт не се препоръчва в комбинация с неантиаритмични лекарствени продукти, които причиняват torsades de pointes (вж. Точка 4.5).
Кърмене (вж. Точка 4.6).
Приложимо за PERINDASAN 4 mg/1,25 mg таблетки
Свръхчувствителност към някое от помощните вещества.
Въз основа на недостатъчен терапевтичен опит, PERINDASAN 4 mg/1,25 mg не трябва да се използва при:
пациенти с декомпенсирана сърдечна недостатъчност.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Специални предупреждения
Общи за периндоприл и индапамид:
Литий:
Комбинацията от литий с комбинацията от периндоприл и индапамид обикновено не се препоръчва (вж. Точка 4.5).
Приложимо за периндоприл:
Неутропения/агранулоцитоза:
Съобщава се за неутропения/агранулоцитоза, тромбоцитопения и анемия при пациенти, получаващи инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим. При пациенти с физиологична бъбречна функция и без други усложняващи фактори неутропенията е рядка. Периндоприл трябва да се използва изключително внимателно при пациенти с колагеново съдово заболяване, имуносупресивна терапия, лечение с алопуринол или прокаинамид или комбинация от тези усложняващи фактори, особено ако вече има предразположение към увреждане на бъбречната функция. Някои от тези пациенти са развили сериозни инфекции, които в малък брой случаи не са се повлияли от интензивно антибиотично лечение. Ако при такива пациенти се използва периндоприл, се препоръчва редовно проследяване на броя на белите кръвни клетки и пациентите трябва да бъдат инструктирани да съобщават за всякакви признаци на инфекция (напр. Възпалено гърло, треска).
Свръхчувствителност/ангиоедем:
Ангиоедем на лицето, крайниците, устните, езика, гласните струни и/или ларинкса се съобщава рядко при пациенти, лекувани с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим, включително периндоприл. Това може да се случи по всяко време на лечението. В такива случаи периндоприл трябва да се прекрати незабавно и да се извърши адекватно наблюдение, за да се осигури пълно отзвучаване на симптомите преди изписването.
В онези случаи, когато отокът засяга лицето и устните, състоянието обикновено се нормализира без лечение, въпреки че използването на антихистамини помага за облекчаване на симптомите.
Ангиоедемът, свързан с оток на ларинкса, може да бъде фатален. Ако езикът, гласните струни и ларинкса са засегнати, което може да причини запушване на дихателните пътища, трябва незабавно да се приложи подходящо лечение, което може да включва подкожно приложение на разтвор на адреналин 1: 1000 (0,3 ml до 0,5 ml) и/или да се предприемат действия. за осигуряване на проходимост на дихателните пътища при пациента.
Чернокожите пациенти, приемащи АСЕ инхибитори в сравнение с белокожите пациенти съобщават за повишена честота на ангиоедем.
Пациентите с анамнеза за ангиоедем, несвързан с терапията с АСЕ инхибитор, могат да бъдат изложени на повишен риск от развитие на ангиоедем, докато приемат АСЕ инхибитор (вж. Точка 4.3).
Рядко се съобщава за чревен ангиоедем при пациенти, лекувани с АСЕ инхибитори. Коремна болка (със или без гадене или повръщане) се е появила при тези пациенти; в някои случаи не е имало предходен ангиоедем на лицето и нивата на С-1 естераза са физиологични. Ангиоедемът е диагностициран чрез прегледи, които включват абдоминална томография или ултразвук, или по време на операция, и симптомите отзвучават при прекратяване на ACE инхибитора. Чревният ангиоедем трябва да бъде включен в диференциалната диагноза на пациенти, приемащи АСЕ инхибитори, които изпитват коремна болка.
Анафилактоидни реакции по време на десенсибилизация:
Има изолирани съобщения за пациенти с дългосрочни, животозастрашаващи анафилактоидни реакции, приемащи АСЕ инхибитори по време на десенсибилизиращо лечение с пчелна отрова (пчели и оси). АСЕ инхибиторите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с алергии, които се лекуват с десенсибилизация и трябва да се предотвратяват при пациенти, подложени на имунологична терапия с отрова. Тези реакции обаче могат да бъдат предотвратени чрез временно спиране на АСЕ инхибитора за поне 24 часа преди лечението при пациенти, които се нуждаят както от терапия с АСЕ инхибитор, така и от десенсибилизация.
Анафилактоидни реакции по време на LDL афереза:
Живозастрашаващи анафилактоидни реакции са настъпили при пациенти, приемащи АСЕ инхибитори по време на афереза на липопротеини с ниска плътност (LDL) с декстран сулфат. Тези реакции са предотвратени чрез спиране на лечението с АСЕ инхибитор преди всяка афереза.
Хемодиализа:
Съобщавани са анафилактоидни реакции при пациенти на мембранна диализа с висока пропускливост (напр. AN 69 ®) и едновременно лекувани с АСЕ инхибитор. При тези пациенти трябва да се обмисли използването на друг тип диализна мембрана или друг вид антихипертензивен лекарствен продукт.
Калий-съхраняващи диуретици, калий-съдържащи соли:
Комбинацията от периндоприл и калий-съхраняващи диуретици, калиеви соли обикновено не се препоръчва (вж. Точка 4.5).
Бременност:
Лечението с АСЕ инхибитори не трябва да започва по време на бременност. Ако продължителната терапия с ACE инхибитор се счита за необходима, пациентите, които планират да забременеят, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност за употреба при бременност. Ако бременността бъде потвърдена, лечението с АСЕ инхибитори трябва да бъде спряно незабавно и, ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия (вж. Точки 4.3 и 4.6).
Приложимо за индапамид:
В случай на чернодробно увреждане, тиазидните диуретици и свързаните с тиазиди диуретици могат да причинят чернодробна енцефалопатия. Ако това се случи, диуретикът трябва незабавно да се спре.
Фоточувствителност:
Съобщени са случаи на фоточувствителност при тиазидни диуретици и свързани с тиазиди диуретици (вж. Точка 4.8). Ако по време на лечението се появи реакция на фоточувствителност, препоръчително е лечението да бъде спряно. Ако повторното приложение на диуретик се счита за необходимо, се препоръчва да се защитят части, изложени на слънчева светлина или изкуствено UVA лъчение.
Предпазни мерки при употреба
Общи за периндоприл и индапамид:
Бъбречна недостатъчност:
В случай на тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс> 30 ml/min), лечението е противопоказано.
При някои пациенти с хипертония без предшестващо очевидно бъбречно увреждане и при които бъбречните кръвни тестове показват функционална бъбречна недостатъчност, лечението трябва да бъде спряно и, ако е необходимо, да се започне отново, или в ниски дози, или само с едно лекарство.
При тези пациенти, след две седмици лечение, медицинският преглед обикновено включва често наблюдение на нивата на калий и креатинин и на всеки два месеца след това по време на терапевтичната стабилизация. Бъбречна недостатъчност се съобщава главно при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност или подлежаща бъбречна недостатъчност, включително стеноза на бъбречната артерия.
Обикновено не се препоръчва за двустранна стеноза на бъбречна артерия или за единичен функционален бъбрек.
Хипотония и изчерпване на вода и електролити:
Съществува риск от внезапна хипотония в случай на съществуващо изчерпване на натрий (особено при лица със стеноза на бъбречната артерия). Поради това трябва да се извършват систематични тестове за клинични признаци на изчерпване на електролитите и водата, които могат да се появят при повтарящи се епизоди на диария или повръщане. При такива пациенти трябва да се извършва редовно проследяване на плазмените електролити.
При тежка хипотония може да се наложи интравенозна инфузия на изотоничен физиологичен разтвор.
Преходната хипотония не е противопоказание за продължаване на лечението. След пренастройка на задоволителен кръвен обем и кръвно налягане, лечението може да бъде подновено или с намалена доза, или само с едно от лекарствата.
Нива на калий:
Комбинацията от периндоприл и индапамид не предотвратява хипокалиемията, особено при пациенти със захарен диабет или пациенти с бъбречна недостатъчност. Както при всеки антихипертензивен лекарствен продукт, съдържащ диуретик, трябва да се извършва периодично проследяване на плазмените нива на калий.
Помощни вещества:
PERIDASAN 4 mg/1,25 mg съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
Приложимо за периндоприл
Съобщава се за суха кашлица при употребата на инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим. Характеризира се с постоянството си и изчезването след прекратяване на лечението. За този симптом трябва да се има предвид ятрогенна етиология. Ако предписването на АСЕ инхибитор въпреки това е предпочитано, трябва да се обмисли продължаване на лечението.
Деца и юноши:
Ефикасността и поносимостта на периндоприл самостоятелно или в комбинация при деца и юноши не са установени.
Риск от артериална хипотония и/или бъбречна недостатъчност (в случаи на сърдечна недостатъчност, изчерпване на вода и електролити и др.)
Наблюдавано е значително стимулиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон, особено по време на тежко изчерпване на водата и електролитите (строга безсолна диета или продължителна диуретична терапия) при пациенти с първоначално ниско кръвно налягане, стеноза на бъбречна артерия, застойна сърдечна недостатъчност или застойна сърдечна недостатъчност.цироза с оток и асцит.
Поради това блокирането на тази система от инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим може да причини, особено по време на първото приложение и през първите две седмици от лечението, внезапно понижение на кръвното налягане и/или повишаване на плазмените нива на креатинин, което показва функционална бъбречна недостатъчност. Това понякога може да има внезапно начало, макар и рядко и с различно време за настъпване.
В такива случаи лечението трябва да започне с ниски дози и постепенно да се увеличава.
Пациенти в напреднала възраст:
Бъбречната функция и нивата на калий трябва да бъдат изследвани преди започване на лечението. Началната доза трябва да се коригира въз основа на отговора на кръвното налягане, особено в случаите на изчерпване на водата и електролитите, за да се избегне внезапна хипотония (вж. Точка 4.2).
Пациенти с диагноза атеросклероза:
Съществува риск от хипотония при всички пациенти, но се изисква специално внимание в началото на лечението с ниски дози при пациенти с исхемична болест на сърцето или недостатъчно мозъчно кръвообращение.
Реноваскуларна хипертония:
Лечението на реноваскуларна хипертония е реваскуларизация. Въпреки това, при пациенти с реноваскуларна хипертония, които очакват хирургична корекция или при пациенти, при които корекцията не е възможна, използването на инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим може да бъде от полза.
При предписване на PERINDASAN 2 mg/0,625 mg на пациенти с известна или подозирана стеноза на бъбречна артерия, лечението трябва да започне с ниска доза в болнична обстановка и да се проследяват бъбречната функция и нивата на калий, тъй като някои пациенти могат да получат бъбречна недостатъчност, което е обикновено обратими след спиране на лечението.
Други рискови групи пациенти:
Лечението на пациенти с тежка сърдечна недостатъчност (степен IV) или при пациенти с инсулинозависим захарен диабет (свързано със спонтанна тенденция към повишени нива на калий) трябва да започне с ниска начална доза под строг медицински контрол. При пациенти с хипертония с коронарна недостатъчност лечението с бета-блокери не може да бъде прекъснато: към бета-блокера трябва да се добави АСЕ инхибитор.
Пациенти със захарен диабет:
При пациенти със захарен диабет, преди лечение с перорални хипогликемични средства или инсулин, особено през първия месец от терапията с АСЕ инхибитори, трябва внимателно да се следят нивата на кръвната захар.
Етнически различия:
Както при другите инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим, периндоприл очевидно е по-малко ефективен при понижаване на кръвното налягане при чернокожите, отколкото при белите хора, вероятно поради по-голямото разпространение на състояния с нисък ренин в хипертоничната чернокожа популация.
Хирургия/анестезия:
Инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим могат да причинят хипотония при анестезия, особено ако анестетикът, който се прилага, е вещество с хипотензивен потенциал. Поради това се препоръчва лечението с дългодействащи инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим, като напр. периндоприл, за предпочитане прекратен един ден преди операцията.
Стеноза на аортната или митралната клапа/хипертрофична кардиомиопатия:
АСЕ инхибиторите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с обструкция на изтичане на лявата камера.
Чернодробна недостатъчност:
АСЕ инхибиторите рядко се свързват със синдром, който започва с холестатична жълтеница и се развива в тежка чернодробна некроза и (понякога) завършва със смърт. Механизмът на този синдром е неизвестен. При пациенти, лекувани с АСЕ инхибитори, които развиват жълтеница или изразено повишаване на чернодробните ензими, терапията с АСЕ инхибитори трябва да се прекрати и да се назначи подходяща медицинска помощ (вж. Точка 4.8).
Хиперкалиемия:
Повишаване на серумния калий е наблюдавано при някои пациенти, лекувани с АСЕ инхибитори, включително периндоприл. Рисковите фактори за хиперкалиемия включват пациенти с бъбречна недостатъчност, нарушена бъбречна функция, възраст (> 70 години), захарен диабет, повтарящи се състояния, по-специално дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза и едновременна употреба на калий-съхраняващи диуретици (напр. Еплеренон, триамтерен или амилорид), калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта; или тези пациенти, които приемат други лекарства, които повишават серумния калий (напр. хепарин). Използването на калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици или калий-съдържащи заместители на солта може да доведе до значително повишаване на серумния калий, особено при пациенти с нарушена бъбречна функция. Хиперкалиемията може да причини тежки, понякога фатални аритмии. Ако едновременната употреба на горните лекарства се счита за необходима, те трябва да се използват с повишено внимание и с редовно проследяване на серумните нива на калий (вж. Точка 4.5).
Приложимо за индапамид:
Водно-електролитен баланс:
Те трябва да се определят преди започване на лечението, след което да се проверяват на редовни интервали. Всички диуретични лечения могат да причинят намаляване на нивата на натрий, което може да има сериозни последици. Намалените нива на натрий в началото могат да бъдат асимптоматични и поради това е необходимо редовно наблюдение. Тестът трябва да се извършва по-често при пациенти в напреднала възраст и при пациенти с цироза на черния дроб (вж. Точки 4.8 и 4.9).
Основният риск при тиазидните диуретици и свързаните с тиазиди диуретици е изчерпването на калий, свързано с хипокалиемия. Рискът от намалени нива на калий (120 g/m 2 при мъжете и> 100 g/m 2 при жените) трябва да се избягва чрез лечение с комбинация от периндоприл 2 mg/индапамид 0,625 mg или 10 mg еналаприл веднъж дневно в продължение на една година от лечение. Дозите се коригират въз основа на контрол на кръвното налягане до 8 mg периндоприл и 2,5 mg индапамид или 40 mg еналаприл веднъж дневно. Само 34% от пациентите са останали на 2 mg периндоприл/0,625 mg индапамид (срещу 20% от пациентите на 10 mg еналаприл).
В края на лечението LVMI е значително намален в групата на периндоприл/индапамид (-10,1 g/m 2) в сравнение с групата на еналаприл (-1,1 g/m 2) в цялата рандомизирана популация пациенти. Разликата в LVMI между групите беше -8,3 (95% Cl (-11,5, - 5,0), p