Отчаяна съм. Имам син на 2,5 години. откакто съм се родил, не съм спал от една година, той се събуждаше на всеки час, поддържаше цял ден и ревеше. изобщо го нямаше и дори не се опитва да ме погледне, това, което му показвам, изобщо не играе с мен. сега като такъв той започва да функционира социално (повтаря животинския звук или дума от време на време, но само когато пожелае). той разбира речта, но предпочита да умре, вместо да бъде подчинен. в едно парче, но в едно парче прави грешки. нищо не започва нормално. не можеш да играеш с мен, нито пък можеш, просто винаги започва да разваля всичко. обяснения, викове, забрани и дори след задник не работи. навън, когато не е след ножницата му и змията пада на земята. вкус, когато не след неговия. това означава, че за разходка около 15 пъти и вече не съм в състояние да я разгранича правилно или физически. Имам много сила. той е много в движение от раждането си. той започна да прави всичко много скоро.

дете увреждане казва

миналия месец бяхме на fiha tralala. деца танцуваха под сцената. той също. и той не правеше нищо друго в продължение на един час, просто се опитваше да стигне до подиума по странични стълби. никоя друга диета не го направи наоколо. стълбите са от двете страни, така че той го опита и от двете страни. по пътя намигна на представлението, той танцува, искаше и ръцете на децата, но те не искаха и искаха да се изкачат отново. Тогава бях на една страна и охраняван, а оттогава той не се приближи. и това е. децата се страхуваха там от майка ми и той беше прецакан, особено че ще го огранича. и ето как е залог.

той почти никога не се страхува. той обича поне децата, а също и 5-месечната си сестра. тя внимава да не й направи нищо.

Не знам какво да правя по-нататък, не говорете (отиваме към логото), не се подчинявайте, вкусвайте рев и налагайте волята си, всичко у дома (в противен случай не се играе), не се изисква никаква образователна процедура. той все още агресивно следва своето. не ме целувай, те се сгушиха изключително (само след като той наистина ме побърка).

той пуши моята малка боя, скрита навсякъде и вече е нарисувал себе си, стената, мебелите ... каквото попадне в ръцете му. тази сутрин стигна до черен центрофикс . ако го направи 3 пъти, добре. но го прави 5 пъти на ден. боядисва апартамента с храна, шампоан, паста.

Вече не управлявам, просто чистя след него и дори няма да му кажа нищо хубаво, защото все пак трябва да му забраня, защото той все още прави това, което няма.

през лятото той беше две седмици при баба ми и аз бях толкова добре. разбира се, ако ми липсваше, но надделя, че се чувствах по-добре без него.