Никога не съм готвил нищо допълнително. Все още имаше някой, който го направи за мен. И ето резултата сега! Излетях от гнездото на родителя си и трябва да се грижа за себе си, в моя случай дори за пича си.

кулинарно

Тези дни не съм склонен да готвя, защото решетката, където отидох да обядвам, работи, но цените са високи. Така че като част от спестяването и за да не умрем от глад, трябва да готвя. Не казвам, че изобщо не мога да готвя. Имам някои основи. По време на гимназията имах задължителен стаж, където готвехме. Там ми остана.

На практика се работеше по такъв начин, че всеки от групата приготвяше по едно ястие. След това, разбира се, го изядохме, така че не трябваше да се притесняваме за десет. О, къде са тези гимназиални времена.

Начинанията ми бяха трудни. Например, веднъж трябваше да готвя кифлички на пара. Следвах рецептата, следвайки точно стъпка по стъпка. Всичко вървеше гладко, докато моят параход, на който имах съхранени кифлички, започна да гори. Имах малка тенджера и цялата вода се изпари. Като добра блондинка не я пълних и тя продължаваше да готви щастливо. Когато изведнъж имаше пожар, изпаднах в паника. Налях вода в чаша и избрах да гася огън. Който очакваше това, избухна огромен пламък. Останах попарен, какво сега? Отворете бързо прозореца, за да не усетите вонята. Съученици, истински партньори, помагаха с каквото можеха. Късен. От другата страна на стаята чувам пронизващия глас на учителя да казва: "Какво е това смрад?" Вече не мога да го запазя. Тя тичаше ядосана като лъв, разбира се, че ме смъмриха и също пет. Но се казва, че първите кифлички, които съучениците успяха да изядат, бяха много добри. Така че не го приех толкова трагично.

Имаше и светли моменти. Например в друг клас ми дадоха задачата да приготвя сегедски гулаш и домашни кнедли за това. Направих го блестящо. Добре, добре, съученикът ми ми помогна, но само на вкус. Щях да го ям безсолно, без подправки. Учителят ме похвали и предполагам, че падна изречението: „дори можеш да се ожениш“ и единицата. И така опитът с пищни торти изпадна в забрава.

И как е сега? Засега и двамата живеем, индексът на ИТМ не е променен, недохранването не е застрашено. А кухнята все още е цяла, кухненските прибори непокътнати, нямаше пожари. Ако е необходимо, пичът като доброволен пожарникар ще се погрижи за това. Няма проблем. Така че може би депозитът за апартамента ще ни се върне.