мигрена

Това е третото най-често срещано заболяване, което засяга жените три пъти по-често от мъжете. Мигрената не може да се счита за класическо главоболие. Неговите прояви са много по-интензивни и ходът му е по-дълъг. В допълнение, проучванията показват, че това може да увеличи риска от увреждане на някои части на мозъка с до 68%.

В световен мащаб 18% от жените страдат от мигрена, но само 6% от мъжете. Силната болка, която я придружава обаче, не се избягва дори от деца. Това може да отнеме няколко часа, но и три дни. Рискът от появата му се увеличава, ако някой от семейството страда от мигрена. Ако и двамата родители страдат от болестта, съществува до 75% риск болестта да избухне и при децата им.

Обикновено заболяването се диагностицира според типичните му прояви, но лекарят трябва да изключи и други възможни заболявания, които също биха могли да причинят тези прояви. Ядрено-магнитен резонанс, ЕЕГ или КТ могат да разкрият други възможни причини за главоболие. Те обаче не показват мигрена. По този начин често се подозира само когато всички други заболявания са изключени и се появят признаци на мигрена. Най-често това е силно едностранно, пулсиращо главоболие, което може да бъде придружено от гадене, повръщане или свръхчувствителност към светлина и звуци. Болката обикновено се влошава по време на физическа активност.

„Мигрената е много сериозно заболяване, което се отразява неблагоприятно на качеството на живот, а също така засяга кариерата и семейните отношения, но също така представлява значителен риск за други свързани здравни усложнения на страдащия от нея човек. Човек, който забелязва симптоми на мигрена, трябва да види своя лекар, който или ще опровергае или потвърди диагнозата. Ако се появи по-тежък случай на мигрена, той ще предложи процедура за лечение. Ако обаче някой страда от леки случайни форми на главоболие, той може да се задоволи и с лекарства без рецепта за мигрена “, казва фармакологът Андреа Гажова от Медицинския факултет на Карловия университет в Братислава.

Като сериозно заболяване може да причини редица вторични здравословни проблеми в организма, включително най-сериозните, като исхемичен инсулт. Това се дължи на съдови спазми при мигрена, т.е. спазматични контракции. Изследователи от университета в Копенхаген също са изследвали ефектите на мигрената върху човешкия мозък и са стигнали до изненадващото заключение, че мигрената може да увеличи риска от мозъчно увреждане с до 68%. Промените са видими при ядрено-магнитен резонанс. Учените са успели да забележат, че промените са по-чести при хора, при които мигрената е придружена от т.нар aurou. Пациентите с мигрена без аура имат малко по-малък риск от мозъчно увреждане, но все пак са 34% по-склонни от здрави индивиди.

Понастоящем учените не знаят гарантираните причини за мигрена. Лекарите най-често говорят за хормонални промени, което би обяснило защо жените получават мигрена три пъти по-често от мъжете. Може да се влоши от солени храни, някои сирена, алкохол и кофеинови напитки. Промените в налягането на въздуха, твърде ярката светлина или интензивната миризма или миризма също имат отрицателен ефект върху болестта.

На пазара има редица продукти, които могат да облекчат симптомите на мигрена. Пациентът обаче може да се отпусне и с режим на почивка. Допълнителното лечение може да включва студени компреси, престой в тъмно, добре проветриво помещение без прекомерен шум, акупресура или акупунктура. Естествено е да се ограничи влиянието на провокативни фактори, които могат да влошат заболяването. Пациентът също трябва да се грижи за достатъчно сън.

История - пробиване на череп вместо хапчета

Археологическите открития доказват лечението на главоболие с помощта на т.нар разклащане. Това беше примитивна операция, по време на която беше пробита малка дупка в черепа на пациента. Трепанацията се използва не само при главоболие, но и при епилепсия или психични разстройства. Първите сведения за тази намеса датират от 4000 години преди Христа. Освен това скелетните находки показват, че някои хора са оцелели от операцията.

Той е бил известен и на древните египтяни, още през 2 век пр.н.е. Първото описание на мигрена идва от самия основател на медицината, ученият Хипократ, който е наблюдавал главоболие, свързано със светкавични проблясъци, наподобяващи аура.

В миналото мъдреците са използвали някои билки за лечение на мигрена, особено валериана или лавандула. Те бяха особено популярни през 17-19 век. Първата публикация за мигрената е публикувана през 1873 г. и е написана от Едуард Ливинг. Като един от първите автори той се фокусира не само върху физическите аспекти на мигренозните атаки, но и върху психическите.

Терминът мигрена може да се тълкува по два начина. Първият от тях се отнася до гръцкия термин хемикрания, за който се твърди, че е използван от Гален през 2 век пр.н.е. Думата hemi означава половинка и череп на черепа, така че можем буквално да преведем този термин като половината от главата. Това е така, защото болката в повечето случаи засяга само половината от главата. Второто тълкуване се отнася до думата migrare, която идва от латински и означава да пътувам. Характерно за мигренозната болка е, че тя постепенно се разпространява в цялата област на главата и шията.