Ефектът на тежките метали върху тялото може да се прояви след еднократно приемане на прекомерно количество водоразтворими метални съединения. Съществува и риск от остро отравяне, ако се приемат съединения, които се разтварят под действието на разредена солна киселина и обикновени органични хранителни киселини (оцетна, лимонена, млечна).

върху

Острото отравяне със соли на тежки метали, поради спазване на правилата за безопасност и хигиена на храните, е рядкост. Вторият начин на излагане на човека - професионално хронично отравяне - също става все по-рядко срещан поради напредъка в технологиите и подобрената работна среда.

Третият път на излагане - постоянното излагане на тялото на леко повишени концентрации на тежки метали във всички компоненти на околната среда - става актуален за голяма част от населението. Това са предимно хора, живеещи в индустриални агломерации. Рискът от ефекта на тежките метали в този случай е още по-голям, защото хроничната непрофесионална експозиция е трудна за определяне, диагностициране.

Симптомите му са двусмислени, често са нарушения на баланса на организма, хронични състояния с няколко симптома или т.нар болести на цивилизацията. При някои пациенти повишеното съдържание на тежки метали в организма влошава протичането на първичните заболявания и причинява отслабване на организма.

Знаем, че проникването на тежки метали в човешкото тяло става главно чрез вдишване, консумация на вода и храна.

Най-важният начин за проникване на тежки метали в тялото е храносмилателната система. Вдишването на тежки метални съединения по време на дишането е количествено по-малко значимо, но делът, който се "използва" в тялото от вдишаното количество, е по-висок.

Острото отравяне с олово е относително рядко и неговите симптоми са подобни на хроничното отравяне: слюноотделяне - прекомерно слюноотделяне на метален вкус в устата гадене и повръщане коремна болка повишаване на кръвното налягане

В някои случаи могат да се появят и диария, понижаване на телесната температура и студена пот, състояния на тревожност, главоболие, делириум, конвулсии и безсъзнание. Острото отравяне с олово има траен ефект върху жертвата. Най-често се описват нервни и стомашно-чревни разстройства, жълтеница и бъбречни заболявания.

В първите етапи на хронично отравяне оловото се натрупва в тялото и засегнатото лице не изпитва големи затруднения. Оловото се натрупва в меките тъкани (черен дроб, бъбреци), като по-късно преминава към костите, косата и зъбите. Друго място, където се натрупва олово, е мозъкът, по-специално сивото вещество и ганглиите.

Оловото съкращава живота на червените кръвни клетки, което постепенно се проявява в промяна в кръвната картина. През този период хората с увреждания най-често се оплакват от: влошаване на физическото състояние и обща умора нарушения на съня болки в ставите и мускулите болки в стомаха и загуба на апетит запек

Обективно при пациентите може да се наблюдава бледо оцветяване на кожата и наличие на тъмна граница на венците. Дори относително по-ниската концентрация на олово в кръвта (под 40 g.dm-3) влошава вниманието, краткосрочната памет, децата показват неконцентрираност, безпокойство, раздразнителност, агресивност и забавено умствено развитие. В следващия етап се характеризират с: колики диария неспособност за пълно изправяне на пръстите (безименния пръст, средния пръст, парализата може да се предаде и на други пръсти) хипертония бъбречно заболяване

Вторият етап се характеризира с прояви на нервната система на пациента, което се проявява с мъчителни главоболия, нарушения на съзнанието и безсъзнание.

В допълнение към директните токсични ефекти, няколко водоразтворими оловни съединения имат канцерогенен ефект

Мутагенен ефект е демонстриран за оловен хлорид, за няколко оловни съединения се подозира тератогенни и ембриотоксични ефекти.

При дневна доза от 2 mg олово, хронично отравяне настъпва само след няколко месеца. Световната здравна организация обаче заявява, че временно приемливата дневна доза е 0,43 mg олово.

9.2. ЕФЕКТИ НА ПОВИШЕНА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА КАДМИЙ

Причината за остро отравяне с кадмий е най-често контактът на храната с кадмиевата плоча. Човекът усеща парене и спазми възпалено гърло, гадене и повръщане, прекомерно слюноотделяне, диария и безсъзнание. Острото отравяне може да се случи по-дълго след излагане и може да има доста добра прогноза, ако общата доза кадмий не е твърде висока. Отравянето може да има трайни последици, особено върху храносмилателния тракт (възпаление на язва). Дозата от 30-40 mg е летална.

Хроничното отравяне с кадмий се проявява при засегнатите от следните симптоми: проблеми с храносмилането и загуба на тегло, анемия и пожълтяване на кожата от ринит и кашлица

Кадмият се натрупва бавно в тялото, особено в бъбреците, черния дроб, белите дробове и косата. Концентрацията му нараства прогресивно. Дори малко количество кадмий действа като тъканна отрова. Той се свързва с -SH групите на цистеинови остатъци в протеините, като по този начин инхибира по-специално активността на ензимите, съдържащи тази група. Той също така инхибира активността на ензимите, които лесно свързват цинка. Кадмият е в състояние да замени това. Инсулинът също е такъв ензим, така че кадмият пречи на метаболизма на захарите в тялото.

При продължително излагане на кадмий страдащите от сухота в устата и носните кухини се увеличават, появяват се камъни в бъбреците и често се наблюдават повишени нива на протеин в урината. Видимият знак е цветът на зъбния емайл в злато. В по-късните етапи на отравяне се появява болка в долната част на гърба и долните крайници, може да настъпи подуване на белите дробове, спиране на растежа, дегенерация на черния дроб и увреждане на кръвообразуването. Разрешената концентрация на кадмий в твърди храни е 0,02 mg.kg -1

9.3. ЕФЕКТИ НА УВЕЛИЧЕНАТА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА МЕРКУРИЯ

Острото отравяне с живак се проявява много бързо след поглъщане чрез изгаряне в устата, проблеми с преглъщането и слюноотделянето. След приемане на големи дози се появяват тежки гърчове, коремна болка и понякога кървава диария. По-късно слюнчените жлези се подуват, появяват се проблеми с бъбреците и отделянето на урина намалява.

Важно е за прогнозата на по-нататъшния ход на отравянето на болестта, тъй като бъбреците и черният дроб са били увредени от отравянето.

Дългосрочното излагане на живак уврежда различни ензимни системи и тъкани.

Хроничното отравяне се проявява с главоболие, световъртеж, гингивит, косопад, психически и емоционални разстройства като загуба на самочувствие, плахост, раздразнителност, загуба на концентрация.

Продължителната експозиция причинява проблеми с говора и зрението и дори парализа на тялото. Действието на живака може също да причини разграждането на белите кръвни клетки и да отслаби имунната система.

Хроничното отравяне се причинява от дневна доза от 0,5 до 1,0 mg живак.

Класическата живачна отрова е живачен хлорид, но алкилживачните съединения са много по-ефективни.

В допълнение към токсичните съединения, живакът и живачните съединения също показват генотоксични ефекти.

За анализ на съдържанието на тежки метали в човешкото тяло се използват по-специално проби от тъкани, които могат да бъдат получени чрез прости и неинвазивни методи.Възможно е също така да се използват напр. млечни зъби. По-цялостно изследване, проведено от здравни организации, се основава на определяне на съдържанието на тежки метали в кръвта на пациентите.

Японски екип, ръководен от М. Каджи, наблюдава нивото на олово в кръвта на деца, чиито родители са пушачи.

Juberg също публикува цялостно проучване за появата на олово в околната среда, излагането на човека на олово и ефектите на оловото върху човешкото здраве. Изследването се фокусира основно върху токсичните ефекти на оловото върху кръвта, върху развитието на детския организъм и появата на оловни съединения в потребителските стоки, напр. в боите за коса.