Авторът на книгите „Моята храна и моята храна 2“, Мартин „Pyco“ Рауш, е човек с много лица. Талантливият модератор работи естествено във всички телевизионни проекти, в които се появява. Също така върви естествено зад печката. Здравословното хранене, вегетарианската храна и новите рецепти го правят гурме с голям G.

мартин

Всеизвестен факт е, че сте вегетарианец и предпочитате здравословна и балансирана диета. Какво ви доведе до този начин на живот?

Хубаво е, ако ме възприемате така, никога не казвам за себе си, че се храня здравословно и балансирано, просто се опитвам. И под формата на моите книги или ястия, които разпространявам по света, например чрез акаунти в социалните мрежи, се опитвам да вдъхновявам, да не преподавам и изобщо да не преподавам. Винаги съм се интересувал от храна и гастрономия, така че това беше естествен феномен.

Вие не чувствате липсата на месо сред другите хранителни вещества?

Не знам дали усещате липсата на месо. Фактът, че някой има вкус на пържола, не е липсата на месо. И ако се обадите на нещо отсъстващо, предполагате, че това противоречи на здравословните навици. Сякаш някой ви е попитал как възприемате отсъствието на инфаркт в живота си в пълно здраве. Ако трябва да се храня извън къщата няколко дни подред, по-скоро усещам липсата на качествена храна. По-голямата част от хората, които изобщо не готвят, дори нямат представа какви хранителни вещества или баланс в рамките на отделните компоненти на храната получават.

С две години разлика сте издали две готварски книги „Моята храна“ и „Моята храна“ 2. Какво отличава вашата книга от другите готварски книги на нашия пазар?

Защото е спонтанен, авторски и вероятно също така защото е без месо, въпреки че книгите ми не са предназначени директно за вегетарианци или ово-лакто-вегетарианци. Те не са създадени като страничен продукт на което и да е списание, хирургия, телевизионна програма, нито е измислено от някое голямо издателство, което иска да разнообрази портфолиото си. И другото нещо е може би, че сам измислих рецептите, сготвих ги, снимах ги и ги публикувах. Досега не съм срещал подобен случай на моноспектакъл при нас.

Словашкият пазар напоследък пренаситен ли е с готварски книги? Защо мислите, че са толкова успешни?

Не знам дали всички са успешни. Когато погледнах класацията, почти всички книги, които продадох, се занимаваха със здравословни проблеми, алергии, наднормено тегло и всъщност последиците от цивилизационните болести. Правя само това, което ми харесва, и готвя от това, което ми харесва, не съм диетолог или лекар. Няма да си позволя да преподавам, да проповядвам и изобщо да не забранявам. Но моят „хартиен блогър“ не е останал незабелязан и аз го оценявам изключително много. Винаги вярвам, че ако правиш нещо честно и правилно, някой ще те забележи само защото не го правиш само за да те забележат.

Вие сами ли четете и следвате ръководство за готвене? Ако е така, кое бихте препоръчали на нашите читатели?

Нямам много ръководства, които да използвам. Ако искам да приготвя собствена по-стара рецепта с течение на времето, трябва да отворя книгата, защото обикновено импровизирам и не помня точните грамажи или съотношения дори седмица след като сготвя нещо. Страхотно е да съхранявате идеи в книги! Но и до днес съм много щастлив да се върна към книгата VEFA’S KITCHEN. Ако харесвате средиземноморската, особено гръцката кухня, горещо ви препоръчвам. Виждал съм го и в английската версия в повечето книжарници тук. Разполага с почти 700 страници.

Откъде черпите идеи за вашите рецепти? Всички ги приготвяте сами?

В първата книга просто се опитвах да видя дали изобщо мога да направя нещо подобно и затова комбинирах собствените си идеи с колекция от това, което ми харесва в света, само че у нас по някакъв начин хората не могат да се подготвят то. Затова включих и собствените си рецепти за дзадзики или панакота. Втората книга беше моят собствен експеримент и смесих вкусовете и вдъхновенията си от пътуванията. В крайна сметка можете да прочетете всичко директно в рецептата, аз написах увод, история или наблюдение защо и как е създаден за всеки един. Третата книга обаче ще бъде съвсем различна, но останалото засега ще запазя за себе си.

Имате ли някакъв модел за подражание или вдъхновение в света на големите световни готвачи?

За мен всеки човек, който готви за удоволствие, е вдъхновяващ. Тогава готвенето никога не е крайното състояние, а трайно приключение, което можете да продължите през целия си живот. И само хората, които срещате навсякъде по света, ако вкусите храната им, са същият стимул за по-нататъшното ви въображение като телевизионния готвач. Но от известните имена харесвам Рамзи, Оливър и харесвам италианската лекота на Дейвид Роко.

Завършили сте хотелската академия. Не сте били привлечени от света на белите готварски шапки, дори професионално?

Бях привлечен от хотелиерството и след това от устен превод. Винаги съм виждал гастрономията като хоби, което задоволява и удължава живота. Така е и днес.

Не сте изневерили обаче на гастрономията пред телевизионните екрани. Тук започнахте в сесията MENU на RTVS заедно със Зденка Студенкова. Както си спомняте тази програма?

Споменавам само най-доброто. Там научих много за три години и като модератор, и като готвач. Любимо ми беше изданията, в които гости от други страни идваха да готвят.

В момента се появявате в телевизионния проект Markíza Television Вашето лице ви звучи познато. В допълнение към тази и други възможности за работа, имате ли време да отделите на вашата кухня? Колко често готвите?

Готвя ежедневно, защото само закуската означава време за мен до печката. И няма да изляза от къщата без закуска. Отнема ми два дни в седмицата да снимам. Следващите четири-пет посвещавам само на готвене от сутрин до ранна вечер, докато все още е възможно да се правят снимки с дневна светлина, защото тази година посвещавам цялото нещо на книгата „Моята храна 3“. Когато слънцето залезе, настройвам компютър, сортирам снимки, пренаписвам бележки, редактирам и подготвям нещата за следващия ден.

В допълнение към вегетарианската, вие сте склонни към някои специфични световна кухня?

Аз съм мъж от Средиземноморието, понякога ми се налагаше да живея край морето, защото съм там вкъщи.

Коя е най-екзотичната храна, която някога сте опитвали?

Не търся причудлива храна. Ядях жабешки бутчета като малко момче, когато приятели в селото ме научиха да ловя раци и жаби в поток. Но насекомите и влечугите не са това, което искам да опитам. Нищо не ме вълнува. И наистина не можех да убия нито едно животно за храна, дори да се наложи да гладувам.

Освен няколко качества и любови, любовта ви към музиката не ви е напуснала. Работите в музикалната индустрия като музикален драматург. Срещали ли сте някакво гастрономично любопитство с известни музиканти? Знаете какви храни предпочитат?

Първоначалната ми мечта беше да стана музикален редактор. И успях да го изпълня относително скоро и успешно. Мечтаех за това по времето, когато Интернет беше в зародиш и израснах в английски и американски музикални списания. От години не съм правил нищо като музикален драматург или редактор, така че ако все още заслужавам етикета днес, може би само с прилагателното „бивш“. Единственият известен човек, за когото някога съм се интересувал, беше и все още е музикантът Моби. Това е веган, който обича животните, освен това е много ангажиран в екологично отношение и в борбата срещу глобалното затопляне.

Независимо дали за бизнес или за удоволствие, всеки обича да посещава добри ресторанти. Които принадлежат на вашите сърца?

И знаете ли, че нямам любими ресторанти? Имам няколко, на които обичам да ходя епизодично, но тъй като редовно готвя вкъщи, когато излизам, предпочитам да седя с вино или наливна бира, отколкото да ходя на вечеря. Радвам се обаче, че поне в Братислава най-накрая усещам промяната, избора и понякога факта, че персоналът започва да е половината от успеха на всяка операция за собствениците. Това е вярно, разбира се, и обратно.

Снимка източник: снимка на корицата: Peter Žákovič
Корица Moje jedlo: Branislav Šimončík
Корица Moje jedlo 2: Branislav Šimončík/Klaus Enrique
Снимка със сорбет: Едуард Даниш

споделете тази статия с:

Любовта ми към писането и гастрономията са преплетени с мен, така че писането за храна е моята радост. Целта ми е да предам опита на миризмите и вкусовете с написана дума във вашия дом. Гответе, яжте, наслаждавайте се на храната - това е едно от най-големите удоволствия в живота. Сима:-)