животът

В отпуск по майчинство съм с две малки деца (3-годишната Ярка и 2-годишната Ондрей). Играем много, спортувам почти ежедневно, чета много, медитирам. През лятото отглеждаме зеленчукови зеленчуци навън, през зимата вътре. Почитател съм на здравословния начин на живот, така че живата храна е много близо до нас. Имам две работи, които върша от вкъщи до деца. И през по-голямата част от деня съм в отлично настроение, много се смеем с децата, дори и да не можем да направим нещо, няма да кажем нищо. Търсим начини да направим нещо сега. Ставам отпочинал, изпълнявам ежедневния си план, който винаги подготвям.

Само за пояснение, Не винаги съм бил такъв. Доста бърках, опитвах се навсякъде да видя и открия как нещата не могат да се направят, защо е лошо, а не обратното. Бях нервна, бях с наднормено тегло, не много, но имам и 4 излишни килограма. Често бях настинка, не се харесвах. Това беше може би най-лошото, опитах се да отслабна, но го направих от омраза към себе си, а не от любов към себе си. Така че, разбира се, не успях. Просто погледнах симптомите, не потърсих причината. Не бях в хармония със себе си и обкръжението си.

Бях убеден, че другите трябва да се променят, за да се чувствам по-добре. На сън не ми е хрумнало, че трябва да започна от себе си и ако искам, мога да вдъхновя някого колкото е възможно повече и той сам ще реши дали да го направи или не.

Исках да изляза от това мислене, исках да променя толкова много неща. Е, не знаех откъде да започна и как да го направя. Беше ужасно. Защо? Защото в общи линии имам щастлив живот.

Имам любящ съпруг, красива дъщеря и второ бебе по пътя. Имаме красиво място за живеене и голямо семейство около нас. Имам работа, която не ме изпълваше, но понякога ми беше приятно. Къде беше заровено кучето? Защо усетих напрежението вътре, защо съм нервен, защо понякога експлодирам? Искам да бъда спокоен, да имам работа, която ще ми бъде хоби. И че ще се събудя, усещайки какъв прекрасен ден имаме тук и ще скоча от леглото. Но това не се случи!

В един момент осъзнах, че вече не искам да живея така Трябва да сменя нещо!

Спусъкът беше второто ми раждане. Успях да променя толкова много неща за себе си, за да се подготвя добре за раждането, докато разбрах, че мога да продължа и да променя начина си на живот по този начин.

Затова започнах да правя малки промени. Прицелих се винаги една промяна и след няколко седмици видях, че работи. Успях да сменя навиците си, да заменя старите с нови. Промених обаче само по едно нещо, за да се съсредоточа върху него. Вече пробвах новогодишни решения като спиране на яденето на сладкиши, упражнения всеки ден и много четене. След няколко дни кашлях всички, винаги.

В един момент осъзнах, че вече не искам да живея така, че трябва да променя нещо!

Първото нещо, което реших да включа в ежедневието си, беше упражненията 3-5 пъти седмично. Разбира се, тъй като качих няколко килограма по време на втората си бременност, също исках да се отърва от тях. И аз също исках да имам свободно време за себе си. Затова реших да бягам. За мен беше голямо предизвикателство. Четох много за това колко невероятно е бягането, но това не беше любимият ми спорт. Реших да опитам.

Тичах, когато духаше вятър, когато беше топло и студено. Имах нужда да изградя този навик за 3-4 седмици. В началото беше доста трудно. Планирах кои дни от седмицата да бягам, 1-2 пъти и след това в събота и неделя.

Понякога се обличах и докато стоях на входната врата, осъзнавах, че изобщо не искам да ходя никъде. Първият месец страдаше. Наистина не ми хареса. Тичах бавно, всъщност не знам дали изобщо може да се нарече бягане. Но след всяко бягане бях горд от себе си, че го направих. Никога не съм го пропускал, без оправдания. Облечете се и излезте навън. Когато бях навън, нямах много избор, а просто бягах.

Също така търсех подходящо време, когато е подходящо особено за децата и за мен също. Опитах сутрин, следобед, когато те станаха, но не се получи, защото или искаше едно мляко, или го носеше, или нещо за ядене. Открих, че най-доброто нещо, когато се събудих сутринта. Трябва само да приготвя чай и половин часът се поема. И аз също тренирам най-добре сутрин.

След месец бягане установих, че бягам по-бързо. Забавно е, не дишам. Бягам 8 км, вместо 3,5 км. Не съм уморен след бягане. Започнах да бягам по-често, до 5 пъти седмично. Тогава открих минитрамполин и HIIT (интервални тренировки с висока интензивност). Започнах да го сменям, защото обичах да спортувам почти всеки ден и времето не винаги беше подходящо за бягане. Мина повече от година и запазих този перфектен навик да се преместя и до днес.

След тази промяна нямах търпение да направя нещо друго. Започнах да вярвам, че мога да променя всичко! И така постепенно изградих навик след навик - имаме хубав план как изглежда нашият ден с деца през седмицата, където успявам да тренирам сутрин, преследваме всички домашни заедно под формата на игра. На обяд, когато децата спят, работят или четат. Една от дейностите, които трябва да правя ежедневно, е да набера диви зеленчуци за закуска. Обикновено взимам три сашета, защото децата много се радват на това занимание, обичат да опознават всяка годна за консумация трева и двамата с удоволствие събират в сашето си какво знаят, че правят. По този начин правим много през деня, добре и без стрес. И вечер, тъй като имаме домакинство, мога да се съсредоточа върху нещата си. Чувствам, че животът ми има смисъл, по-щастлив съм. Имам още много работа. Е, очаквам с нетърпение всяка сутрин, когато децата ни събуждат. И си мисля: "Какъв прекрасен ден имаме тук заедно!"