АВТОР: Дениса Марцишова

имунната

Концепцията имунитет изразява способността на организма да реагира на антиген имунен отговор, в резултат на ликвидацията му. Антигени по този начин чуждите вещества са в състояние да предизвикат имунен отговор в организма. Имунната система се състои от органи, тъкани, клетки и молекули, които осигуряват защита на тялото.

Тъкани и органи, принадлежащи към имунната система

Кожа осигурява първа отбранителна линия, защото образува естествена анатомична бариера. Има лимфоцити и Клетки на Лангерханс (дендритни клетки, които поемат антиген и го транспортират до най-близките лимфни възли. Лигавица отделете външната среда от вътрешната. Те имат огромна площ и следователно са основният вход за навлизане на чужди частици. Имунната система на лигавиците е относително независима от системната, поради което имунната система на лигавицата се нарича MALT (лигавична тъкан, свързана с лигавицата), съкратено лигавица.

От морфологична гледна точка имунната система е дифузен орган с тегло около 1 кг. Клетките на имунната система циркулират в кръвта и лимфата (miazge) или се намират в организирани тъкани и органи. Ние ги разделяме на първични лимфни органи, където се образуват и узряват лимфоцити (костен мозък и детска жлеза, Fabricius bursa при птици) и вторични лимфни органи, където клетките влизат в контакт с антигена (далак, лимфни възли, петна на Пайер в тънките черва, апендикс).

Клетките на имунната система се свързват

Гранулоцити развиват се в костния мозък. Те имат много гранули в цитоплазмата и тяхното ядро ​​е счупено, така че те също се наричат ​​полиморфно-ядрени левкоцити.

    Неутрофили те абсорбират (фагоцитозират) бактериите и образуват химикали, които ги унищожават. Те съставляват повече от половината от всички бели кръвни клетки в кръвта.

Еозинофили, освен всичко друго, те потискат ефекта хистамин, вещество, което се освобождава от реакциите на антитела с антигени и което може да предизвика алергична реакция в големи количества. Основната им роля обаче е да се борят с паразитите и мястото на действие в околните тъкани, а не директно в кръвта.

  • Базофили съставляват само около 1% от всички бели кръвни клетки. Те произвеждат хепарин, което предотвратява съсирването на кръвта в кръвоносните съдове.

    • Мастоцити (мастоцити) не се намират в кръвта и не са идентични с базофилите въпреки подобни свойства. Те се намират в съединителната тъкан.

    Мононуклеофагоцитната система се състои от клетки, обикновено наричани макрофаги. Те имат един и същ произход и функция. Незрелите макрофаги в кръвта се наричат моноцити. Макрофагите могат да разделят и изпълняват функции на специфичен и неспецифичен имунитет (фагоцитозират и синтезират активни вещества).

    Дендритни клетки те имат дълги издатини, подобни на дендритите на невроните. Те действат като антиген-представящи клетки.

    Лимфоцити осигуряват специфичен имунитет. Те включват:

      В-лимфоцити осигуряват отговор на антитела. В електронния микроскоп се виждат множество изпъкналости, така че те се наричат ​​космени клетки.

  • Т-лимфоцити осигуряват клетъчен имунитет (цитотоксични Т-лимфоцити) и регулират и медиират имунния отговор (помощни Т-лимфоцити).

    • Те представляват отделна популация от клетки NK клетки (Английски естествени убийци). Те убиват заразени с вируси клетки и туморни клетки.

    Неспецифична връзка за имунитет

    Неспецифичният имунитет е естествената устойчивост на организма към инфекциозни агенти и други чужди клетки. Онтогенетично и филогенетично е по-стар от специфичния имунитет. Неговото предимство е бързото настъпване на ефекторни функции, недостатъкът е стереотипният отговор (той няма памет и реагира по същия начин като първия път по време на втората среща с антигена).

    Неспецифичният имунитет е представен от 2 компонента:

    1. хуморален компонент - допълнение
    2. клетъчен компонент - клетки, способни на фагоцитоза

    Връзка за допълване

    Това е колекция от повече от 30 гликопротеини, открити в кръвната плазма, телесните течности и на повърхността на някои клетки. Повечето компоненти на комплемента се синтезират в черния дроб, някои също се произвеждат от макрофаги, моноцити, неутрофили, фибробласти.

    Компонентите на тази система се синтезират като неактивни предшественици, за да се избегне нахлуването в собствената им тъкан, тъй като комплементът не различава своя от своята.

    Ние знаем 3 начина за активиране на комплемента:

    1. класически начин - той се активира от имунокомплекси (антиген + свързано антитяло) на IgG и IgM
    2. лектинов път - той се активира от повърхностите на бактериите и дрождите
    3. алтернативен маршрут - активира се от бактериални полизахариди, специфични молекули на различни бактерии, туморни клетки, хетерогенни еритроцити

    Всички пътища за активиране създават биологичен "водопад" (каскадни реакции на контролирана протеолиза), което води до образуването на канали в целевите клетки, като по този начин нарушава осмотичния им баланс и причинява тяхното изчезване. В допълнение, фрагментите на комплемента действат като опсонини и хемотаксини и насърчават фагоцитозата.

    Фагоцитозата като инструмент на имунната система

    По принцип фагоцитозата е метод за приемане на твърди вещества в клетка. Той има незаменима роля в имунната система. Клетките, способни на фагоцитоза, са основен ефектор срещу извънклетъчните паразитни бактерии. Те имат способността да проникват от капилярите в околните тъкани - диапедеза.

    Процесът на фагоцитоза включва 4 стъпки:

      Хемотаксис е насоченото движение на фагоцитни клетки по посока на градиента на концентрация на вещества с хемотаксична активност (хемотаксини), напр. компоненти на комплемента, интерлевкини 1 и 8, левкотриени.

    Опсонизация е процес, при който вещества с високо молекулно тегло се нарича опсонини (антитела, компоненти на комплемента). По този начин се осъществява „маркирането“ на частици (или по-големи структури), които трябва да бъдат абсорбирани и унищожени от фагоцитни клетки.

    Ингесия означава поглъщане на частица в клетка. Клетката образува псевдоподии и по този начин обгръща частицата. Вътре в клетката се нарича тази формация фагозома.

  • Разрушаване се извършва в цитоплазмата, фагозомата (погълната частица, покрита от мембраната) се свързва с лизозомата, за да се образува фаголизозома. Тук се образуват свободни радикали (синглетен водород, хидроксилен радикал) и хипохлорити, които атакуват бактериите, респ. фагозомно съдържание. Разрушаването може да се осъществи и по други начини: лизозимът разгражда клетъчната стена на бактериите, лактоферинът свързва желязото (бактериален растежен фактор), дефензините правят дупки в мембраните и увреждат ДНК.

    • Според морфологията на клетките различаваме:

    • микрофаги
    • макрофаги

    Според произхода им ги разделяме на:

    • миелоидна система
    • мононуклеофагоцитна система

    Миелоидна системна връзка

    Клетките на миелоидната система също се наричат ​​полиморфонуклеарни според разделеното ядро. Те имат способността да фагоцитират неутрофили а еозинофили.

    Мононуклеофагоцитна връзка

    Клетките на мононуклеофагоцитната система са посочени като макрофаги. Произходът им е в костния мозък, където се развиват от промоноцит, който се диференцира в промоноцити моноцит. Моноцитът е незряла клетка в кръвния поток. По-късно се диференцира в макрофаги. Макрофаги се срещат в цялото тяло. Макрофагната фагоцитоза е подобна на неутрофилната фагоцитоза. Те навлизат във възпалителния депозит само след неутрофили. При разграждането неутрофилите освобождават колагеназа, която разцепва тъканите и тези фрагменти имат хемотаксичен ефект върху макрофагите.

    Макрофагите също са от съществено значение за зарастването на рани. Те убиват и абсорбират бактерии, синтезират еластаза и колагеназа, ензими, които разграждат съединителната тъкан. Веднага след отстраняването на увредената тъкан те участват в нейното ремоделиране. Те синтезират растежен фактор за фибробластите и подпомагат растежа на нови кръвоносни съдове.

    Специфична връзка за имунитет

    Филогенетично и онтогенетично тя е по-млада. Във филогенията се среща само при рибите. Той е посочен като специфичен, тъй като реагира само с антигена, който го е причинил. Той има както хуморален, така и клетъчен компонент. Той има предимство пред неспецифичния имунитет имунна памет, т.е. че втора среща с антигена предизвиква по-бърз и силен имунен отговор. Това е основата за ваксинация. Специфичният имунитет насочва и подобрява компонентите на неспецифичния имунитет.

    Специфичният имунитет се осъществява чрез сложни процеси, при които белите кръвни клетки са от решаващо значение - лимфоцити.

    Според метода на произхода и функцията ги разделяме на 2 вида:

    1. В-лимфоцити - изпълнете защита на антитела
    2. Т-лимфоцити - извършва защита на клетките

    В-лимфоцити връзка

    В-лимфоцитите са основата на имунитета на антитела. Те се образуват и узряват в костния мозък. При контакт с антигена във вторичните лимфни органи те се активират и трансформират в плазмени клетки, които те създават антитела - имуноглобулини. Те циркулират в кръвта и навлизат в различни телесни секрети. Антителата свързват и унищожават антигена. Имунитетът на антитела е от съществено значение за специфичната защита на организма срещу инфекция.

    Някои активирани В-лимфоцити се превръщат в т.нар. клетки на паметта, които са част от имунната памет. Ако тялото срещне същия антиген за втори път, антителата се образуват по-бързо и в по-големи количества - вторичен имунен отговор.

    Имуноглобулинова връзка

    Те се произвеждат от плазмени клетки, които се диференцират от активирани В-лимфоцити, т.е. В-лимфоцити, които влизат в контакт със съответния антиген. Молекулата на имуноглобулин е Y-образен гликопротеин, който се състои от две леки и две тежки полипептидни вериги.

    При хората различаваме 5 основни класа:

    1. IgM те са първите, които се появяват по време на имунния отговор на плода
    2. IgG възникват във вторичния имунен отговор, тъй като единствено те имат способността да преминават през плацентата
    3. IgA се намира главно на повърхността на лигавиците и в различни секрети, където предотвратява проникването на инфекциозни частици в тялото
    4. IgE участва в алергичните реакции и борбата с паразитите
    5. IgD намира се и в сълзи, но основната му функция е рецепторна, намира се върху В лимфоцитите

    Т-лимфоцити връзка

    Те са клетки, които осигуряват специфичен за клетките имунитет. Разделяме ги на:

      Спомагателни Т-лимфоцити те разпознават антигена и активират В-лимфоцитите, които започват да произвеждат антитела. Тези клетки са от съществено значение за функционирането на цялата имунна система. Те притежават CD4 маркера (рецептора), към който той се свързва напр. ХИВ вирус. При СПИН броят на тези клетки постепенно намалява и имунната система на заразения индивид е нарушена и не може да предотврати никаква инфекция или да убие спорадично възникващи клетки с раков фенотип. Пациентите със СПИН обикновено умират от пневмония.

  • Цитотоксични Т-лимфоцити имат способността да унищожават целевите клетки, които носят съответния антиген. Това са заразени с вируси клетки и туморни клетки.

    • Връзка за алергия и имунизация

    Антигенът може да предизвика т.нар. свръхчувствителност, което се проявява с различни симптоми като кожни промени (например уртикария), бронхиален спазъм (астма) и други подобни. Ние говорим за алергии. Алергиите възникват в разположения организъм най-вече чрез вдишване на определени вещества - т.нар. алергени (напр. прашец от растения, козина на домашни животни - особено котки), чрез поглъщането им (някои плодове, риби, яйца, бобови растения, ядки, лекарства - напр. пеницилин) или дори чрез допир (латекс, метали - напр. никел в бижутата). Ситуацията с алергия може да се влоши анафилактичен шок, което се свързва с преувеличен имуноглобулин Е (IgE)-медииран имунен отговор. Това състояние се характеризира с обширна вазодилатация, водеща до спад на кръвното налягане, затруднено дишане, спазми на гладката мускулатура и подуване на устните и езика. Лечението включва приложение на адреналин и антихистамини, които са лекарства за алергични реакции.

    Тя се основава на събитията с имунитет на антитела имунизация. Ваксинацията е един от начините за изкуствено предизвикване на специфичен имунитет. Вмъкване на убити или атенюирани микроби, антигени или РНК, кодираща антигена, респ. модифицирани бактериални токсини, ние предизвикваме имунни реакции в организма, които защитават тялото за определен период от време (понякога за много дълго време). Това е активна имунизация, тъй като тялото произвежда антитела активно, което отнема известно време (няколко дни до седмици). Активна имунизация се случва и след преминаване на болестта. Този тип имунитет се основава на съществуването на клетки на паметта. В пасивна имунизация готови антитела се прилагат на застрашен или болен човек, така че това обикновено са тежки състояния, при които болестта трябва да бъде потушена незабавно.