ЕКСПРЕСОНИЗЪМ - z fran. думи израз - израз
-
Посоката на модерното, авангардно изкуство от първата четвърт на 20 век.
Първите творби, изложени под заглавието „Expressionisme“, се появяват в Париж още през 1901 година.
Тя се е проявила не само в литературата, но и напр. в изобразителното изкуство, драматичното изкуство.
Терминът експресионизъм идва от Х. Уолдън, издателят на берлинското списание Der Sturm, който го използва, за да опише всички съвременни художествени тенденции. По отношение на живописта терминът експресионизъм е използван за първи път през 1910 г. от историка на изкуството Аби Варбург.
Развива се значително в Германия.
Той се превръща в добре позната концепция през 1911 г. на изложбата в Берлин в стил Ар Нуво в Швеция, Англия и Германия. Първоначално се отнася само за визуалните изкуства, но от 1911 г. терминът започва да се използва за литература и също е пренесен в скулптурата, поезията и музиката.
Експресионизмът преживя най-голямото си развитие по време и малко след Първата световна война, когато условията за развитие на това движение бяха изключително благоприятни. Като победена страна Германия се сблъсква с финансова и психологическа криза, която експресионизмът успя да улови много добре. Сред най-известните германски експресионисти бяха Й. Р. Бехер, Б. Брехт, Ф. Верфел. В словашката литература го откриваме след Първата световна война в прозата на Иван Хорват, Ян Хрушовски, Мило Урбан, Гейза Вамош и др. Експресионизмът засегна и словашката лирическа проза от 30-те и 40-те години на миналия век - проза на Франтишек Швантнер, Доброслав Хробак, Маргита Фигули, Йозеф Сигер Хронски и др. Той се проявява в музиката в творбите на Е. Сухог, Й. Циккер. Във визуалните изкуства - подобно на литературата - мотивите на експресионизма създават специфичен национален характер заедно с фолклорни, импресионистични и лирични мотиви (напр. В. Хложник, М. Бенка. М. Базовски).