Днес сред родителите се използват три основни стила, с които те възпитават децата си - авторитетни, свободни - прощаващи и балансирани - уважаващи. Всеки от тези образователни стилове е различен и всеки от тях има своите плюсове и минуси.

родителите

Някои родители предпочитат авторитетно, строго възпитание, други - а в момента са повече - дават на детето повече свобода и се опитват да го мотивират положително.

Всичко има своите плюсове и минуси, но също така е много важно какъв характер и модели на поведение има вашето дете, защото не винаги е възможно да се обърнете към детето по приятелски начин. Фирмените граници и ясните правила са в основата.

Днес ще говорим повече за първия - авторитарният образователен стил.

Трудно е да се управляват условията на детето

Майката на Тамара ни се оплака: „Имам дъщеря на четири години и тя е толкова изключително предизвикателна, че често се страхувам, че ще се нарани. За нея не е проблем да се хвърли на земята, ако не й позволя да прави това, което иска, въпреки че може да е опасно за нея.

Последният път, когато не й позволих да пробва нови кънки у дома, тя не спираше да блъска главата си в стената. Наистина не можете да го гледате повече. Попитах и ​​майка ми дали съм правил такива неща, тя каза абсолютно не. И така, защо дъщеря ми прави това? "

Тежкото възпитание не винаги помага

По наша препоръка Тамара посети и детски психолог и поведението на малката Симонка вече се разглежда заедно.

Предпоставката обаче е, че предизвикателството на дъщерята е свързано не само с нейната вътрешна обстановка, но също така произтича от нейния опит, от моделите на поведение, които е видяла. Родителите й спорят много често, а баща й, който има проблем с алкохола, често прави подобни сцени и двамата прилагат авторитарен стил на възпитание.

В случая на Симонка твърдото образование няма да помогне, защото я поставя в стрес, но мила с твърда ръка - така каза психологът.

Не е възможно да се каже еднозначно какъв вид образование е най-доброто. Както вече споменахме, това също зависи от детето и неговата среда.

Авторитетен стил на обучение

Този възпитателен стил дава на детето малко възможности за свобода, съставен е от заповеди, принудителен ред и контрол върху всичко, което детето прави. Родителят сам взема решение за всичко, той не обсъжда никакво решение с детето.

Този стил сочи само към едностранчивото уважение на детето към родителя, напротив, нищо подобно не се отнася. Родителят определя строги правила, които не се обсъждат и ако не се спазват, той използва психически и физически наказания.

Той контролира поведението на детето със заплахи и награди, но също и с подигравки, смущение и сарказъм. Така че всичко в стила на захарта и камшика. Ако детето не отговаря на изискванията на родителя - то ще получи наказание и ще бъде унижено за допуснатите грешки. Ако отговаря на изискванията и е послушен, ще получи похвала и награда.

Друг проблем е, че родителят се опитва да научи детето какво да мисли и любовта му към детето е обусловена от добро поведение.

Какъв ефект има?

Родителите смятат, че правят всичко възможно, за да запазят детето независимо и да преподават ясни правила, за да успее в живота. Често обаче е точно обратното.

Защо? Въз основа на такъв възпитателен стил детето всъщност остава зависимо от родителя, който решава всичко. Детето се учи, че не може и не знае как да решава самостоятелно.

Друг проблем е ниското самочувствие на детето, произтичащо от авторитарния стил на възпитание. Детето има нужда и усилия да благодари на родителя, да му покаже, че може да бъде съвършен, защото само тогава заслужава любовта на родителя. Той обаче не успява да бъде съвършен, тъй като никой не е съвършен, затова изпада в депресия, самочувствието му намалява още по-значително и има усещане за пълен провал и неспособност.

Проблемът е и в това, че този образователен стил пречи на детето да проявява творчество и инициативност, т.е. самостоятелно зряло функциониране. Той никога не е трябвало да има собствено мнение и идея - напротив, това се е смятало за негативно, защото само това, което родителят казва, е добро.

По-късно това води до проблеми в екипа, в училище, но и в работата и личния живот. Тогава не можем да се изненадаме, че децата, които са възпитани без достатъчно място за самореализация, често се съпротивляват, са ядосани и отмъстителни. Те често могат да се докоснат до собственото си здраве в безпомощност или дори да застрашат живота си в критични ситуации.

Следващият път ще говорим повече за втория - свободен за прощаване образователен стил.