В сряда, 16 октомври, Световния ден на храната, респ. хранене. В по-развитите икономики се обръща внимание основно на здравословното хранене, премахването на неподходящото преяждане или предотвратяването на разхищаването на храна.
Напротив, в по-бедните страни се разглежда основният проблем с недостига на храна или глада. По този повод Ева Садовска, анализатор в WOOD & Company, разгледа текущия анализ на това колко словаци са отрязани от семейния бюджет, за да купуват храна, как се развиват цените им, как пилеем храна, но и колко словашки домакинства не могат на следващия ден добър обяд.
Средното словашко домакинство харчи около една пета от своите разходи на месечна база за покупки на храни. Храната е една от основните стоки и услуги, които купуваме ежедневно. Колкото повече намаляваме семейните си бюджети всеки месец, толкова по-малко пари ни остават за други стоки и услуги. Словакия изостава от средното за Европа, тъй като разходите за храна и безалкохолни напитки представляват средно 12% от общите разходи на домакинствата в Европейския съюз.
През първата половина на 2019 г. цените на храните и безалкохолните напитки в Словакия бяха с 3,0% по-високи на годишна база. През юли темпът на годишното им покачване на цените се ускори до 4,7%, през август до 5,2%, а според последните данни на Статистическата служба на Словашката република през септември 2019 г. платихме с 4,9% повече за храни и безалкохолни напитки от миналата година.
Въпреки че през последните месеци храната поскъпна, все още имаме осмите най-ниски цени на храни и безалкохолни напитки в ЕС. От друга страна, от всички наши съседи V4 (в Унгария, Чехия или Полша) ние купуваме храна средно по-евтино, отколкото у нас.
Въпреки че не гладуваме в Словакия, подходящият обяд през ден не е нещо разбираемо за 15% от словашките домакинства. Този проблем засяга най-често възрастни хора, живеещи сами или в домакинствата на един възрастен с непълнолетно дете (и в двата случая около една трета).
Напротив, домакинствата с двама възрастни и едно или две деца са най-малко засегнати. Сред такива домакинства само около 6% не могат да си позволят обикновен обяд през ден.
Според данните на Евростат ситуацията е подобна на тази при литовците и румънците у нас (в диапазона 14 - 16%). Най-лошата ситуация в целия ЕС е България, където почти една трета от домакинствата не могат да си позволят месен обяд или неговата вегетарианска алтернатива през ден. Напротив, Швеция, Дания и Ирландия са най-добрите, където споменатият проблем засяга максимум 2 домакинства от 100.
Въпреки че се оплакваме от нарастващите цени на храните и харчим до една пета от разходите си за покупки, според проучвания словаците получават до 111 кг хранителни отпадъци годишно (т.е. 0,3 кг хранителни отпадъци на ден). Само за да ви дадем по-добра идея, това е същото като да купувате основно ястие всеки ден в ресторант и да го хвърляте направо в кошчето, без дори да го докосвате.
Въпреки това губим по-малко храна в рамките на ЕС. Според статистиката най-много храна на глава от населението се оказва в Холандия. Това е най-малко губената храна в Гърция, Малта, но също и в нашите съседи в Чешката република. Въпреки факта, че хранителните отпадъци се генерират по време на самото производство, по време на транспорт, в магазини или в хотели и ресторанти, те се произвеждат най-вече в нашите домакинства с около 40% дял.
В Словакия хлябът и сладкишите, плодовете и зеленчуците, млечните продукти, както и остатъците от сготвена неизядена храна попадат най-често в контейнери за битови отпадъци. Биоразградимите отпадъци (градински или хранителни отпадъци) имат дългосрочен дял в смесените битови отпадъци от около 40-50%. Именно кухненските биоотпадъци, които се генерират през цялата година, са необходимата част от тях.
Но има начини за премахване на количеството на такива биоотпадъци. В съответствие с принципите на кръговата икономика е идеално да не се генерират никакви или поне ненужни хранителни отпадъци. Така да се каже, по-разумен подход към самите покупки на храни, правилното съхранение на храни, но също така, например, знаейки разликата между срока на годност и минималния срок на годност може да помогне.
Ако вече се генерират кухненски отпадъци, добре е да ги компостирате, доколкото е възможно, или да ги поставите в кашони за кафяви отпадъци в селото според инструкциите на фирмата за събиране (обикновено посочени в контейнера).
16 октомври е обявен за „Световен ден на храните“ през 1979 г. в Организацията за прехрана и земеделие на Конференцията на ООН по храните и земеделието. Признат е в повече от 150 страни по света.
Докато в по-богатите страни темата за новите технологии в производството на хранителни суровини се разглежда през този ден, в по-бедните страни се решава основният проблем, а именно недостигът на храна и гладът. Така или иначе, крайностите от преяждане или гладуване не са полезни за здравето и последиците върху живота на хората са тревожни.
Ева Садовска
анализатор WOOD & Company