cps 5x400 mg
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Приложение №. 2 към решението за прехвърляне на регистрация, регистрационен номер: 2010/03013
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Цефтибутен 400 mg в 1 капсула
За помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
CEDAX се използва за лечение на следните инфекции, ако те са причинени от щамове микроорганизми, които са чувствителни към това лекарство:
Инфекции на горните дихателни пътища, включително следните специфични инфекции: фарингит, тонзилит и скарлатина при възрастни и/или деца, остър синузит при възрастни, отит на средното ухо при деца.
Инфекции на долните дихателни пътища при възрастни, включително епизоди на остър бронхит, остро обостряне на хроничен бронхит и остра пневмония, при пациенти, за които се предполага, че са подходящи за перорално лечение, т.е. които имат първична инфекция, придобита в колектив.
Инфекции на пикочните пътища при възрастни и деца както при усложнени, така и при неусложнени инфекции.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Както при другите перорални антибиотици, продължителността на лечението обикновено варира от пет до десет дни. При лечението на инфекции, причинени от Streptococcus pyogenes, терапевтичната доза CEDAX трябва да се дава най-малко 10 дни.
Възрастни: Препоръчителната доза CEDAX е 400 mg дневно. Доза от 400 mg веднъж дневно може да се даде при следните показания: остър бактериален синузит, остър бронхит, остро обостряне на хроничен бронхит и усложнени или неусложнени инфекции на пикочните пътища.
За лечение на колективна пневмония при пациенти, за които е подходящо перорално лечение, препоръчителната доза е 200 mg на всеки 12 часа.
Възрастни пациенти с бъбречно увреждане: Фармакокинетиката на CEDAX не е засегната в достатъчна степен, за да позволи коригиране на дозата, освен ако креатининовият клирънс е по-малък от 50 ml/min. Указания как да коригирате дозата при тези пациенти са дадени в таблицата по-долу.
Корекция на дозата на CEDAX при възрастни пациенти с бъбречна дисфункция.
Ако се предпочита промяна в честотата на приложение, доза от 400 mg CEDAX може да се прилага на всеки 48 часа (на всеки два дни) при пациенти с креатининов клирънс 30-49 ml/min и на всеки 96 часа (на всеки четири дни) ако креатининовият клирънс е 5-29 ml/min.
Ако пациентът отиде на хемодиализа два или три пъти седмично, може да се даде една доза CEDAX 400 mg в края на всяка сесия на хемодиализа.
Гериатрични пациенти: При пациенти от тази възрастова група могат да се прилагат обичайните дози, препоръчани за възрастни.
Деца: Препоръчителната доза е 9 mg/kg/ден (максимум 400 mg дневно) перорална суспензия. Суспензията трябва да се разклати добре преди измерване на дозата. Това количество може да се прилага в единична дневна доза за лечение на следните показания: фарингит със или без тонзилит, остър отит на средното ухо с отделяне и усложнени или неусложнени инфекции на пикочните пътища. Деца с тегло над 45 kg или по-възрастни от 10 години могат да получават дозите, препоръчани за възрастни.
Капсулите CEDAX могат да се приемат независимо от времето на хранене.
4.3 Противопоказания
CEDAX е противопоказан при пациенти, които са алергични към цефалоспорини или към някоя от останалите съставки на CEDAX.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Може да се наложи дозата на CEDAX да се коригира при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност, както и при пациенти на диализа. CEDAX е лесно диализуем. Пациентите на диализа трябва да бъдат наблюдавани по-внимателно и CEDAX трябва да се дава веднага след диализа.
CEDAX трябва да се предписва с повишено внимание на лица с анамнеза за усложнено стомашно-чревно заболяване, особено хроничен колит.
Цефалоспориновите антибиотици трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с известна или подозирана алергия към пеницилини. Приблизително 5% от пациентите с документирана алергия към пеницилин имат кръстосана реакция към цефалоспоринови антибиотици. Тежки реакции на остра свръхчувствителност (анафилаксия) също са докладвани както при пеницилини, така и при цефалоспорини, а също така е известна кръстосана хиперреактивност към анафилаксия. Ако се появи някаква алергична реакция към CEDAX, приложението трябва да се преустанови и да се започне подходяща терапия. Тежката анафилаксия изисква незабавно лечение според клиничното състояние.
По време на лечението с CEDAX и други широкоспектърни антибиотици, промени в чревната флора могат да доведат до диария, свързана с антибиотици, включително псевдомембранозен колит, причинен от токсина Clostridium difficile. Пациентите могат да имат умерена до тежка или дори животозастрашаваща диария, със или без дехидратация, по време на или след лечение с антибиотика, който го е причинил. При всеки пациент, който има постоянна диария, докато приема CEDAX или други широкоспектърни антибиотици, е важно да се предположи, че това е диагнозата.
Употреба при деца: Безопасността и ефективността на CEDAX при деца на възраст под шест месеца не са установени.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Проведени са проучвания за взаимодействие със CEDAX със следните вещества: високи дози алуминиев магнезиев хидроксид антиацид, ранитидин и еднократна интравенозна доза теофилин. Няма значими лекарствени взаимодействия. Ефектът на CEDAX върху серумните нива или фармакокинетиката на перорално приложен теофилин е неизвестен.
Цефалоспорините, включително цефтибутен, рядко могат да намалят протромбиновата активност, което води до удължено протромбиново време, особено при пациенти, които преди това са били стабилизирани чрез перорална антикоагулантна терапия. Пациентите в риск трябва да бъдат наблюдавани за протромбиново време или INR и да им се дава екзогенен витамин К, както е посочено.
Не са докладвани химични взаимодействия или взаимодействия с лабораторни тестове с CEDAX.
Съобщава се за фалшиво положителен директен тест на Coombs при употребата на други цефалоспорини. Резултатите от in vitro тестове, използващи здрави червени кръвни клетки и изследващи способността на CEDAX да предизвика положителен отговор в директния тест на Coombs, не показват никакви положителни реакции, дори при концентрации до 40 mg/ml.
4.6 Бременност и кърмене
Няма адекватни и контролирани проучвания при бременни жени или по време на раждането и раждането. Тъй като проучванията върху репродукцията при животни не винаги са показателни за отговор при хора, приложението на CEDAX по време на такива клинични ситуации трябва да бъде внимателно обмислено по отношение на потенциалния баланс риск-полза както за майката, така и за плода.
CEDAX не е открит в кърмата при кърмещи жени.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
В този случай не може да става и дума.
Неблагоприятни ефекти
В клинични проучвания с приблизително 3000 пациенти CEDAX обикновено е безопасен и се понася добре. Повечето наблюдавани нежелани реакции са леки и преходни. Нежеланите реакции са докладвани предимно рядко до много рядко. Най-често съобщаваните са гадене (3%), диария (3%) и главоболие (2%). Нежеланите реакции, съобщени по време на клинични изпитвания, са изброени в таблица 1. 2.
Стандартните процедури изискват използването на микроорганизми за лабораторен контрол. Дискът от 30 mg трябва да дава диаметър на зоната от 29-35 mm за E. coli ATCC 25922 и 29-35 mm за H. influenzae ATCC 49247.
Дискът от 30 mg цефтибутен трябва да се използва при in vitro тестване на всички изолати. Целият клас диск (цефалотин) не е подходящ за тестване на чувствителност към цефалоспорин поради различия в спектъра на цефтибутен.
Микроорганизмите могат да се считат за чувствителни към цефтибутен, ако стойността на MIC за цефтибутен е £ 8 mg/ml, и устойчиви, ако MIC е ≥ 32 mg/ml. Микроорганизмите с MIC 16 mg/ml са леко чувствителни.
Както при стандартните дифузионни методи, процедурите за разреждане изискват използването на лабораторни контролни микроорганизми. Стандартният прах на цефтибутен трябва да дава MIC стойности в диапазона от 0,125 - 0,5 mg/ml за E. coli ATCC 25922, ³ 32 mg/ml за S. aureus ATCC 29213 и 0,25 - 1,0 mg/ml за H. influenzae ATCC 49247.
5.2 Фармакокинетични свойства
Перорално приложеният цефтибутен се абсорбира почти напълно (³ 90%), както се определя чрез изолиране на урината. В едно проучване средната максимална плазмена концентрация след перорално приложение на една 200 mg капсула цефтибутен е приблизително 10 mg/ml и една 400 mg капсула приблизително 17 mg/ml. Максималните плазмени концентрации се достигат 2 до 3 часа след перорално приложение на една капсула от 200 mg или 400 mg. Цефтибутен се свързва слабо (62% до 64%) с плазмените протеини и не се метаболизира. Основният циркулиращ деградант на цефтибутен, неговата транс форма, изглежда се образува чрез директно превръщане на цефтибутен (цис форма). По принцип концентрацията на транс-цефтибутен в плазмата или урината е до приблизително 10% от концентрацията на цефтибутен.
Бионаличността на цефтибутен не зависи от дозата в посочения диапазон на терапевтична доза (£ 400 mg).
При млади възрастни доброволци плазмените концентрации на цефтибутен при дозиране два пъти дневно достигат стабилно състояние при петата доза. Не се наблюдава натрупване на лекарство след многократно приложение.
Плазменият полуживот на цефтибутен в плазмата е между два и четири часа, средно 2,5 часа, независимо от дозата или режима.
Проучванията показват, че цефтибутен лесно прониква в телесните течности и тъкани. В течността на везикулите на кожата концентрацията на цефтибутен е подобна или по-висока от плазмената концентрация, въз основа на площта под кривата концентрация-време (AUC). Цефтибутен прониква в течността на средното ухо при педиатрични пациенти с остър отит на средното ухо и достига концентрации, равни или по-високи от плазмената концентрация. Концентрацията на цефтибутен в белите дробове е приблизително 40% от плазмената концентрация. Приблизителните концентрации бяха (в% плазмена концентрация): в носната секреция 46%, в трахеалната секреция 20%, в бронхиалната секреция 24%, в бронхиалната алвеоларна промивка 6% и в нейните клетъчни агрегати 81%.
Въпреки че проучване при хоспитализирани педиатрични пациенти показва зависено от възрастта увеличение на бионаличността на цефтибутен между 6 месеца и 17 години, тази тенденция не е потвърдена при педиатрични здрави доброволци.
При гериатрични доброволци концентрациите на цефтибутен достигат стабилно състояние при петата доза, когато се прилагат два пъти дневно. Средните стойности на AUC в тази популация са малко по-високи от средните AUC при млади възрастни. При възрастната популация е имало само леко натрупване на лекарство след многократни дози.
Фармакокинетиката на цефтибутен не се променя значително при наличие на хроничен активен хепатит, чернодробна цироза, алкохолно увреждане на черния дроб или други чернодробни нарушения, свързани с хепатоцелуларна некроза.
С увеличаване на тежестта на бъбречната недостатъчност, AUC и плазменият полуживот на цефтибутен се увеличават. При физиологично анефрични (без бъбреци) пациенти (креатининов клирънс 10 000 mg/kg (не се съобщава за смъртни случаи).
Проведени са проучвания на цефтибутен с еднократна и многократна доза при плъхове и кучета. Когато се прилага перорално до шест месеца, се наблюдава само минимална токсичност при плъхове при дози от £ 1000 mg/kg/ден и при кучета при дози от £ 600 mg/kg/ден.
При проучвания за генетична токсичност цефтибутен не показва мутагенен потенциал при бактерии, включително теста на Ames Plate и теста на Noumi IMF, или in vitro и in vivo тестове за хромозомни аберации в клетки на бозайници.
Цефтибутен в перорални дози до 2000 mg/kg/ден (222 пъти дозата за лечение за възрастни) не повлиява плодовитостта и репродукцията на плъхове. Възпроизвеждането беше нормално при поколенията F0 и F1. Поведението при раждането и кърменето бяха нормални.
В проучвания за тератогенност, проведени при плъхове и зайци, не са наблюдавани фетални малформации на плода при перорални дози от 4000 mg/kg/ден при плъхове и 40 mg/kg/ден при зайци.
Не са провеждани дългосрочни проучвания върху животни за оценка на канцерогенния потенциал на цефтибутен.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
целулозен микрокристалин, карбоксиметиламил натрикум, магнезиеви стеари
Капсулната обвивка съдържа: титанов диоксид Е171, натриева лаурилсулфаза, желатин, полисорбат 80
6.2 Несъвместимости
6.3 Срок на годност
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява при температура от +2 ° C до +25 ° C.
6.5 Данни за опаковката
Пакет колан с печат (хартия/PE/Al-фолио/LDPE) за една капсула, хартиена папка, писмена информация за потребителя.
5 капсули в една опаковка.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Merck Sharp & Dohme B.V.
Waarderweg 39, 2031 BN Харлем
СЛЕД. Кутия 581, 2003 г. PC Харлем
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ