Почти десет години работи като топ мениджър в Теско, Словакия. Въпреки че вече не работи на дребно, той силно критикува последната борба на Словакия срещу двойното качество на храните в Европейския съюз.

бивш

Той гледа на медийните речи на премиера Робърт Фицо и министъра на земеделието Габриела Матечна само като опит да се прикрият много по-сериозни проблеми в този сектор.

Какво да прочетете в интервю с бивш мениджър на веригата:

  • имаме наистина по-лоша храна в Словакия
  • каква е безопасността на храните в Словакия в сравнение с ЕС
  • защо борбата на правителството срещу двойното качество на храните в съюза е лоша
  • защо имаме малко местни продукти в нашите магазини
  • което министърът наистина помогна на словашкия селскостопански - хранителен
  • където купува хранителни стоки

В Словакия отново започнаха дискусии за качеството на храните. Всъщност ги имаме толкова зле?

Първо трябва да разгледаме последните министри на земеделието, които имахме: Zsolt Simon, Ľubomír Jahnátek и Gabriela Matečná. Можете да ми кажете какви бяха техните приоритети?

Саймън не се занимаваше много с продажби на храни. Едва когато Jahnátek излезе с този дневен ред.

Но как започна да ги решава? Милиони глоби и намеса в договорните свободи - законът за нелоялните бизнес условия. Той не донесе нищо друго. Словакия има набор от закони за храните, чийто „собственик“ е Министерството на земеделието. Това законодателство определя всички измерими свойства на конкретни продуктови групи.

И производителите, и търговците имат ясни правила в това отношение. Днес, когато министърката се ядосва на двойното качество на храната и като пример тя дава и Фанта, която съдържа захар в Германия и глюкозен сироп в Словакия, питам кой е разрешил използването му.?

Искате да кажете, че глюкозният сироп е забранен в Германия?

Да вземем за пример отделно месо. Веднъж беше забранен в Словакия, преди да се присъедини към ЕС. След влизането му го разрешихме, защото се използваше често в Съюза. След присъединяването обаче се задължихме да спазим поне условията, определени от Брюксел. Никой не ни забранява да ги имаме още по-строги.

Министерството на земеделието може лесно да излезе с постановление, забраняващо използването на отделен продукт в колбасите и никой няма да го използва у нас. Не можем обаче да забраним използването на отделния в Полша, например. И нека не забравяме, че ЕС е за отворен пазар.

Поради това е напълно нелогично да се намалява строгостта на законодателството, от една страна, и да се започне борба срещу по-лошото качество, от друга. В крайна сметка самата държава е предприела стъпки за намаляване на качеството на храната.

Всъщност може да се определи дали производителят използва месо или отделно?

Съвсем просто въз основа на количеството калций. Някога максималното ограничение е било 300 милиграма на килограм. Производителите не могат да надхвърлят тази граница. Днес указът гласи, че ако в килограм месо има повече от 250 милиграма, на опаковката трябва да се посочи, че той съдържа отделен.

Вече обаче няма да разберете точния дял на месото, защото отделното не е месо. И така, за какво качество говорим тук?

Защо самите производители не използват по-малко отделно доброволно?

Това следва и от икономическото положение на производителите. Ако законът позволява да бъдат разделени, те биха тръгнали срещу себе си, ако не го използваха, защото е по-евтино. Ако законът допуска такава възможност, тогава не можем да ги критикуваме. Например, защо претендирате за данъчен бонус или приспадане?

Това е подобно на шофьорските книжки. При нас ви трябват 52 точки, за да получите шофьорска книжка, а в Германия например само 40. Сега ще кажем, че нашите автомобилисти са по-добри от немците?

Сравняваме несравнимо. Ако държавата наистина иска по-високо качество на храната, тя може да го направи много лесно, с подходящото законодателство и бизнес среда.

Как си обяснявате, че министерството няма да направи това и вместо това ще организира много медийна продукция?

Всички изявления на бившия министър, както и на настоящия министър в тази област, са според мен просто създаване на някакъв собствен враг, срещу когото те отиват сякаш да се бият.

И министърът, и министър-председателят Фицо искат да настояват Брюксел да премахне двойното качество в ЕС. Какво ще означава това на практика?

Резултатът от тези усилия ще бъде ЕС да определи точния състав на продуктите. С това ще се справят най-големите и силни играчи, които ще произведат един продукт за всички страни.

Това ще създаде еднаква храна за целия Съюз. Тогава можем да забравим за регионалните различия и различни вкусове. Потребителите няма да имат избор.

Но това няма нищо общо с безопасността на храните. Напротив. Ако една компания направи грешка днес, това може да засегне само малка група хора и конкуренцията бързо ще я замени. Ако един огромен производител греши в бъдеще, всички ще го почувстваме.

Всъщност копаем гроб?

Точно. Опитайте да продадете нашата пушена шунка или бекон на германец. Няма да го продадете, защото е свикнал с друг начин за обработка. Германците предпочитат сушене и шунка с кости. Защо тогава искаме шунките да са еднакви?

По-добър ли е германският? Не, просто се третира по различен начин. Пазарът трябва да бъде свободен, за да може клиентът да избере сам. В крайна сметка потребителят няма да плати за нещо, което не му харесва. Критиката към министерството прикрива неспособността му да провежда ефективна политика.

Ако министерството затегне законодателството за производството на храни, както казвате, това би засегнало и малките производители в Словакия и ще останат само по-големи компании.

Не. Казвам, че законът трябва първо да определи правилно какво е качествена храна, когато искаме да говорим за качество.

Възможно ли е всъщност? В крайна сметка това е чисто субективно нещо.

Точно на това се натъквам. Всички тестове, които сравняваха качеството на нашите и чужди храни, бяха извършени като сензорни тестове. Така човек или двама помирисаха и опитаха продукта.

Предполага се, че това е извадка от нация, която казва какво е добро? Това е достатъчно, за да може министърът да твърди, че имаме некачествена храна?

Когато обаче инспекторите установят, че в месния продукт в Словакия има по-малко месо, отколкото в Австрия, можем да говорим за двойно качество. Ти не мислиш така?

В последния тест, извършен от Държавната ветеринарно-хранителна администрация, например, те откриха в пуешката шунка, че в Словакия има по-малък дял месо и то не е толкова сплотено като австрийското.

За съжаление никъде не беше написано дали е един и същ и идентичен продукт. Кой ще каже, че 85% дял от месото в шунката е точно това, което словашките потребители искат, ако не и те?

В случая на сравнената замразена пица имаше проблем, тъй като по пътя на словашкия продукт имаше по-малко парчета домати. Това не е проблем?

Но отново трябва да попитам колко парчета продукти са сравнявали по този начин? Едно или две? Ако вземат 50 или 100 еднакви продукта, тогава биха могли да говорят за някакво по-ниско качество.

Можете да оцените настоящите министри на земеделието?

Никога не съм разбирал добре Саймън. Много пъти съм преговарял с Jahnátek. Той излезе с концепцията за самодостатъчност на Словакия в хранителния сектор. Какво общо има това с вината на търговските вериги? Абсолютно нищо. И не знам много за майката.

Jahnátek искаше да избута повече домашно отгледани храни по рафтовете на магазините.