Поредната Джаджистка. Приятел, когото не съм виждал от няколко години. Тя говореше само за себе си, за работата си, за успехите си, за изтощението си, за това как цялата област около нея не можеше да се справи, как никой не я разбираше, колко незаменима е тя. Разведен. Какви са нейните здравословни проблеми, които лекарите в Словакия не могат да решат, само тя самата. В края на краищата той намира най-новите тенденции в Интернет и тези дебелани знаят. Тя също говори за сина си. На сина си: „Моето малко е неудържимо. Той просто е хиперактивен. Напълно различен от другите деца. Предназначени за успех. Той ме преследва. " Тя с гордост ми описа симптомите на детето си.
Понякога срещам хора, чиято работа е напълно погълната. Стигнали са до етап, в който възприемат свободното си време в себе си и в другите като нещо по-ниско, безполезно, като прегрешение. Релаксация, почивка, личен живот като нещо неподходящо, което не принадлежи на професионалния живот.
Работохолизмът, подобно на хиперактивността на децата, е модна тенденция днес. Вместо да осъзнаят проблема, хората всъщност се хвалят с него. В много случаи спусъкът е поза. Те искат да изглеждат по-умни, по-способни, по-добри, по-успешни. Рано или късно обаче те се сблъскват с основните симптоми (които между другото са абсолютно същите като при копирната машина). Знам това, преживях това от известно време.
Да правиш постоянно, да прекарваш 12 часа или повече на ден на работа, да работиш у дома, в леглото, с партньор и да се правиш на обичайния стандарт, не е здравословно. Все още да работите, да не се наслаждавате на ваканция, релаксация, хоби е погрешно. Човек се нуждае от нулиране, в противен случай представянето му бързо намалява. Загубата на прозрение, креативност, идеи се губи. Без регенерация на мозъка вие само ще се превърнете в механизъм, който ходи по рутина от работа на работа. Наистина ще спреш да живееш. Стресът, грешките, липсата на концентрация, раздразнителността, безсънието и загубата на памет ще стават все по-чести. С ескалиращия работохолизъм идват обвинения и кавги. Успоредно с това идва влошаването на междуличностните отношения и болестите. Както всяка зависимост, и работохолизмът има причина. Обикновено е проява на нещо по-дълбоко и по-сериозно, напр. бягство от проблеми, невъзможност за справяне с определена ситуация или състояние, начин на живот ...
Как да разберете дали сте започнали да работохолизъм?
- Все още мислите за работа. Дори през нощта. Чувствате се виновни, когато не работите.
- Правите няколко неща наведнъж и се гордеете с това.
- Когато не работите, не можете да се отпуснете.
- Можете да решите дали сте допуснали дори малка грешка. Печалбите са ваши. Загубите принадлежат на останалите около вас.
- Нямате време за хобита, приятели и лични неща.
- Искате да държите всичко под контрол, баналност и важни неща. Чувствате, че можете сами да направите всичко най-добро.
- Често решавате сурогатни оперативни проблеми, често незначителни дребни неща и стратегически неща, които пропускате.
- Можете да постигнете невероятно перфектно и перфектно едно нещо до съвършенство, след което изпитвате чувство на облекчение. Че нещата вървят напред.
- Ако ви прекъснат, реагирате раздразнително и агресивно, подобно на случаите, когато някой предполага, че имате проблем.
- В никакъв случай няма да признаете, че сте работохолик.
- Няма какво да кажете на хора извън работната зона. Дори не искаш. Губите познати, приятели.
- Напълнявате и натискате повече, отколкото е здравословно.
Работохоликът не е задължително да е човек, който поставя високо темпо в краткосрочен план, напр. за започване на нов бизнес. Този ангажимент за работа е ограничен във времето, така че не се счита за работохолизъм. Работохолизмът, т.е. зависимостта от работа, засяга предимно хора с висше образование, често хора, предприемачи, мениджъри. Повечето хора, които създават нова компания, получават нова работа, са недоволни от личния си живот, имат проблеми в семейството ... Такива хора се затварят от света и работата е психологическо бягство от реалността за тях.
[bctt tweet = "Отпочиналият човек винаги постига много повече."]
Днешната медицина разпознава три етапа на работохолизъм:
- Ранна фаза се характеризира с постоянно мислене за работа, извънреден труд, отказ от напускане.
- Междинен етап се проявява чрез пълно усвояване на работата без никакъв социален живот и почивка. Вече има здравословни проблеми като безсъние, раздразнителност, загуба на паметта.
- Късен етап, при които има само негативни прояви, като силно главоболие, болки във врата, гръбначния стълб, проблеми с храносмилането, неспособност за концентрация, високо кръвно налягане, в резултат на което може да възникне инфаркт или инсулт.
- Проблемът е, че все повече хора си прибират работата. Ограничете вечерната работа у дома.
- Планирайте своята работа, приоритети, ефективност, нейното значение и значение.
- Преминете през личните си и работни цели. Виждате разликата?
- Трябва да следваме правилото, че когато възрастен не спи, той трябва да посвети половината от времето си на работа, една четвърт на семейството си и още една четвърт на хобитата, за които е известно.
- Също така е важно да знаете как да се отпуснете. Подарете си почивка, релакс, почивка.
- Предлага основно други идеи. Намерете приятели, хобита, дейности, всичко, което ви отдалечава от работата. Нещо ново.
- Осъзнайте, че никой не може да работи дълги часове седем дни в седмицата. Производителността намалява, работата е по-бавна и се допускат грешки.
- Спортувайте, движете се, чист въздух и слънце.
- Спи.
- Не пийте алкохол.
- Стивън Кови: Първото нещо, което трябва да започнете, 7 навика за успешен и хармоничен живот